Постът в сряда и петък е пътят, който води към рая

Постът в сряда и петък е много древна традиция на Църквата. Така например един от най-ранните паметници на светоотеческата литература – „Дидахи” (от гръцки – „учение”; пълното заглавие на документа е „Учението на Господа чрез дванадесетте апостоли за езичниците”) – вече споменава поста в сряда и петък като задължителен за християните. А този документ е много ранен, датира от края на I век или началото на II век.
Също така това е записано и в документа „Правила на светите апостоли”, който е станал основата на каноничното право на Църквата, поради факта, че в него са записани преданията, получени от самите св. апостоли. „Правилата” са имали много висок и неоспорим авторитет дори в древната Църква. Светите отци на Първия вселенски събор са се позовавали на този документ, когато са приемали своите постановления.
Така например в 69-то правило от „Правилата на светите апостоли“ се казва: „Ако някой, епископ или презвитер, или дякон, или иподякон, или четец, или певец, не пости в Светата Четиридесетница преди Пасха, или в сряда, или в петък, освен поради препятствие от телесна немощ: да бъде низвергнат. Ако пък е мирянин, да бъде отлъчен”.
Йоан Зонара, известен тълкувател на църковните канони, пише за това правило: „Това правило по необходимост изисква от вярващите да прекарат в пост Светата Четиридесетница (Великия пост – бел. авт.) преди Пасха, и сряда и петък от всяка от останалите седмици, с изключение на онези, които, поради телесна слабост не могат да постят… Онези, които са посветени (ръкоположени – бел. прев.), и не спазват това правило, да бъдат низвергнати, а миряните – отлъчени”. Интересна е и друга мисъл на Зонара: „Трябва да се отбележи, че правилото поставя както сряда, така и петък наравно със Светата Четиридесетница преди Пасха”. Това означава, че постът в сряда и петък е също толкова важен, колкото например самата Страстна седмица.
Друг известен църковен екзегет на каноничното право – Антиохийският патриарх Теодор Валсамон, живял през XII в., се изказва много строго по този въпрос: „Защото на никого не бива да се позволява да яде месо по време на Великата Четиридесетница, дори когато той е на умиране. Знаем, че в различни времена на съборите е имало разисквания по този въпрос, но не е било дадено разрешение”. И както беше написано по-горе, постът в сряда и петък е равен на Великия пост.
От всичко това виждаме колко важен е постът в сряда и петък за вътрешния духовен и аскетичен живот на човека.
Постът в сряда и петък е своеобразна анамнеза – спомен за изкупителния подвиг на нашия Господ Иисус Христос. Това не е просто хранителен пост, а влизане в Христовите страсти, преживяването им, съносенето на кръста със Страдащия, пострадал за греховете на хората Богочовек, подобно на Симон Киринеец. И чрез това – обожение, освещаване, изцеление от ежедневните грехове на собствената ни душа и тяло. Това е съразпятие на кръста с Христос. Съразпятие за изцеление и съживяване на нашата паднала природа.
И как трябва да започнем деня, и с какво да живеем в сряда? На този ден преди много векове хората, в името на парите и властта, осъждат на смърт Самия Бог, извършвайки най-тежкия и най-ужасния грях. Помислете колко пъти в този ден сте предавали и предавате Господа Бога чрез личните си грехове и как осъждате собствената си душа, приближавайки я към ада. Покайте се и започнете да я приближавате към рая.
В петък си помислете за нощта, в която Христос е бил заловен. А сутринта бил съден от Анна и Каяфа, после и от Пилат Понтийски, след това са последвали страдания, бичуване, подигравки. И накрая – по обяд Той бил разпънат на Кръста. И в деветия час (българско време в 15:00 ч.) – настъпила смъртта на нашия Господ Иисус Христос.
Влезте в тези живителни страсти Христови. Застанете на този ден мислено и сърдечно пред Кръста. Занимавайте се с домакинските си задачи и друга работа, но мислено стойте пред Кръста. И бъдете погребани с Него в събота. И възкръснете в неделя.
Всички тези неща са дадени за вас. Всички тези дни са дадени за вашето спасение. За да почувствате, че Бог е до вас и че заедно с Него се намирате в зелените равнини на Галилея, в прашния, горещ Йерусалим през първи век след Рождество Христово и сияещата в дълбоката нощ светлина на Възкресението. И във вечността!
Всичко това ви се дава, за да почувствате живота и пулсиращата благодат във вас, когато с благословението на Бог Отец Светият Дух влиза във вас и вие се обличате в Христос, защото споменът ви за Него в тези свети дни, сряда и петък, както и в неделя, отваря пътя към Бога в сърцата ви. Пътят, който води към рая.

Превод от руски: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org