Скромният сладкодумен монах

Източник: в-к Политика, 2 декември 2005

Ако не беше точно такъв, какъвто е, патриарх Павле щеше да намери начин да отбележи поне скромно петнайсетгодишнината на своето служение като глава на Сръбската православна църква. Но Негово Светейшество остана верен на своя монашески чин и не се съгласи да отбележи не само 15-годишния юбилей на своята интронизация, но и своята 90-годишнина през миналата година.

На 1 декември 1990 г. в патриаршеската резиденция в Белград Архиерейският събор на Сръбската църква избира за 44-ти сръбски патриарх Рашко-Призренския епископ Павле (в света – Стойчевич). На 2 декември той е интронизиран. Участниците на събора не крият, че Павле е единственият кандидат, който не се стреми към патриаршеския трон. Избират го с теглене на жребий след девет кръга избори. Но, както свидетелства черногорският митрополит Амфилохий, Сърбия на практика никога не е имала такъв духовен пастир като патриарх Павле – верен, търпелив, непоколебим, упорит, ненатрапващ се, монашески скромен.

Какво всъщност различава патриарх Павле от останалите църковни дейци? Защо го слушат с еднакво внимание и обикновените вярващи, и най-влиятелните политици, въпреки че той казва истината в очите и на едните, и на другите?
Без да изменя на навиците си, придобити от него още като свещеник в Косово – да ходи пеш и без охрана, да пътува с обикновен междуградски автобус или с влак в купе втора класа, 91-годишният глава на всички православни сърби твърди: "Вярата се проповядва не с думи, а с дела".

Живеейки според принципите на Евангелието, патриархът никога не пропуска сгоден случай да напомни, че "под слънцето има място за всички". Неговите послания от времето на кървавото разпадане на Югославия – "И в най-тежката ситуация сме длъжни да постъпваме като хора и няма такъв интерес, национален или личен, който да ни освобождава от този дълг" – го превърнаха в забележителен духовен лидер в очите на всички хора с добра воля по света.

Смятайки, че "служенето на истината е служене на Бога", този скромен и смирен свещенослужител има моралното право да повтори след светите апостоли на всички, които се увличат от спорове, дори ако става дума за съдбата на Сръбската православна църква: "Нека думите ви да бъдат меки, а аргументите – силни". Оттук и голямата му смелост в разгара на войната в бивша Югославия, когато идеята за примирение беше твърде непопулярна сред воюващите страни. Тогава в интервю за един италиански вестник патриарх Павле заяви, че вярва в бъдещето, както вярва "в Бога и хората с добра воля". "Аз вярвам, че потомците и на сърбите, и на хърватите, и на словенците ще живеят в мир, срамувайки се и от нашето време, и от нашите постъпки", каза той.

Да разговаряш с патриарха – и това се знае от всички журналисти, на които той е давал интервю – е наистина запомнящо се събитие. Няма въпрос, на който той да не отговори, макар и не винаги така, както хората очакват от него. Той използва всяка възможност, за да се обърне към околните с призив: "Да бъдем хора". Неслучайно децата в Сърбия са го нарекли "Патриарх Павле Да Бъдем Хора".