Истории за делничната святост в книгата „Несветите светци“

Книгата „Несветите светци“ на архимандрит Тихон (Шевкунов), която породи голям интерес и извън Русия, вече е и на българския книжен пазар.

„Това е полезна книга. За църковния човек целият живот на светеца е обвит с благоухания; той сякаш от раждането си стъпва по облаци. А отец Тихон в книгата си доближава светците до нас, обикновените негероични хора, разказва ни за онези, чиято всекидневна, делнична святост е почти незабележима.“ (Протодякон Андрей Кураев)

„Книгата е написана от много надарен писател. Виждаме хумор, ирония, патос, трагизъм, драматизъм. Хуморът не винаги бива сполучлив в църковна среда, лесно преминава в подигравателност, кощунство. Тук е спазена онази мярка, която може да се нарече православен хумор. Читателят ще види тук фрагменти от Патерика на 21 век. Но същевременно това е жива, съвременна и талантлива литература. Тук имаме и фрагменти от проповеди, и изповеди, и притчи. Книгата е написана от човек, упоен от църковния и манастирски живот.“ (Борис Любимов, ректор на Московското театрално училище „Шчепкин“)

Книгата „Несветите светци“ можете да откриете на следните места:

– Ателие-книжарница „Къща за птици“ (ул. Проф. Асен Златаров 22, София)
– „Български книжици“ (ул. Аксаков 10, София);
– Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (за контакт: отец Божидар Маринов);
– Църковен магазин (ул. Цар Самуил 111, София);
– Книжарница „Кито“, София;
– Верига книжарници „Приятели“;
– Книжарница „Благослов“, Варна

Из книгата „Несветите светци“

За молитвата и лисичето

В Египет, където в дълбока християнска древност е имало много велики манастири, един монах дружал с прост и безкнижен селянин фелах. Веднъж селянинът казал на монаха:

– Аз също почитам Бога, Който е създал този свят! Всяка вечер сипвам козе мляко в чинийка и я оставям под палмата. Нощем Бог идва и изпива моето млечице. То Му харесва много! Нито веднъж не съм виждал нещо да е останало в чинийката.

Чувайки тези думи, монахът не могъл да не се разсмее. Той обяснил добродушно и достъпно на своя приятел, че Бог не се нуждае от козе мляко. Селянинът обаче упорито държал на това. И тогава монахът предложил да проследят тайно следващата нощ какво става с чинийката с млякото под палмата.

Речено – сторено: през нощта монахът и селянинът се скрили недалеч оттам и на лунна светлина скоро видяли, че към чинийката пристъпва лисиче и изпива цялото мляко.

Селянинът бил като поразен от гръм от това откритие.

– Да – съкрушено си признал той, – сега виждам, че това не е бил Бог!

Монахът се опитал да утеши селянина и започнал да обяснява, че Бог е Дух, че Той е съвсем различен от нашия свят, че хората Го познават по особен начин… Но селянинът само стоял пред него с наведена глава, после заплакал и тръгнал към колибата си.

Монахът също се отправил към килията си. Но когато стигнал до нея, той с изумление видял Ангел, който му преграждал пътя. Монахът паднал от страх на колене, а Ангелът казал:

– Този прост човек няма нито възпитание, нито мъдрост, нито образованост, за да почита Бога по друг начин. А ти с твоята мъдрост и образованост му отне тази възможност. Ще кажеш, че си разсъждавал правилно? Ала едно нещо не знаеш ти, мъдрецо: Бог, виждайки искреното сърце на този селянин, изпращаше всяка нощ при палмата лисиче, за да го утеши и да приеме неговата жертва.

За една света обител

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.

Комисарът се обърнал високо към народа, сочейки калугерите:

– Граждани, жители на града! Всички вие познавате по-добре от мен тези пияници, лакомници и мързеливци! Сега вече властта им свърши. Но за да разберете докрай как тези паразити са мамили векове наред трудовите хора, ние слагаме на земята пред тях техния Кръст и тяхното Евангелие. Ей-сега пред очите ви всеки от тях ще стъпче тези символи на измамата и поробването на народа. А след това ще ги пуснем, нека си вървят накъдето им видят очите.

От тълпата се разнесъл смях.

И ето че, докато тълпата викала „у-уу“, напред излязъл игуменът – дебел мъжага с месесто пиянско лице и червен нос – и казал на своите монаси:

– Е, братя, живяхме като свине, да умрем поне като християни!

И нито един от монасите не мръднал от мястото си. Съсекли ги със саби до един.