Довиждане, владико!

Като гръм от ясно небе дойде новината за внезапната смърт на Варненския митрополит Кирил. Той беше ярък, нестандартен човек и смъртта му също е нестандартна, неприличаща на нашите представи за достолепна владишка кончина. 

Не знам как е станало това мистериозно удавяне, но знам, че приживе дядо владика имаше много врагове. 

В блатото на БПЦ той беше един от малкото енергични, дейни висши църковници. Епархията му беше може би единствената в България, в която се работеше, проповядваше, живееше, в която имаше просветна и социална дейност. Свещениците и паството го обичаха. Ето защо дядо Кирил беше жив укор, трън в очите на своите заспали колеги от Синода.

Дядо Кирил беше твърд противник на архонтството, това позорно явление в днешното българско православие, когато паразити и олигарси получават църковни титли срещу парите си, понякога вонящи на кръв. След смъртта му архонтството вероятно вече окончателно ще завладее БПЦ.

И накрая, като капак на всичко, беше русофил и приятел на руското Подворие в София. Това му докара злобата на самозваните “богослови“, “общественици“ и пишман-журналисти. Те направиха всичко, за да го оплюят и опорочат. В типично жълт, байганьовски стил раздухаха историята с нещастния “линкълн“. Сякаш дядо Кирил наистина го владееше, а не само го ползваше. Сякаш другите митрополити не карат много по-скъпи коли. Сякаш един висш църковен администратор трябва да обикаля в ХХI век епархията си пеш или с каруца.

Повтарям, не знам как е починал дядо Кирил, но знам, че той имаше болно сърце. Ако това е причината за смъртта му, то мога само да поздравя онези, които го тормозеха, които го оплюха и вгорчиха живота му. Успяхте да го уморите. Браво.

Тези дни ще се нагледаме вероятно на крокодилски сълзи, на сцени на безочие и позор. Същите хора, които тъпчеха дядо Кирил в калта, докато беше жив, които го вкараха в гроба, ще пишат лицемерни жалейки, ще правят сълзливи предавания по телевизията за него. Отвратително.

Много повече обаче са хората, които го обичаха искрено, чиито сълзи идват от сърце. И за тях той ще си остане жив и обичен.

Довиждане, владико! Казвам “довиждане“, а не “сбогом“, защото един ден всички ще се видим Там. Бог да даде мир на душата ти и почивка от този жесток и мизерен земен живот. Почивай в мир. Амин.