Из писмата на преподобни Евмений Саридакис

Старецът Евмений Саридакис бе канонизиран от Константинополската патриаршия на 14 април 2022 г. Той е роден на 31 януари 1931 г. в с. Етия на о. Крит. Животът му е както мъченически, така и подвижнически. Още в млада възраст Евмений е поразен от проказа, която го изпраща в Атинската инфекциозна болница, и въпреки че се излекува от болестта, остава в болницата до края на живота си, служейки в болничния храм „Св. Безсребреници“. Умира на 23 май 1999 г. и е погребан в родното си село на о. Крит. На този ден, 23 май, се почита и отбелязва богослужебно неговата памет.

Настоящите писма са публикувани в книгата „Отец Евмений – добрият пастир и чудотворец“ от монах Симон, духовно чедо на преподобния старец, подготвена за печат от старинен храм „Св. Параскева“, Пловдив.
Адресирани са до г-н Антониос Саридакис, братовчед на стареца, с когото последният поддържал топла духовна връзка. Писани са докато преподобни Евмений е с монашеското име Софроний.

Атина, …07.1969 г.

Обични ми в Христа брате Антоние, радвай се и бъди здрав във всичко! Благопожелавам благодатта на Нашия Господ Иисус Христос и на Пресладката наша Майка Богородица да бъде винаги с нас. Амин.
Обични ми братко Антоние, получих преди няколко дни твоето братско в Христа писмо и въздадох слава на Пресладкия Иисус Христос и на Владичицата Богородица, Царицата на небето и земята, че са ти дарили просвещение и благодат да опишеш с такова дълбоко смирение, с дух съкрушен и сърце съкрушено и дълбоко смирено своята греховност, нещо много угодно Богу. Рече Бог някому: „Ще погледна на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.“(Ис. 66:2). Един свят отец на Църквата казва, че смирението е вратата към Небето, а свети Исидор Пилусиотски казва, че нищо не спасява така сигурно човеците, както дълбокото смирение. Смирението, дори без много добри дела, спасява човека, а добрите дела без святото смирение не го спасяват. Святото смирение е одеяние на Божеството, защото когато Христос слезе на земята, облече дрехата на смирението, по думите на свети Павел, апостолът на езичниците: „Смири Себе Си, бидейки послушен на Своя Отец дори до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2:8).
Нашият Христос, братко Антоние, почива само върху незлобиви, смирени и кротки сърца. „Поучете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си, защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко.“ (Мат. 11: 29-30). Нашият Христос е Кротък и Смирен по сърце и почива само върху кротки и смирени човеци. Върху самолюбци, пустославни и твърдоглави хора никога не намира покой, по думите на Самия Бог: „На горделиви Господ се противи, а на смирени дава благодат.“ (Иак. 4:6) и „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа.“ (Притч. 16:5).
Когато Великият Антоний се подвизавал във вътрешната пустиня, видял капаните, поставени от дявола по цялата земя. Свети Антоний извикал: „Господи, кой би могъл да избегне всички тези капани?“. И чул глас от небето, Който му казал: „Смиреномъдрието“.
Така и ние, нека с горещи сълзи да умоляваме Пресладкия Наш Иисус, Неговата Пресвята Майка и всички светии да ни помогнат да облечем божествената одежда на светото смирение. И тогава бихме могли с лекота, без големи трудове и усилия, да победим човекоубиеца дявол, който като рикащ лъв търси кого да погълне, както и скверния и богоомразен нечист грях, отделящ ни от Нашия Създател и Творец Бога, и капаните на лишения от мъжество дявол, защото те са паяжини и не заслужават внимание, ако знаем за тях…
Нашият Христос, Пресладкият наш Спасител ни даде власт да настъпваме змии и скорпии, и всяка власт на врага дявола. Размисли, брате Антоние, и се удиви на тайната на тази сила, защото дори всички дяволи да се съберат, а техният брой е неизброим, те нямат силата, без Божия заповед, да отнемат дори косъм от главата ни. Нека се помолим, братко мой, на Христа, да ни изпрати Божествената Си Благодат, да просвети ума и душата ни, да ни помогне да различаваме добро от зло, да ни укрепи с Божествената Си сила, за да Го обикнем и винаги да Го обичаме, повече, отколкото обичаме себе си и повече от целия свят, да ни помогне да считаме света, нещата от света и светските грехове, сладострастия и наслади за смет, за да спечелим и наследим вечните блага на Христа Безсмъртния Цар. Защото грехът, сладострастията и светските наслади не отморяват и не успокояват човека. Но го изморяват и стават непоносимо бреме, безпокойство и горчилка, по-отровна и от жлъч.
Нека обикнем Бога, според думите на Великия Антоний, така че нищо друго да не предпочитаме пред Неговата Любов и да обичаме всички хора, както обичаме себе си, да бъдем незначими, най-последни и най-малки от всички, да наведем глава под краката на хората, да бъдем пренебрегнати, презрени, посрамени, унизени, да заплюем и стъпчем долу на земята нашето „аз“, да станем нищо, да умрем и да умъртвим глинения и плътския, ветхия и пръстния, греховен и тленен човек и да се облечем в новия човек. Да се обновим чрез Христовата благодат, чрез Тайнството на второто кръщение – Божественото Покаяние и Изповед при духовния ни отец, комуто Господ е дал власт да връзва и развързва, и чрез третото кръщение – на горещите сълзи, които имат силата да чистят и избелват сквернотата и белезите на греха от нашите души.
Да се молим, да посещаваме богослуженията, да се причастяваме с Пречистите Тайни, да постим в сряда и петък, да четем православни книги, да имаме единомислие и обич у дома и с всички хора, и да жертваме всичко за Христовата любов.
Да съблюдаваме всички пости, определени от Светата ни църква, защото постът благоприятства и душевното, и телесното ни здраве. Горещо да вярваме и да се надяваме на безкрайната Божия милост, защото по думите на свети Василий Велики вярата е котва на душата.
Обични ми брате в Христа Антоние, Нашият Христос, Най-Прекрасният от всички синове човешки е разтворил Своите Свети Обятия и приема всички хора, защото цялото небе се радва и тържествува щом някой се покае, намрази греха и приближава Бога.
Защото, когато Христос дойде на земята, ядеше заедно с митари, блудници и грешници, и първият влязъл в Рая беше покаялият се на кръста разбойник. Христос не мрази грешниците, защото се каем и ни спасява. Но мрази поругателите и лицемерите, които отвън са облечени в овчи кожи, а отвътре са люти вълци…
Да се помолим на Христа, на Пресладкия ни Спасител, тъй че умът ни да придобие божествена смелост, божествено дръзновение и божествена сила, и тогава бихме могли, чрез Христовата благодат, да побеждаваме по-лесно богоомразния грях и дявола. В началото ни се струва трудно, но ако проявим усилие и се уморим душевно и телесно, за да приближим Христа, ще се усладим от Него, душата ни ще вкуси божественото Му Божество и божествената Му Божия Благодат, ще се съединим духом и телом с Бога, ще се обожествим, както рече Бог: „Казах ви, че сте богове“ и тогава нищо не би могло да ни раздели от Христа. Тогава премахваме страстите, сладострастията, дявола и греха, и Христос царува вътре в нас.
„Защото който Ме обича, спазва Словото Ми и Моят Отец ще го обикне и ще дойдем, и ще направим в него Свое жилище.“ Сърцето на истинския християнин е престол на Светата Троица. Цялата Света Троица почива в нашето сърце, ако го почистим, ако го посветим и подарим на Христа, според думите Му: „Синко, дай си Мен сърцето.“ И да дадем на Христа сърцето си, душата, ума и тялото, и всичките ни душевни и телесни членове, за да ги спаси и да ги пази от дявола и от греха. Амин!…
Смирени благопожелания и благословение на цялото семейство. Целувам ви със свято целование:

Смиреният раб Христов, грешният Софроний, най-последен от всички човеци на земята.

Света Гора, 03.10.1972 г.

