Кървавото цвете на свободата

Отново е Трети март. Неудобен за нашите властници и техните чуждестранни покровители, този най-български празник отново мобилизира хората по цялата страна и показа утешителен – в днешното развратно време – пример за национално единение и единодушие, за живи и неумиращи национални идеали. Хората обичат своя празник, държат на него и искат да покажат това на всички. С просто око се вижда, че 25-годишната дейност на отродителите и националните предатели е отишла на вятъра. Нищо не се получи от техните усилия. Колкото и да ни баламосваха с чудовищните си измислици за ”османско присъствие” и не знам още какво си, всичките им лъжи удариха на камък. Кръвта вода не става. Националната памет не се изтрива. Ужасите на турското робство са запечатани в генетичната памет на всеки българин. Ние сме народ, изстрадал жестоко своята свобода и своята национална чест, своето човешко достойнство и мястото си в семейството на свободните народи. Който иска да ни отнеме тези неща, иска да ни порази в самото ни сърце, да ни изтрие от лицето на земята, да ни съсипе, да ни срине в прахта.

След 25 години национално безпаметство, след всички унижения и лъжи, които трябваше да понесе нашият народ, настъпи време да извикаме на висок глас Истината (която е родната сестра на Свободата!):

Че петстотинте години дивашка азиатска тирания са черни, проклети от Бога векове, позор за християнска Европа и за човечеството, през които българите и останалите християнски народи на Балканите – гърци, сърби, арменци и други – бяха подложени на жесток многовековен геноцид, който трябваше да доведе до тяхното изтребление или пълно претопяване;

Че християнска Европа търпя равнодушно този отвратителен тумор в своето тяло и не си мръдна пръста за поробените народи; нещо повече, европейските велики сили начело с Англия, Франция и Австро-Унгария бяха вековни крепители на дивашката и срамна Османска империя. Това предателство спрямо християнските братя остава и днес дамгосано като с нажежено желязо върху съвестта на тези нации;

Че каквато и да е била политиката на царя и генералите, руският мужик дойде тук, за да мре за своите поробени братя и да излее кръвта си без всякаква награда в тази далечна чужда земя. Впрочем, да не споменаваме с лошо и достойния лик на Царя Освободител – спомените за него са ни оставили образа на благороден и чувствителен човек, истински християнин на трона, а като искрен враг на робството той е и достоен съвременник на Ейбрахам Линкълн. Той си заслужава паметника пред Народното събрание;

Че днес уплашените европейци пищят срещу ”Ислямска държава” и нейните ужаси (впрочем, без да правят нищо реално срещу нея), но ние сме живели в една такава ”Ислямска държава” цели 500 години и сме оцеляли въпреки всичко! Ние знаем какво е добро и зло, светлина и мрак, робство и свобода – и не се лъжем толкова лесно като мнозина други. Нека знаят това новите днешни световни завоеватели и поробители.

Знаем и това, че цветето на Свободата се полива с кръв, че ”Свободата не ще екзарх, иска Караджата” (Любен Каравелов). Това е отговор и на онези лъже-православни ”ревнители”, които през последните години се опитваха да охулят Ботев и Левски от много християнски уж позиции. Само дето християнството не е религия за евнуси и бледи пацифисти, то е за силни духом хора. Никога кръстът не е отказвал благословията си на правото оръжие и правата борба.

Тези истини са особено актуални днес, когато Турция отново развя знамето на неоосманизма. Ердоган и Давутоглу не крият мераците си за нова Османска империя. А зад тях се надига с нова сила световният ислям, освежен, подмладен, готов да започне джихад срещу Европа.

Пред лицето на възраждащия се османизъм и на световната заплаха на радикалния ислям ние – какво? Отново ли ще разчитаме на западните си покровители, които в миналото поддържаха 500 години омразната човеконенавистна османска система? И този път – ще си мръднат ли те пръста за нас? Съмнявам се.

Честит Трети март на всички!