„Синът човешки“ – неземният лъч в земния живот на Христос

Една от най-възхитителните книги на един от най-значимите автори в богословската и духовна литература, „Синът човешки“ на прот. Александър Мен (Омофор, 2015), е онзи енциклопедичен, но същевременно топъл човешки разказ за земния живот на Иисус Христос.
Ако искаме да знаем истината за Христа, трябва да я търсим преди всичко в Евангелието, казва прот. Александър и вярва, че ако тази книга помогне на читателя по-ясно да разбере Евангелието, ако пробуди интерес към него, или просто го накара да се замисли, целта ѝ е постигната.
Не само постигането на тази цел, но и цялото творчество, църковна и социална дейност на отец Александър Мен са под тежката сянка на тъмен атеизъм и материализъм, които не го сломяват духовно, но успяват да го погубят физически.
В този особено тежък период за вярващите се появява и книгата „Синът човешки“ – спасителен пояс и лакмус, през който животът придобива смисъл, плътност и цел, а въпросите намират своите отговори. Със силна научна аргументация, богословска ерудиция и дълбока вяра, авторът разкрива личността на Христос през различни сведения и исторически събития.
Разделена на четири глави – „От Витлеем до Капернаум“, „Месията“, „Към Голгота“, „Чрез страданията и смъртта към вечната победа“, творбата съдържа и особено ценни приложения, речник на термините, хронология, които способстват за изграждането на завършена картина от личности и събития.
Проследявайки събитията и евангелските разкази за Христос, отец Александър задълбочено и аналитично отговоря на богословски въпроси и критични съждения.

„В светлината на Евангелието бледнеят и губят значението си много стари правила и обреди. Те изживяват времето си, въпреки че законниците с всички сили се съпротивляват, отъждествявайки Истината с религиозно-националния строй на един народ – пише той – „И никой – казва Иисус – не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото”.

Географският и исторически анализ на земите, по които се е зародило християнството, на същите тези войни, които се водят и до днес, на появата на пророците и тяхната непоколебима вяра, дава онази надежда, от която особено силно се нуждаем и днес.

„Палестина, или Страната Израил, по която сега вървят кохортите и където след сто години щеше да прозвучи гласът на Христос, е разположена на кръстопътя между Европа, Азия и Африка и това постоянно я превръща в ябълка на раздора. Векове наред много завоеватели посягат на територията ѝ (…) Но тъкмо затова пророците нямат намерение да се примиряват с язвите на обществото. Техният пламенен протест е продиктуван от вярата във високото предназначение на човека. Те говорят за „Деня Господен”, когато ще свърши царството на злото между хората.“

Наред със задълбочените прозрения за политическия и религиозен живот, богословската парадигма и християнско учение, отец Александър не пропуска да отбележи и онези разкази, в които проявената човешка природа на Иисус нито за миг не помрачава „неземния лъч“, неговата създаденост и зависимост от Бога, но го прави близък и сроден като всяко „обикновено дете“:

„Той седял, слушал думите на учените и им задавал въпроси. Познавачите на Писанието се учудвали на „разума и отговорите” на неизвестния галилейски Отрок, който не бил учил в техните училища…
– Чедо – възкликнала Мария, – защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.
– Защо сте Ме търсили? – отговорил Иисус. – Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
Сякаш внезапно Той станал далечен и загадъчен и думите смутили родителите Му. Те не разбрали, какво искал да каже. Но Иисус веднага станал и тръгнал след тях. Един единствен път неземният лъч блесва иззад облаците и се скрива. Той отново е обикновено Дете като всички други деца.“

Прот. Александър Мен подчертава, че според евангелистите, след случката в Йерусалим „Мария „спазва в сърцето си” този първи знак за изпълняващото се пророчество“.

Самият той гонен, преследван, живял в изключителни трудности и завършил живота си мъченически, отец Александър с горчивина пише:

„Неверието на назарейците смайва и Самия Христос. Според думите Му те потвърдили пословицата: „Никой не е пророк в собствената си страна”.

Методично и грижливо е анализиран и синтезиран евангелският разказ, така че неизчерпаемата и необятна личност на Христос да бъде пълнокръвно и живо обрисувана, а в биографията му всеки да намира нещо ново и близко, следвайки съвета на Св. Йоан Златоуст: „докато четем Евангелието, да си представяме конкретната обстановка, послужила за фон на свещените събития. „Сега можем да следваме с по-голям успех този съвет, отколкото по времето на самия Златоуст, защото разполагаме с по-подробни сведения“, пише авторът.
Независимо от бурите, опасностите и изкушенията, Евангелието продължава да влияе на хората, убеден е прот. Александър. И именно евангелският извор е спасението срещу насилието и злото:

„Ето защо всеки път, когато смятат, че християнството вече е погребано, то – както Разпнатият и Възкръсналият – се надига от гроба, явявайки несъкрушимата сила на обещанието: „Ти си Петър и на тая Скала ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят.” Не доктрини или теории, а Самият Христос вечно обновява християнството и го води в безкрайността“.

Според автора, книгата представлява интерес и за невярващите, защото всеки трябва да има познание за Основателя на религията, която е фундаментална част от световната култура.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>