Созопол – Град на спасението

Още в средата на ІІ век в Созопол е създадена една от най-ранните християнски общини на територията на днешните български земи, а неин епископ е Авъл Поплий Юлий. По-късно, през V век, античният град Аполония е преименуван на С(и)озополис – Град на спасението. След официалното признаване на християнството в Римската империя и особено след средата на V век, Созопол се утвърждава като християнско средище. Известни стават имената на негови епископи, имали активна роля в църковния живот на Византийската империя.

Исторически свидетелства споменават името на созополския епископ Петър (680 г.) като участник в Шестия вселенски събор. Созополските епископи са участвали много активно в църковния живот на Балканския полуостров. Не случайно точно Созополската епископия е обект на няколко дипломатически споразумения между Българската държава и Византийската империя. През 1235 г. българският цар Йоан Асен II подписва споразумение, с което Византийската патриаршия признава самостоятелността на Търновската патриаршия, срещу което получава във владение Созополската и Ахтополската епископии. През 1307 г. българският цар Теодор Светослав води преговори с византийския император с помощта на созополската църковна институция. Двама созополски епископи се издигат много в църковната йерхия – епископ Йоан, станал константинополски патриарх под името Йоан ХII Козмос (1294-1303) ,и епископ Нил, станал константинополски патриарх под същото име (1379-1388). За утвърждаването на Созопол като един от най-важните християнски центорове по Южното Черноморие през ХІV-ХVІІ век, голямо значение имат манастирите в региона: „Св. Йоан Предтеча“ и „Св. Кирик и Юлита“ (разположени на близките острови), както и манастирите в самия град – „Св. Богородица“, „Св. Апостоли“ и „Св. Йоан“. В този период главният манастир „Св. Йоан Предтеча“ е ставропигиален. Той е известен със своята книжовна школа и с огромната си библиотека. Манастирът продължава да съществува като книжовно средище до началото на XVII в., когато е разрушен от османите.

Манастирът „Св. Йоан Предтеча“

Близо до днешния Созопол се намират островите Свети Петър и Свети Йоан. На големия остров Свети Йоан някога се е намирал манастирът „Свети Йоан Предтеча“. Византийският автор Мануил Фил пише, че след успешен поход срещу българското царство през 1263 г., византийският военачалник Михаил Глава Тарханиот възобновил и благоустроил манастира. Около 1303 г. в манастира пребивавал оттеглилия се бивш цариградски патриарх Йоан Козма. На 7 юли 1363 г. император Йоан V Палеолог подчинил на „Св. Йоан Продром“ манастирите „Св. Кирик и Юлита“ и „Св. Апостоли“, а през 1437 г. въвел манастира във владение на село Свети Никола (днешното село Черноморец).
С патриаршески сигилий от 1482 г. патриарх Дионисий разпоредил храма „Св. Йоан“ в Созопол да се предаде на тамошния владика, тъй като митрополитският храм бил разрушен от турците, а манастирът получил за компенсация църквата „Св. Богородица“. През 1629 г. турците разрушават манастира.

Църквата „Успение Богородично“ („Света Богородица“)

Енорийска църква в Созопол, която за известно време е била митрополитска, е изградена на няколко етапа. Най-стари сведения за нея имаме от 1482 г. (оттогава датира олтарната част). Към нея през XVIII в. е прибавен трикорабен наос. През XIX в. към наоса е прибавен напречно изграден притвор.
Църквата е трикорабна едноапсидна псевдобазилика, като подразделенията на старата олтарна част подсказват, че първоначалната сграда е била от същия тип. Олтарната част е обширна с една широка централна абсида, изцяло вградена в дебелината на зидовете. Диакониконът и протезисната ниша са малки. Към олтара има директен достъп от юг. Наосът е с тънки паянтови стени. Той е разделен на три кораба от две редици дървени колони със старинни каменни капители. В западната му част има емпория, която се развива и върху по-късно пристроения притвор. Наосът и олтарът са вкопани с пет стъпала под нивото на двора. В църквата има владишки трон и украсен с дърворезба амвон (от края на XVIIIв .). Покритието над основната част на църквата и притвора е дървено. Резбованият иконостас е с висока художествена стойност. Той е вероятно дело на резбари, обучени в Атон. Датира от 1780 г. Резбата се отличава с много барокови елементи и похвати. Църквата не е изографисана и няма следи от по-стари стенописи.

След близо 30-годишна пауза, от месец август 2008 г. храмът „Успение Богородично“ отново отваря врати с богослужебна цел. Голям принос за това има отец Иван, който след дълга борба успява да отвоюва храма отново за Църквата. След обявявянето й за паметник на културата през 1958 г., църквата е опустошена, иконите са разграбени, а интериорът е напълно унищожен от „безбожниците“.
За нас, обикновените посетители, никога няма да стане ясно кой е виновен за разграбването на църквата – „музейните дейци“ или църковните служители. Но едно е ясно – злото вече е факт- храмът е загубил въздействието си. И сега ни остава само надеждата църквата да възвърне своя облик от миналото, който да ни посреща в целия си блясък.

Снимка: в-к „Новинар“