Пръв епископ на българския език

Всеки българин може да се гордее с такъв титан на духа, какъвто е св. Климент Охридски, чиято памет Православната църква чества на 25 ноември, както и на 27 юли, в деня на кончината му, в сонм със св. Седмочисленици.

От житието му узнаваме, че е роден в Южна Македония около 840 г. и произхожда от родители славяни. Ръкоположен за свещенослужител в Рим, той достойно изпълнява това служение до сетния си дъх. Сподвижник на св. Методий в Моравия, той и след смъртта му защитава залегналото в Никео-Цариградския символ на вярата Христово учение. Твърдо отстоява своите позиции без да се страхува от гонения, тъмници и мъчения. Изгонен от Моравия заедно със св. Наум и св. Ангеларий, св. Климент намира благодатна почва за развитие на дейността си в пределите на новопокръстеното българско царство през есента на 885 г. В България той продължава своята пастирска и учителска дейност, като помага на св. цар Борис да утвърди християнството чрез славянската писменост и култура.

В областта Кутмичевица, Западна Македония св. Климент основава първия своеобразен университет в нашите земи. В продължение на 30 години той пръска неуморно евангелската просвета и затвърждава вярата на българите чрез родната им реч. За по-лесното достигане на образованието и християнското възпитания сред широките народни слоеве, охридският светец опростява сложната глаголическа азбука и създава кирилицата. Книжовната дейност на равноапостола е неразривно свързана със свещено-църковната. Той основава множество манастири и храмове – огнища на народна просвета и християнско благочестие, като не остава назад и материалното добруване на народа. Заслужено на историческия събор през 893 г. светителят е ръкоположен за епископ и както свидетелства неговият житиеписец архиепископ Теофилакт „така Климент става пръв епископ на българския език“. Създадените от него проповеди са образци. Както се казва в житието му „чрез тях хранил душите на най-простите българи, сякаш с мляко поеше тия, що не бяха в състояние да приемат по-твърда храна, и така стана друг Павел за другите коринтяни – българите“.

До края на земния си път Просветителят се труди да закърми българския народ със словото Божие, за да смекчи сърцето му. В посветения на него тропар се казва: „Чрез слова си напътил езичниците към Божията вяра, преблажений, с дела си издигнал себе си в божествения и безпечален живот, като си просиял с чудеса пред тия, които с вяра пристъпват към тебе, и със знамения преславно си озарил мрака. Заради това Клименте, славим твоята божествена памет“. Освен като светител озарил с божествената истина нашия народ св. Климент ще остане в историята и като ненадминат книжовник. От неговото творчество лъха актуалност и днес, защото там са застъпени мисионерството, просвещението, борбата с ересите и догматичните начала на православното учение. То може да поучи както свещенослужителите, така и миряните. Ако днешните ни свещенослужители по-често прибягваха към наследството оставено ни от охридския светец, може би голяма част от проблемите, както в Българската православна църква, така и в обществото нямаше да съществуват. Не случайно акад. Снегаров пише, че от негово време „е започнала българската нация духовно да се оформя и да заема особено място в историята на човечеството“. Място, което ни бе отнето, благодарение на тъмни сили и едва ли ще успеем да достигнем до него, ако продължаваме да живеем разединено и бездуховно.

Из книгата на Ана-Мария Кръстева „От Рождество до Възкресение“, ИК „Омофор“ 2010 г.