Как да оползотворим Божия храм: пионерският пример на Франция

Както много други градове във Франция, Дижон наброява значителен брой католически църкви, вероятно повече, отколкото са нуждите на съвременния еманципиран от вярата гражданин – републиканец. За какво, при това положение, биха могли да служат огромните и празни храмове, запомнили и по-добри времена през своето битие като „домове Божии”? Е, в същия този толкова знаменит с романската и готическата си архитектурна виртуозност град, общинските власти са взели „мъдро” решение, как да неутрализират „разликата между прекомерното предлагане на духовност и непрекъснато отслабващото търсене”: молитвените домове да бъдат пренасочени за „обществена” употреба.

Така например, храмът „Сен Етиен” (Св. Стефан) е превърнат в Търговско-промишлена палата , а театърът „Дижон – Бургундия” е настанен в църквата „Сен Жан” (Св. Йоан).  Трябва да отбележим, че нищо не напомня вече за предишното предназначение на църквата „Сен Етиен”: кръстът е изчезнал, както и обичайните скулптури, които се срещат по фасадите и портиците на католическите храмове. Трета църква, „Сен Филибер”, също е с променена функция.

Публикуващият информацията сайт с недвусмисленото наименование atheisme.org възхвалява идеята на местната управа, придобила собственост върху култовите обекти, като подчертава, че по този начин става възможна „рационализацията на пространството, заето от развалините на християнството”. Същевременно, „нерелигиозното използване на църквите” щяло да допринесе за консервирането на „едно нерядко безценно архитектурно наследство” (?!!). Което ще рече, че онези безгръбначни – християните, първо не са наясно, защо са строили такива грандиозни паметници на архитектурния гений, и второ – са крайно неспособни да оценят какво са построили и как да го запазят за вековете. А може би и трето – те, хайде, кой знае как и защо са построили тези грандиозни сгради със съмнително предназначение, но сега трябва да бъдат иззети от тях, за да се предотврати употребата им за неблагонадеждни цели, поради което биха могли да пострадат завинаги. „Разчистването на църквите от християнския формалин (разбирай застоялата вековна миризма) е също така конкретизация на практики, наблюдавани през Революцията и Комуната. С инвестициите на народа, църквите се превърнали в забележителни места за дебати с действително практикуване на пряка демокрация”.

Примерът на дижонската гражданска администрация може да намери сподвижници и сред други членове на френското общество. Известната с „лаическите” си идеи нация със стогодишна традиция (наскоро Франция празнува един век от Закона за отделяне на Църква и държава) продължава да развива набралата инерция секуларистична тенденция, чиято следваща стъпка е да разграничи не само гражданското управление от църковното влияние, образованието от християнското възпитание, а и защо не – да секуларизира църквата от Църквата?! Както предлагат авторите на статията, храмовете биха могли да бъдат „реконвертирани” (не просто преобразувани или приспособени, а реконвертирани – защо ли ни е позната тази терминология?!) „в места за културни прояви (театри, музеи, изложбени или конферентни зали), за развлечение (ресторанти, спортни зали), или да придобият предназначение на сгради от социално естество (жилища, различни каритативни дейности)”. Благовидният предлог на тази идея е трогателен – полупразните храмове, които не служат почти на никого, могат да бъдат експлоатирани, принасяйки огромна полза на свръхнуждаещото се общество. Свръхнуждаещо се, естествено, не от вяра, а от нови ексцентричности и екстравагантности, за да задоволява неистовия си глад за псевдодуховни преживявания, едно от които може да бъде – да превърнем Дома Божи в музей на нашето еманципирано безумие.