Борис Христов

С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но от години седя върху камъка.

Мъглата като балтон е провесила празни ръкави – обличам балтона, направен по моята мярка. И моля се – никого в тая нощ не забравяй, Господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.