Молитвата във виртуалната енория

Духовникът събира своите духовни чеда в скайп, енорийският свещеник е достъпен във фейсбук, молитвеникът е качен на андроид, вярващият е дългогодишен член на православни фейсбук групи. В това няма нищо необичайно. Част от църковния живот отдавна се е преселила в интернет, за вярващите той е станал не само място за информиране, но и място за събиране, виртуална общност. Електронна църква ли е следващата стъпка?

В западното християнство вече съществуват виртуални енории; срещат се и православни, желаещи основаването на такива енории: преди около десетина години стотина млади вярващи от България бяха поискали благословение от своята Патриаршия да направят виртуална енория с православен храм в рамките на интернет проекта „Втори живот”. Такава концепция е възможно най-погрешната стъпка, посочва отец Оливер Суботич, ръководител на Центъра за изследване и употреба на съвременните технологии към Сръбската православна църква, който разглежда тази тема в своята книга „Дигиталното предизвикателство – пътищата на християнството в информационната епоха”.

Отец Оливер Суботич

И в двата случая става дума за едно ниско ниво на църковно съзнание, както и за неразбиране на същността на църковния живот. Цялата история около електронната църква звучи иронично, с оглед на това, че във виртуалните енории вярващите могат да се информират за църковния живот, но самият църковен живот им се изплъзва – не по някаква друга причина, а поради невъзможността за виртуално причастяване. Добре би било на началната страница на всеки православен сайт, на видно място, да стои призивът от Йоановото Евангелие: „Дойди и виж!”. Това ще бъде ясен знак, че се отдава предимство на живите, лични отношения в църковната общност. Това послание е символично, но много важно. Свещениците трябва постоянно да посочват, че истинското знание не е информиране, а богопознание – а то не съществува извън молитвата и светата Литургия – изтъква отец Оливер.

Имитацията на живота и паралелната реалност, която предлага интернет, е напълно чужда на духа на Църквата, предаването на живо в никакъв случай не може да замени общението в Литургията, изповедта губи своя смисъл, ако се извършва в електронна форма, а не в личен разговор със свещеника.

Това не значи, че църквата пренебрегва новите технологии – напротив, тя използва техните предимства, за да улесни своята мисия. Тя не пренебрегва възможността за дискусии в социалните мрежи по църковни теми, както и електронния контакт с вярващите, но предупреждава за опасността от това виртуалният контакт да замени подвижническо-литургичния живот, както понякога се случва. Отец Оливер Суботич посочва, че свещеникът, използващ голяма част от своето време за комуникация в електронната сфера, а по-малка част – за пряк контакт с вярващите и молитва, трябва коренно да промени нещо в своята мисионерска работа. От друга страна, той отбелязва, че някои вярващи поставят постове в православните групи по времето, когато би трябвало да присъстват на литургия, и че прекомерно се отдават на интернет-общуването.

Днес проблемът е не само твърде профанният език, който понякога присъства в дискусиите на възвишени богословски теми, или случаите, в които паралелно с дълбоките богословски мисли, се появяват и десетки стъписващи емотикони и още по-странни аватари на участниците – което, взето заедно, води до нарушаване естетиката на християнските съобщения. Много по-голям проблем е фактът, че в огромен брой от случаите участниците с псевдоними във виртуалните събрания имат по-силна връзка с хората, с които всекидневно общуват в социалните мрежи, отколкото с онези, които са заедно на неделната света Литургия. Това вече е проблем на идентичността и изместването на нейния център – казва отец Оливер Суботич.

Все пак кои са добрите страни на присъствието на църковните теми в интернет? Една от тях е достъпността на църковната литература в глобалната мрежа. За това свидетелства и един конкретен пример. В деня, в който се чества паметта на великия руски светец Серафим Саровски, в една енория вярващите донесли пита в църквата за освещаване, но свещеникът нямал тропара на този светия. Въпреки това обредът бил извършен благодарение на интернет: тропарът бързо бил намерен, а свещеникът с кадилница в едната ръка и с телефон в другата, осветил питата. Този случай веднага му спечелил шеговития прякор „ай-поп”, създаващ алюзията за известната марка телефони.

Друга особено позитивна страна е, че Свещеното Писание и творенията на светите отци са станали лесно достъпни в глобалното пространство. Това е особено важно в случаите, когато в някои страни с антихристиянски и авторитарни режими не позволяват отпечатването и разпространяването на Евангелието. Друг много важен позитивен аспект може да се види в организационния план на мисията, защото несравнимо по-лесно е да се осъществи виртуален контакт на всяко ниво на църковната структура и да се организира мисионерската работа – завършва отец Оливер. | www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева