За преданието
Нека всичко около нас се движи и изменя – не се увличайте и не се докосвайте до всичко, защото в него може да има много такова, което върви срещу Христовата истина и християнското убеждение.
Нека всичко около нас се движи и изменя – не се увличайте и не се докосвайте до всичко, защото в него може да има много такова, което върви срещу Христовата истина и християнското убеждение. Така че внимавайте.
Непрестанно се изменят и обновяват формите на човешката реч. И нека бъде така. Но ако във всички многословни произведения на тази реч рядко или съвсем не срещате това, което изразява същността на християнството, както например: И Словото стана плът, и живя между нас (Иоан. 1:14), Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото (1Петр. 2:24), чрез един човек грехът влезе в света, чрез греха – смъртта (Римл. 5:12), то знайте, че словото е поело в грешна, лъжлива посока и не му подражавайте.
Науките бързо вървят напред. И нека. Но ако те приемат изводи противни на откровената ни истина, че всичко е получило битие, защото Бог рече и то стана, повели и то се създаде, и че когато тялото се върне в земята, от която е взето, духът ще отиде при Бога, Който го е създал, то знайте, че те са отклонили по пътя на лъжата и не вървете след тях.
Навсякъде се умножават удобствата на живота. И нека. Но предварително знайте – това никак няма да промени истината, че тясна е вратата и тесен пътят, извеждащи към живота и който започне да проповядва противното, би говорил лъжа. Не го слушайте.
Все по-изтънчени стават формите на човешките взаимоотношения (хуманност, цивилизованост). И нека. Но да не ви прелъсти някой със съблазънта, че в услуга на това истината може да подаде ръка на лъжата, духът – на плътта, Христос – на велиара*. И който би твърдял такова нещо – истината не е в него. Да нямате нищо общо с него.
Какво ли не се измисля за увеличаване на благоденствието на земята. И нека. Но несъмнено е едно – че нуждата ни да чакаме новото небе и новата земя, по обещанието Божие, няма да отпадне. И който твърди противното върви против истината. Отклонете се от него.
И така във всичко! Утвърдете в себе си съзнанието за духа на вярата и християнския живот и, като го пазите непоколебим, отсичайте всичко, което не е в съгласие с него. Това съзнание да бъде за духа ви като канара сред волното море. Живеем в света. Не можем да избегнем вълненията в него. Но това, че ги посрещаме не носи някаква необходимост да се увличаме по тях заедно с другите. Напротив – това е призивът към всички, които съзнават истината – да я отстояват, изобличавайки лъжата.
Огледайте се наоколо. В отечеството ни и в членовете на нашата църква, Божият промисъл е възложил на духовно призваните да опазят залога на святата вяра чист и ненакърним, така както ни е предаден от Вселенската Църква. И ако този залог е основанието на сегашните и бъдещи обещания, то значи на нас се осланят надеждите на Църквата и отечеството. Такава е истината. И знайте, че докато промисълът Божий сам не ни освободи от това поръчение, никакви разсъждения, колкото и основателни да изглеждат, не могат да отменят задълженията ни и да ни освободят от отговорност. Тук вече не говоря за отклонение от истината, а за едно дори нехайство и безгрижие за нейното съхранение и защита.