Предисловие към Чудото. Слово в Неделя на разслабения

Къпалнята при Овчи порти е получила названието „Дом на милосърдието”. Защо?

Къпалнята при Овчи порти е получила названието Витезда, тоест „Дом на милосърдието. Защо? Първо, разбира се, благодарение на особената проява на Божието милосърдие към човешките немощи на това място. Господ престанал да изпраща пророци на Своя народ, но изпратил ангел-целител.

Апостол Йоан споменава за пет покрити притвора. Но нали те не са се образували от самосебе си. Както изглежда, сред юдеите се намерили жалостиви и богобоязливи хора, които изразходвали своето време и пари и приспособили някакви пристройки, за да могат голямото множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата (Йоан 5:3) по-лесно да понасят дневната жега и нощния студ. А това също е милосърдие!

Замисляме се още: как са живеели тези нещастни хора, с какво са се хранели? Някои, може би, са имали роднини или приятели, които са им носели храна. Но, очевидно, не всички. Тежката болест нерядко прави човека ненужен, безинтересен. Нямам си човек – обречено въздишал разслабеният, но нали някой го хранел в продължение на много години. Това пак е милосърдие! Така и подобава: скромното, тайно, скрито между редовете, всекидневно милосърдие на добри хора, които идвали в къпалнята и раздавали на нуждаещите се една или друга помощ.

Колко забележително е, когато и в наше време хората съдействат на Бога, когато се строят храмове с доброволни пожертвования, когато животът на енорийската община е проникнат от взаимопомощ, когато, за радост на Небесата и на всички нас, човешките души се изцеляват от греховете.

Но ето кое нарушава идиличната картина: когато пък аз дойда, друг слиза преди мене (Йоан 5:7). Горчиво е да мислим, че път след път, година след година, под самия нос на разслабения някой по-бърз и пробивен успявал да „отмъкне” благословението. Никой не се спрял, не се опомнил: „Чичо, на теб ти е по-зле, отколкото на мен, дълго време лежиш тук, искам да ти помогна”. Добре, ти не си успял да проявиш благородство „преди”, така че, прояви го „след”. Остани да дежуриш край леглото на безпомощния разслабен. Бог ти е дал здраве, употреби го за помощ на ближния. Не, такива не се намерили.

Някой не успял, друг закъснял…

Нещо такова, състезателно, се среща и в думите на апостол Павел: Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете (1 Кор. 9:24). Мисълта е проста: духовният живот не бива да бъде пасивен, той винаги е стремеж към Целта. Същият намек се вижда и в чудото в къпалнята. Но в душата остава някаква горчивина: само един получава наградата.

Но ето, в Дома на милосърдието влиза Самото въплътено Милосърдие. И тази горчивина си отива. Защото в Христос ние разбираме, че Бог не е организатор на съревнования и безпристрастен арбитър, а обичащ ни Баща. И съвсем малкото дете, което не може да ходи толкова бързо, като по-големите деца, Той ще вземе на раменете си и Сам ще го понесе. И на работилия един час може да въздаде толкова, колкото и на потилия се целия ден (вж.: Мат. 20:14).

 Преуспелият няма да изтласка от Небесното Царство по-слабите

Това не значи, че не трябва да се стремим напред. Напротив, трябва! Но преуспелият няма да изтласка от Небесното Царство по-слабите: там има много жилища (Йоан 14:2). На Божествения небосвод ще се намери място и за ярките съзвездия, и за по-малките звездички (вж.: 1 Кор. 15:41).

Нашата – християнска – радост е в това, че всички ние сме влезли в раздвижената от пръстите на свещеника и Светия Дух вода на Тайнството Кръщение. И всички сме се оказали първи. Всички сме излезли от водата по-бели от сняг. Всички сме помазани с милост. И всички имаме достъп до източника на Безсмъртието в светото Причастие. И на всички нас Христос е състрадателен Помощник.

Чудо ли е станало във Витезда? Не, само предисловие към чудото. | www.pravoslavie.ru

Превод: Татяна Филева