Неделя на свети Григорий Палама

Апостолското четиво на този ден (Евр. 1:10-2:3) прави сравнение между служението на ангелите и това на Господ Иисус Христос. Второто е много по-великo от първото.

Ето защо, ако непослушанието към думите, изречени от ангелите, справедливо бива наказвано, колко по-голямо ще бъде наказанието за човека, който небрежи за спасението, дадено от Христос. Защото „кому от ангелите някога Бог е казал: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти (Деян. 2:34-35)?

Евангелското четиво на този ден (Марк. 2:1-12) разказва за изцеляването на един разслабен от Капернаум. Христос опрощава греховете му, а на учудването на книжниците, че някой друг, освен Бог може да прощава грехове, Той казва: Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи одъра си, и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове… тебе казвам: стани, вземи одъра си и върви у дома си.

Главната тема в този разказ е властта, която Господ Иисус Христос има, за да опрощава и да изцелява. Разказът утвърждава и свидетелства, че изцелението и прощаването на греховете са неразривно свързани. Разслабеният, легнал на одъра си, е донесен при нозете на Иисус. Първите думи на Господа не са „изцери се“, а „прощават ти се греховете“. И ние също, когато имаме телесна болест, преди да молим за избавление от нея, трябва първо да просим да бъдем очистени вътрешно и да ни се простят нанесените от нас оскърбления.

Накрая Христос казва на разслабения да вземе одъра си и да си отиде в къщи. Това Той върши, от една страна, за да убеди още по-силно стоящите наоколо хора, че изцеленият наистина е станал силен и може сам да носи одъра си. А от друга, за да подтикне човека, получил прошка и заедно с нея вътрешна духовна промяна, да отиде при близките си и да им покаже с думи и дела, а не само с телесното си изцеление, че е станал нов човек.

Забелязваме, че не само апостолското четиво, но и евангелието на този ден, не са свързани със св. Григорий Палама, на когото е посветена Втората неделя от Великия пост. Това е така, защото честването на св. Григорий Палама на този ден е установено много по-късно, след като вече богослужебната структура за тази неделя е била въведена въз основа на други идеи. Личността на св. Григорий обаче е в центъра на Вечернята и Утренята. Св. Григорий Палама развива и отстоява в остри спорове богословското учение за божествената светлина. Богослужебните текстове, посветени на него, не разкриват в дълбочина идеите му, а говорят в най-общ план за светлината и за Този, Който казва за Себе Си: „Аз съм светлината на света“. В един от тропарите на Утренята виждаме свързани три основни теми: това, че Христос просветлява грешниците, въздържанието по времето на поста и посланието на думата „Стани“, изречена от Христос към разслабения, а сега, отправена от нас към Господа:

На онези, които живееха в тъмнината на греха,
Ти донесе светлина, Христе,
в това време на въздържание.
Покажи ни и славния ден на Твоето страдание,
за да може и ние да извикаме към Тебе:
Стани, Боже, и ни помилвай.

Превод: Мила Игнатова
Откъс от книгата „Благодатната Господня година“