Сборникът „Свещеното Писание в църковното предание“ – ценен принос в духовната и богословска съкровищница

Сборникът „Свещеното Писание в църковното предание“ (Омофор, 2016) е плод на проведената научна конференция на тема: Свещеното Писание в църковното предание, като съдържа доклади на преподаватели и докторанти от ПБФ, Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Катедрата по теология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, както и на библеисти от богословски факултети на университети от Гърция, Македония и Румъния.
Изданието е същинско съзвездие от най-забележителните богослови на нашето време, чиито изследвания и анализи във връзка с новите тенденции в областта на библеистиката в края на XX и началото на XXI век, са съществен богословски принос и поставят определени теоретични и практически предизвикателства пред православната библеистика.
Църковното предание е непосредствено обвързано със Свещеното Писание. Във вероизповедта на Църквата те са неделимо цяло и осветляването на тези вътрешни взаимовръзки са особено важни за тяхното разбиране. Изясняването на много от тези аспекти помага за правилното отношение към православната библеистика, за решаването на определени методологически проблеми, пише в увода проф. д-р Димитър Попмаринов.
Високо академично ниво, методологическа прецизност, актуалност, различни интерпретаторски подходи и методи, индивидуални изследователски приноси, които хармонично се вплитат в общата научна цел, са само част от достойнствата на изданието.
Ето някои от статиите на най-изявените български учени в областта на библеистиката, които илюстрират научноизследователския и образователен стремеж на изданието:
Първата статия в сборника е посветена на дейността на пророк Йезекиил като образец на боговдъхновена мисия. Авторът – проф. протопрезвитер д-р Николай Ст. Шиваров, е същинска епоха в областта на Свещеното Писание на Стария Завет, библейската археология и херменевтика, обичан преподавател и незаменим духовен пастир на поколения богослови и духовници. Ето какво пише в анализа си:

„Господ разкрива светло бъдеще. Възстановяване на телата и на вложения в тях дух от Него. И това следва без някакво дълго отлагане. Когато Йезекиил възвестява Божиите думи, при голям шум костите получават своята плът, след което Господ разпорежда на пророка да възгласи образно, че Той ще отвори гробовете и ще ги изведе от отвъдния свят (шеола) и въведе в израилската земя (ст.12). Това чудесно спасение е доказателство за могъществото на истинския Бог (а не на вавилонските богове, които са убивали и закарали в плен, ст. 13). С податка към Бит. 2:7 във втория разказ за сътворението, тук се потвърждава, че Господ именно животвори. И тук няма смес на метафори: поле с кости на паднали в битка и гробове.“

Върху употребата на думата предание (παράδοσις) в книгите на Новия Завет е анализът на проф. Иван Желев:

„Чрез понятието „предание“ в областта на християнската вяра и в частност на богословието на Новия Завет разбираме онези ценности, знания и практики, които отразяват същностните характеристики на християнството и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение вече две хилядолетия. В тази насока безспорно е интересна и словоупотребата на понятието „предание“ в свещените книги на Новия Завет.“

Проф. дбн. Емил Трайчев изследва приложението на Свещеното Писание в православната мисъл и живот:

„Ако искаме да разберем мястото на Свещ. Писание и ролята му в православния контекст, нужно е да се запознаем с обширната система, от която то е част. Разискванията относно Свещ. Писание и отношението му към Преданието са част от въведителните въпроси към всеки курс по Православно догматическо богословие. Системата, за която говорим, свързва в единно и структурирано цяло понятия като откровение, Църква, Предание, Писание, Символ на вярата. Всъщност тук думата система е употребена в духа на казаното от о. Георги Флоровски, че „Църквата ни дава не система, а ключ; не план на Божия град, а начин за влизане в него. Може би някой ще загуби пътя си, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види непосредствено и за него то ще бъде истинско; докато онзи, който само изучава плана, рискува да остане отвън и всъщност да не намери нищо“.

Проф. д-р Димитър Попмаринов пише в „Жребият в Свещеното Писание като израз на Божията воля“ следното:

„Без да е непременно задължителна, практиката да се използва жребий, съпроводена от усилна молитва, би могла да бъде възстановена при определени случаи, когато човешката логика, духовен опит и човешки страсти, предполагат лош избор на каквото и да е в Църквата.“

Доц. д-р Ивайло Найденов изследва библейските разкази, свързани с пророк Илия и свидетелствата за неговия живот:

„Старозаветното пророческо служение има един особен представител, който макар да не завещава свещена книга, с живота и поведението си поставя множество въпроси, поражда симпатия, провокира – пророк Илия. Цикълът разкази, свързани с него, завършват с появата на чудновата огнена колесница с огнени коне, която според Писанието минава между Илия и Елисей и „ги раздели един от друг“ (4 Цар. 2:11). В този миг на раздяла ученикът възкликва: „Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и неговата конница“ (4 Цар. 2:12). Изразът „колесницата на Израиля“ тълкувателите отнасят към пророк Илия и неговия живот, посветен на войната срещу езичеството, докато Свещеното Предание категорично използва огнената колесницата, за да качи на нея пророка и да го поведе към небесата, към вечността, с което дава основание за развитието на богат художествен материал и повод за размисъл“.

Всички доклади, включени в сборника, имат особен принос във всяка духовна и академична съкровищница. Изданието е задължително четиво, както за богослови, така и за широката читателска аудитория.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>