Темата „Разпънатият монах“ в православната живопис на Балканите
От края на 18 и през 19 век в репертоара на зографите навлизат много нови теми, в други се правят някои иконографски въведения с различен произход, трети можем да наречем отново „припознати” теми, които по своя произход са по-ранни. Особено разпространени и привлекателни за живописците са темите с морално-дидактичен и есхатологичен характер, на които в последно време са посветени редица изследвания.
Такива са например Праведно и грешно изповядване, Пътуване при врачката (При врачката за цяр), Смъртта на грешника и праведника, Страшният съд, цикли като Митарствата на душата, Апокалипсисът и др. Те са неизменна част от украсата на притворите, откритите галерии на храмовете или емпориите – женските отделения. Някои от тези теми се разпространяват широко, други влизат в репертоара изключително на зографи, принадлежащи към една школа, като например самоковци, трети се появяват много рядко, а някои – в единични случаи.
Тома Вишанов. църквата Покров Богородичен, Рилски манастир
Една много рядко срещана композиция, главно в стенописи, е с морално-дидактичен характер и визира монашеския живот. Именно затова се среща и в манастарските храмове. В нашата литература е позната като Разпънатият монах, но оригиналните изображения носят различни наименования. У нас са известни две стенописни изображения – на банския зограф Тома Вишанов от църквата Покров Богородичен при постницата „Св. Лука” в Рилския манастир от 1811 г. и на зографа поп Павел и сина му Никола в църквата на Соколския манастир от 1862 г. Разбира се, и двата стенописа са известни на големия изследовател на изкуството на Българското възраждане. Той коментира бегло темата в монографията си за Тома Вишанов от 1869 г., но, по неизвестни за мен причини, не я включва в книгата си „Социални и патриотични теми в старото българско изкуство”, отпечатана през 1973 г. През 1970 и 1971 г. румънската изследователка Елеонора Костеску публикува в Revue des Etude du Sud-Est Europeen две свои студии, посветени на румънското и българското изкуство през 18 и 19 век, в които отделя не малко внимание именно на общи теми с морално-дидактичен и есхатологичен характер, като нейни обекти са икони, стенописи, гравюри, старопечатни издания и пр. И в двете части се споменава стенописът на поп Павел от Соколския манастир, но тя изглежда не познава този на Тома Вишанов. И Асен Василиев, и Костеску смятат, че композицията е заимствана от руското изкуство.
Зограф поп Павел, и синът му Никола, Соколски манастир
Накратко за двата известни засега стенописа от българските земи. Тома Вишанов го рисува през 1811 г. върху западната стена на църквата Покров Богородичен. Върху кръста е разпънат монах, облечен в подрасник, обут (в оригиналните композиции би трябвало да е бос) и с камилав на главата (цилиндрична шапка, носена от свещениците и до днес). Около него е изобразена група от пет дявола, които с жестове подканят отшелника да се отдаде на греховни деяния. Композицията е разположена върху приятен пейзаж, характерен и за другите изображения върху тази стена, които са тематично свързани и подбрани. Над Разпънятия монах са разположени в два кадъра Праведно и неправедно изповядване с всичките им елементи, като например воденият от ангел грешник, стъпили върху извито мостче над река сред хълмист пейзаж. Отдясно са още два кадъра. Изключително интересната наративна композиция на семейство с малко дете, подтиквани от дяволи, вероятно да посетят врачка или магьосница, която не присъства в сцената. Присъства и сцената с изгонването на Адам и Ева от рая. По-нататък по западната стена са кадрите с последните митарства от цикъла. В най долния ред около входа на храма са разположени отделни кадри с мъченията на грешниците в Ада.
Към композицията на Разпънатия монах няма никакви надписи, а стилът подсказва най-малкото силно надживописване или дори преизписване, което тотално се различава от останалите стенописи. Знае се, че стенописта в храма е изцяло надживописвана и за първи път е правен опит за реставрация по сведения на Любен Прашков през 30-те г. на миналия век. Намесва се и името на Карл Йорданов. Доколко е била повредена живописта не знаем, но, сравнявайки с фотографията от монографията на Асен Василиев, откриваме съществени разлики, което говори, че при всяка следваща реставрация композицията е претърпявала промени. Коментарът на Ас. Василиев е: „Тук реставраторите почти са унищожили оригинала”.
