Йордан Стубел

Отлетяха гълъбите рано – попиляха цъфнала липа, мойто братче оттогаз не стана, кротко дигна поглед и заспа. И свалиха тъмната икона да светят чемширена вода, – Божията майка в небосклона гледа като утринна звезда....

Денят така е чуден – синина струи от свода днес – едно момиче подпряно до църковната стена, раздава китки, здравец и игличе.