Да почетем преподобния Максим

Църквата чества преподобния Максим на две дати – 13 август*, когато е преставянето му в Господа, и на 21 януари.

Седмото столетие не е оставило по-ярка фигура в духовния живот от този забележителен християнски мислител, на чиито боговдъхновени текстове не е отсъдена забрава. До нас достига значително по обем творчество – 74 негови текстове и 50 писма. Дори и най-беглият поглед към съчиненията му ни представят задълбоченост на анализа, широта и многостранност на познанията, точен и прецизен богословски език – и всичко това няколкостотин години след четвъртото столетие – „златния век“ на християнската книжнина.

Философ като свети Григорий Нисийски, задълбочен и шлифован в изказа като свети Григорий Богослов, умозрителен и метафоричен, ползващ широки паралели като свети Василий Велики, осмислил творчески безценното светоотеческо наследство, свети Максим се възправя пред очите ни като мислител от най-висок ранг, прославен с безукорни слова и безукорен живот. Няма по-влиятелен глас от неговия във времето на разгорещените богословски диспути, няма по-непреклонно отстояване на истината, повлияло на мнението на тогавашния християнски свят, от думите и делата на „монаха Максим“. Така самият той подписва заключителния акт на Латеранския събор в Рим, произнесъл се срещу нововъведенията в областта на вярата – монотелитската ерес.

Когато човек е причастен на Истината, никой не може да му противостои. А преподобният Максим, смиреният монах, Хризополският игумен, е служител Христов, превърнал се в благодатен съсъд, понесъл Христовата светлина сред разтлението на заблудите. Тази светлина, разбира се, не се приема от силните на деня, самите императори – Ираклий, а сетне и Констанс, са привърженици на ереста и цялата мощ на репресивния апарат се стоварва върху преподобния Максим и неговите ученици. Гоненията се пренасят в западната част на империята. В този момент се случва и нечувания арест на папа Мартин, привикан и отведен в Константинопол, който не след дълго умира от мъченическа смърт. Именно под влияние на преподобни Максим, той е свикал антиеретическия събор.

Никой от влезлите в диспут с великия Максим, не устоява в заблудите си. Силата на аргументите, изявяващи апостолското учение, е необорима – в момента на диспутите опонентите винаги се съгласяват с безстрастното осветляване и на най-заплетените богословски формулировки, като водещият мотив на Максим е сентенцията на свети Григорий Богослов: „за нас истината не е в думите, а в нещата“ **.

Новото учение за едната Божествена воля, а впоследствие за едното Божествено действие на Господ Иисус Христос, накърнява човешката природа на Спасителя. Тази човешка природа се лишава от свойственото за нея, така човешката природа – непълна, несъвършена, непридобита от Христа, не би могла да бъде изкупена. А не е ли изкупена човешката природа, значи човекът не е спасен, Христовата жертва е напразна, за нас не са отворени райските двери – ето логическите следствия от монотелитската ерес.

Затова е толкова важен въпросът за наличието на две воли и две действия у Иисус Христос, защото всяко отдалечаване от знанието, че Той е съвършен Бог и Съвършен Човек, във всичко подобен нам, освен в греха – всяко затъмняване на догматическата правда унищожава възможността за спасение. А Христос се въплъти именно заради нашето спасение.

Божествената воля е създала и промислила света, а човешката воля на Спасителя се бори с глада и жаждата, страхува се от противоестествената за човеците смърт, моли да се отклони чашата на страданията.

Лекотата, с която преподобни Максим оборва опонентите в словесната фехтовка, би останала само като пример за изящна реторическа игра, ако зад неговите думи не стои необоримата, непреодолимата съгласуваност с Писанието и Преданието – двете страни на Божественото Откровение. А Максим в пределна възраст, немощен по тяло, понася хули, побои, унижения, глад и жажда, в окови е воден по диспути и не е имало случай словото му да не устои в истината, и опонентите да не са смазани от разкритото превъзходство на православната традиция, която той защитава.

Като втори Златоуст свети Максим пропътува дълъг и скръбен изгнанически път. Силата на боговдъхновените му слова така ожесточава еретиците, че единственият начин за саморазправа с интелектуално по-силния, е лишението от реч – членовредителните наказания. Богоречивият му език е отрязан, отрязана е и десницата, написала с перо на бързописец словата свише, за да не може да проповядва и пише, да не може да оглася истината. Така на път към последното си заточение в Лазика, на страдалеца Христов иде краят на земното странстване. На 13 август 662 г. в небесната обител възхожда душата на хризополския игумен, смирения монах Максим, който завеща: „тежките страдания на светиите са арена на борбата между завистта и добродетелта“***.

Така, отстоявайки истината, свети Максим понася върху си гнета и злобата, насочени срещу човек, който не може да бъде подкупен, нито нравствено пречупен, нито интелектуално сломен. Най-близкият му ученик Атанасий, следвал го цели 37 години, също споделя изгнаничеството и става мъченик. И в този древен свят, когато комуникациите са бавни, идат пратеници от дворцови и висши църковни кръгове да търсят съглашателство с Максим, защото самотният и отдалечен глас на немощния старец всъщност се чува по-добре, отколкото насилствено наложената с укази идеологема, неговите писания достигат до всички епископски центрове, очите на православните са насочени към Максим, който е стожер на истината.

Виждаме – тогавашното еретическо движение е отминало, а писанията на боговдъхновения Максим са скъпоценни бисери в безценната съкровищница на светоотеческото наследство – жалони, проправящи ни пътя за Истината, която не може да бъде потъпкана, Бог поругаван не бива.

Неслучайно дори за нашата антиклерикално настроена възрожденска интелигенция не остава незабелязано Максимовото епохално дело – Л. Каравелов пише “…който не е прочел Максима Изповедника, той нищо не знае, от нищо не отбира…. “ (Мамино детенце)

*В календара за 2018 г. на Българската православна църква денят за почит на св. Максим Изповедник е изтеглен на 12 август поради съвпадението на летния празник на светеца на 13 август с Отдание на Преображение Господне.
** Св. Максим Изповедник, „Диспут с Бир“, С. 2002, стр.19.
*** Св. Максим Изповедник, „Творения“, изд. Св. вмчк Георги Зограф, 2002, с. 355.