Проф. Василиев в книгата си за Тома Вишанов публикува и една късна литография на същата тема от 1905 г., до която е вече значително по-близък и стенописът на поп Павел, разположен върху северната стена в пронаоса на храма. За съжаление композицията е в доста лошо състояние, като могат да се разчетат само част от буквите на оглавлението, което е „Житие истаго монаха”. Много трудно се различават още два ситно изписани надписа. В центъра е кръстът с разпънатият монах в расо и с характерния за монасите камилав (клубок на руски) с покривало, спускащо се върху раменете. В ръцете си държи две разпалени факли. Нозете му са голи. Върху фигурата и около кръста – осем свитъка, в които е имало текст, днес несъществуващ. Кръстът е фланкиран от два ангела в цял ръст, също с разгърнати свитъци. Над кръста Иисус Христос в облаци държи в едната си ръка венец, а в другата – богата одежда. Отдясно на кръста от портата на крепостна стена или дворец излиза богато облечен конник, който е неясно какво държи. Под него, в подножието на хълма – гроб, от който излиза гола фигурка. Вляво на композицията се различава фигурката на дявол, а под него – още две неясни фигури.
Според Ас. Василиев сюжетът се основава на посланието на св. ап. Павел до Галатяните, гл. 6, ст. 14: „…с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света”. Но всъщност, както виждаме от публикуваната литография, е възникнала една сложна символична композиция, която най-общо представя християнина като отшелник-монах, отстояващ на мирските съблазни. В текстовете често се срещат отбелязани както греховете, така и добродетелите, а в повечето разгърнати свитъци са подбрани символични библейски и евангелски цитати. Ас. Василиев съобщава и за още една цветна литография отпечатана в Одеса също през 1905 г., като цитира всички надписи върху нея. Важно е да се отбележи, че оглавлението на литографията е на гръцки език.
В своя труд “Очерки памятников иконографии и искусства” (СПб., 1894) Николай Покровский публикува зографска рисунка с описание на гърба й. Възможно е рисунката да е от руски подлинник, за което обаче авторът не съобщава. Тя е озаглавена “Старчества законное изображение”. Старчеството заема особено място в руската традиция и има корени в християнската аскетика и исихазма. Всъщност композицията е на “Разпънатия монах”, а в текста са обяснени всички нейни елементи, както и библейските и евангелски цитати към тях, с директни препратки. Изобразеният над кръста Христос държи трънен венец и корона, а надписът е “Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота”. Монахът на кръста е със заключена с катинар уста. В трите края на кръста в щитчета са изписани добродетелите послушание, чистота и нищета (бедност). На гърдите му – разтворена книга. Отляво на Разпятието е изобразена кула и конник, въоръжен с копие, на чийто край е гъбата, подобно на Христовото разпятие. Конникът символизира света или по-скоро светската суета. Под него – отворен гроб и около него – две змии. От другата страна на кръста е изобразена еднокуполна църква, а в десния ъгъл на рисунката – разтворената паст на Ада с грешниците в нея, включително и монах. Над Ада е изобразен воин, стрелящ с лък. Около летящата стрела два пъти се повтаря надписът “слез от кръста”. В основата на кръста – дявол го тегли с верига. Покровски съобщава и за още една подобна композиция в гравюра на мед и за една икона от Музея в Твер.
Подобна рисунка открих и в публикувания албум на Иконописното ателие на Киевската лавра. Има обаче някои различия в отделните детайли. Текстовете, които, макар и трудно, се разчитат, съвпадат с част от тези на предишната рисунка. На гърдите на монаха е изобразено сърце, тъй като е свързано и с текста в него. Тук отсъстват фигурата на Христос, кулата и крепостта. Конникът е с интересен шлем, а в дясната си ръка вероятно държи сокол. Дяволът отново се опитва да събори кръста с верига. Стрелецът, стъпил върху раззинатата глава на ада е в характерно руско облекло.
В първата част на своето изследване споменатата по-горе румънска авторка публикува гравюра, която нарича Разпънатият отшелник. Тя е датирана в 1824 г. и представя разпънатият монах, изтезаван от демони/дяволи. В самата гравюра те са обозначени като духове. Демоните са с крила и пробождат тялото на монаха с копия и лъкове със стрели. От раззинатата паст на всяко чудовище излиза текст, който уточнява какъв грях олицетворява всеки дух. Фигурите са седем и съвсем логично се свързват със седемте смъртни гряха. Тази част на гравюрата значително се различава от руските й варианти и вероятно ползва друг модел. До този модел се доближава и стенописът на Тома Вишанов, макар да не можем да съдим напълно за неговия автентичен стил.