Почитаеми и зеловъзлюбени в Христа братко Антоние, радвай се и бъди здрав във всичко, тъй както и ние, благодарение на Бога и на Света Богородица сме в здраве.
Обични ми в Христа брате Антоние, радостта ми е голяма и въодушевлението ми – безгранично, защото и тази година Бог и Пресладката Майка Богородица, застъпницата и ходатаицата на целия човешки род, ме удостоиха и дойдох да се поклоня в осветената Света Гора, която осветиха и прославиха хиляди и десетки хиляди преподобни подвижници и мъченици в течение на вековете и не мога да изразя радостта и въодушевлението си!
В тези дни, които прекарвам тук, изпитвам пълно щастие. Дарувай ми, Боже, да съм винаги така и да напредвам в горното и в доброто и във Всесвятата Ти воля! Амин!
Братко в Христа Антоние, получих братските ти духовни писма. Нека тези сънища, за които ми пишеш в първото ти писмо, не те притесняват изобщо. Те всички са от дявола.
Внимавай обаче и занапред не вярвай, нито разказвай, нито мисли за тях, а ги презирай и заплюй, защото са от дявола.
И дори да сънуваш Христа, Пресвятата, светци или ангели, презирай такива сънища и ги заплювай, защото това не са Христос, Богородица, светците или ангелите, а е лукавият и началозлобен дявол, уподобяващ се на Христа, на Богородица, на светците и ангелите. Спазвай това, което ти пиша, каквото и да ти казват, каквото и да правят, каквото и да виждаш в такива сънища презирай, потъпквай, мрази с всичка сила и заплювай.
Спазвай това, брате в Христа Антоние, и Нашият Христос ще те закриля.
Никога не осъждай свещеник, нито посветилия се на Бога, нито хората от света, нито дори най-големи грешници, дори ако ги виждаш да съгрешават. Нека гледаме на всички хора, живеещи на земята и на починалите от създание мира, като на светци и праведници от Рая, стоящи около престола на Трислънчевото Божество, само себе си да виждаме грешни, най-последни от всички, достойни за съд, за изобличение и за много наказания. Добро и угодно Богу е да умрем, за да оживеем…
Не забравяй в молитвите си, братко Антоние, и мен, грешния, последен от всички, моли се на Христа и Пресвятата Му Майка да ми помогнат, да ме просветят и да ме упътят към светата Божия воля, защото този въпрос започна твърде да ме занимава. В света има много трудности и много опасности. А манастирът е спасително пристанище за монаха. Разбира се, Христос допусна с мен да се случи всичко това заради многото ми грехове, излязох от манастира, за да бъда наказван в света и да се лишавам от духовна радост и спокойствие, на които се наслаждават отците, живеещи в светите манастири. Не трябва обаче да се ядосваме, нито да роптаем, а да казваме „Слава Богу за всичко!“, „да бъде благословено името Господне отсега и до века!“. Ние трябва да живеем за Христа, да дишаме Христа и Христос да живее вътре в нас. Да искаме Сам Христос да работи и да царува вътре в нас, да нямаме собствена воля. Божията воля да ни упътва и ръководи. Всички наши членове да умрат и вътре в тях да живее Христос. Светът да го няма вече в нас, нито някакъв образ на света.
Христос, Пресладкият ни Спасител да се изобрази вътре в нас, отвън и около нас, вътре в сърцето ни. Да не виждаме нито света, нито нещата от света, а само Христа Разпнатия и във всички лица, дори в най-прекрасните, да виждаме и да се удивляваме на всемъдростта на Пресветия наш Бог, Творец и Създател.
Смирени почитания на уважавания ни духовен отец Иоан и на отец Михаил, на почитаемото ти семейство, на твоя баща, твоята майка, на дядо ти, на баба ти, на моите вуйчовци, на почитаемите ми братя и сестри Василис, Михалис, Катерини и на всичките ни братя и сестри, роднини, съселяни и особено на Стилиян и Мария, моята леля.
Прегръщам ви с Христова любов и почит – смиреният ваш брат, грешният Софроний, най-последен от всички. Бъдете здрави!

Превод от гръцки: Анна Паралингова