Чудото на очистването и обновата

На празника Цветница т.г. в църквата „Св. Димитър“ в Скопие се случи нещо, което мнозина определиха като чудо. Фреските в храма, дотогава потъмнели и опушени, са заблестели отново. Промяната се е случила внезапно, за една нощ. Предлагаме ви размислите на младия македонски свещеник Ивица Тодоров за събитието.

***

„Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза. . .“ (1 Коринтяни 12: 4-7)
 
Що е всъщност онова, което наричаме „ЧУДО“? Това е събитието, което най-често не се побира в обичайния начин, по който възприемаме и оценяваме света. А по кой начин днес хората възприемат и оценяват света? Е, на този въпрос трудно може да се отговори, защото всеки от нас е оргинален и неповторим възприемател и ценител. И все пак онези, които по-дълбоко и по-същностно са навлезли в истината за това как трябва да се възприема и оценява светът, ни свидетелстват, че този свят, а и ние в него, сме едно голямо ЧУДО!

И в този контекст обновяването и самоочистването на стенописите в църквата „Св. Димитър“ в Скопие не са някакво чудо в този безкрайно чудесен свят, а преди всичко и над всичко – ПОСЛАНИЕ от Вечно Чудесния наш Творец за това, че ние хората сме забравили чудесния смисъл на нашето съществуване. Забравили сме, че в този свят трябва да разберем чудесността на съществуването, да разберем тайната на нашето духовно будене, личностно съзряване, очистване, обновяване, о-истиностяване, о-вечностяване, Богоуподобяване…
 
Защо тъкмо златните ореоли на светиите заблестяха най-напред с възобновена светлина? Защото те са символ на святост, проява на Духа Божи, осъществено единство с Твореца. А какво на нас, като хора, но и като Божии създания, не ни достига в това наше време във всички сегменти на живота ни? Е, не ни достига святост, посветеност на доброто, на истинските стойности на съществуването; не ни достига изява на Божия Дух в нас като искрени слуги Божии, не ни достига желание за единство с Твореца чрез любовно изпълняване на Неговата спасителна воля. Ето това не ни достига! И затова Вечно Чудесният Творец, нашият Небесен Отец чрез Своя Единороден Син и наш Спасител Иисус Христос със силата на Светия Дух ни подари любовно и пробуждащо ПОСЛАНИЕ!

Да, всеки може да разбира и тълкува това послание както иска. Обикновено такива послания се тълкуват от всекиго  според неговата искреност, съзнателност и отговорност пред съвестта му, и затова нека ни учудва, че ще има различни тълкувания. Всеки ще говори в съответствие със СВОЯТА лична съвест и съзнание. Но тъкмо затова и Творецът ни изпраща своите любовно пробуждащи ПОСЛАНИЯ по този начин, оставяйки ни свобода, та всеки от нас чрез свободата на своята личност да разбере ПОСЛАНИЕТО по начин, който е най-добър за него.
 
Що е всъщност онова, което наричаме „ЧУДО“? Това е събитието, което ни изкарва от всекидневната хипноза на злото и духовното мъртвило и ни дарява свежест, очистване и обновление. Ето, Творецът на нас, православните християни, на нас, македонците, и на всички граждани на тази наша Македония, а чрез нас  и на всички хора с добра воля в света, ни изпрати Послание. То е пред нас и нека всеки да го чете, както може, и да извлече от него най-доброто и най-истинското за себе си, за да може и животът в тази наша Македония да се изпълни с всичко най-добро и най-истинско за слава на Бога и за благословия на нашия живот!

Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.  Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си (Йоан. 10:11-18).

Превод: Андрей Романов