Във втората част на публикацията си Костеску вече споменава и два стенописа. Единият е от болничната църква на манастира Хурез в Румъния, изписан през 1699 г. от Преда Зограф, Никола и Ефрем. Стенописът представя отново темата на Разпънатия монах, като композицията е малко по опростена откъм броя на фигурите и някои детайли, но надписите са също толкова многобройни и подробни. Тя споменава и още един стенопис от 1797 г. на зографите Раду и Константин от манастира Валя, близо до Мусчел. Зографите на толкова ранен стенопис едва ли са ползвали за модел гравюра.
Както споменах по-горе, и Асен Василиев, и Елеонора Костеску изказват мнение за руския произход на темата. Но още Покровский твърди с увереност, че прототипът на тази композиция е в гръцката иконография. И неговото твърдение е напълно резоннно, тъй като на тази тема е посветена рубрика в Ерминията на Дионисий от Фурна, която е съставена в първите десетилетия на 18 в. Тя е под номер ХХІІІ. Как се изобразява житието на истинския монах (в откритата галерия или в братската трапезария). А ето част от текста, като няма да привеждам старозаветните и евангелските цитати:
Изобразява се монах, разпънат на кръст, в расо и камилав, бос. Краката му са приковани към кръста, очите и устата му са затворени. В ръцете си държи запалени свещи. На гърдите му се вижда хартия във вид на палица (така е в стенописа на поп Павел). От дясната страна на кръста се изобразява пещера със свита на кълбо змия и надпис “Всеизгарящият ад”. Над пастта на змията се изобразява млад човек – гол, със завързани с кърпа очи, с лък в ръцете, пускащ стрела към монаха; над пещерата се изобразяват много змии с надписи с лоши помисли; от дясната страна в подножието на кръста се изобразява копие с хоругва, а от лявата страна на кръста – кула. От портите й излиза човек на бял кон в златотъкана одежда и шуба; в дясната си ръка държи чаша с вино, а в лявата – копие, с гъба, а към острието – хартия, на която е написано: вкуси/опитай от сладостите на този свят. Над него пише: “Суетен мир”; а под него се изобразява гроб, от който излиза смъртта, държи на раменете си голяма коса, а на главата часовник и гледа към монаха. Над него надпис: “Смърт и гроб”. Под ръцете на монаха от двете му страни се изобразяват два ангела. Над кръста се изобразява небето и на него Христос, Който държи в дясната си ръка царска диадема, а в лявата – венец от цветя. Под Него от двете Му страни се изобразяват ангели. Над цялото изображение се пише: “Житие истинного монаха”.
Тъй като стенописът от манастира Хурез е по-ранен от Ерминията на Дионисий, възможно е зографите да са познавали и ползвали някои от по-ранните източници, които е ползвал и светогорският монах. Възможно е сюжетът да е започнал своето разпространение и от манастирите на Света гора, макар за момента да не са ми известни подобни стенописи там. Но избора на темата и композицията в манастирските храмове, в откритите галерии или притвори, както и в трапезариите ни подсказва още една популярна тема за тези места. След рубриката за разпънатия монах в ерминията на Дионисий следва Душеспасителната лествица (т. е. Лествицата на св. Йоан Лествичник). Така е подходил и поп Павел Зограф в църквата на Соколския манастир или пък монашеското братство е направило подбора на темите. По нататък в ерминията на Дионисий са Смъртта на монаха, хранещ се тайно (Смъртта на тайноядеца), Смъртта на праведника и на грешника, както и рубриката Как се изобразява суетния живот на този свят или Колелото на живота. Все теми, познати ни от множество възрожденски стенописи, с изключение на Смъртта на тайноядеца, която е изобразена в откритата галерия на Рилския манастир.
И в заключение: идейната основа на композициите на Разпънатия монах е една, но както видяхме, те се отличават по броя и разнообразието на детайлите, както и в текстовете, които се нуждаят от съпоставка и идентифициране. А откриването на нови артефакти ще бъде само от полза за изясняване развитието на тази изключително интересна тема.