Чумата на порнографията

През последните десетилетия се наслушахме, нагледахме и напатихме на всякакви епидемии. Но има една тиха и необявена епидемия, която пълзи и се разраства с огромни мащаби, като нанася ужасни вреди преди всичко на децата и младежите. Това е порнографията. 

По време на комунистическия режим тя беше официално забранена, но проникваше най-вече в София и по-големите градове с нелегално внесени западни списания и филми. Днес порнографията шества триумфално по целия свят благодарение на Интернет. Новата медия осигури изключително поле за лично творчество и комуникация отвъд политическите, социални и културни бариери. В същото време Интернет отприщи шлюза пред амбициите на извратени алчни типове, които експлоатират проститутки и деца за печалба. Само в САЩ съществуват 244 милиона сайта, посветени на порнографията. Тази индустрия трупа милиарди печалби, като експлоатира слабостта на хората. Въпреки че в България през 2007 г. е приет закон, който забранява порнографията, по будките продължаваме да се сблъскваме с порнографски списания като „Плейбой”, които се излагат открито и се виждат от деца. Според статистиката 67% от българите са посещавали порно сайтове.

Повечето хора, които се отдават на порнографията са мъже. Редица психолози описват пристрастеността към порнографията като особен вид наркомания. Изследвания показват, че по-лесно е човек да се освободи от зависимост към дрогата, отколкото към гледането на мръсни снимки и филми. Такова пристрастяване издава, че човекът има сексуални проблеми и неизбежно предизвиква ревността на приятелката или съпругата си, след което често настъпва скъсване на отношенията. Порнографията създава изопачена представа за нормалните полови отношения и прави невъзможно тяхното поддържане. Мнозина от хората, които малтретират и се гаврят с жените си са порно маниаци. В такива семейства по правило има по-малко деца, които неволно стават свидетели на всякакви извратености.

Най-страшното е, че се засилва процентът на порнографията, която представя секс с кукли, животни или дори с деца и бебета. По всички възможни човешки и божествени закони това е отвратителна гавра с най-невинните същества и се наказва строго, но не и в България, където правораздаването е празна дума. През последните години избухнаха няколко скандала с педофили – наши депутати или хора, дошли от Запад, които примамват наши деца и ги развращават понякога със знанието на техните родители. Най-абсурдното е, че детската порнография е забранена в Европейския съюз, но е разрешена в САЩ. Според едно американско проучване 42% от местните деца посещават редовно порно сайтове. Един от начините да се справим с порнографията е поставянето на филтри в училищните и домашните компютри и засилена борба срещу тази хищна човеконенавистна индустрия. Затова св. ап. Йоан Богослов пише в първото си послание: „Всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека” (2:16-17).