Среща с Александър Дворкин, автора на двутомния труд „Сектознание“ предстои през юни в София

От печат излезе вторият том на мащабния труд на руския професор Александър Дворкин „Сектознание“ от издателство „Омофор“. Книгата предлага на читателя изчерпателно изследване на някои от най-разпространените нови религиозни движения и механизмите на въздействие, с които си служат тоталитарните секти.

Преводът на втория том отново е на Андрей Романов, който е автор и на послеслова към българското издание, а редактор е доц. д-р Мариян Стоядинов.

Във втората част на „Сектознание“ читателят ще открие критичен анализ на още съвременни религиозни движения, сред които „Децата на Бога“, сектата на Висарион, „Богородичният център“, „Световната църква на Бога“ и много други, както и особено любопитното представяне на някои езотерични практики и учения, свързани с основните идеи на Ню ейдж културата, като теософията, спиритизма, и др.

Проф. Дворкин е изследовател на съвременното сектантство, църковен историк-медиевист, православен богослов, обществен деятел и писател. Автор е на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. Александър Дворкин има докторска степен по история на Средните векове от Фордхемския университет в Ню Йорк, където е работил под ръководството на протопр. проф. Йоан Майендорф. Професор е в Православния Свято-Тихоновски университет. Понастоящем е преподавател в Мисионерския факултет, а също и професор по история на църквата и канонично право в Богословския факултет.

Александър Дворкин ще гостува в София за конференцията „Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес“ (на 7 и 8 юни), организирана от Софийската света митрополия в сътрудничество с Центъра за проучване на нови религиозни движения (скоро очаквайте и подробната програма на форума).

По време на гостуването си в София той ще се срещне и с българските читатели на премиерното представяне на втория том на „Сектознание“, което ще се състои в рамките на конференцията. Впечатления за книгите на проф. Дворкин ще сподели и преводачът Андрей Романов.

Датата на представянето е 7 юни (петък) от 18.30 ч. Мястото е салонът на Софийската света митрополия (ул. Цар Калоян 7). Очакваме ви!

Представяме ви откъс от главата „Движението „Ню ейдж“ от втория том на „Сектознание“…

Движението „Ню ейдж“

Ситуацията в днешния свят в нейните духовни, со­циални и технически аспекти спомага за отказа от християнството и утвърждаването на „Ню ейдж“. Доскоро в окултните среди господстваше езотери­змът. Днес окултизмът е екзотеричен – той е открит за всички. Дори най-одиозните проекти за „про­чистване на Майката-Земя“ не се крият особено. Ние сме свидетели на един пронизващ целия свят „заго­вор“. Това е заговорът на Водолея.

Вячеслав Алексеев, Андрей Григориев. „Религията на Антихриста“

Старите идеи на новата религия

„New Age“ („Ню ейдж“) е английски израз, който бива превеждан различно („Ново време“, „Нов век“), но как­то ми се струва, най-точният превод е „Нова ера“. Това е най-из­вестната на Запад (а сега вече и на Изток) и най-широко рекламира­ната съвременна религия. Веднага ще отбележим, че не съществува една обща секта под името „Нова ера“; всяка секта си има строго подредена структура, а „Ню ейдж“ е многослойно, аморфно явле­ние, в което са въвлечени множество секти и организации. Освен това можеш да се придържаш към общия кръг идеи на „Ню ейдж“, но в същото време да не членуваш в нито една нюейджърска група.

Всъщност зад термина „Ню ейдж“ стоят две понятия. В стро­гия смисъл на думата това е широко разпространено днес окултно неоезическо движение, основано върху една доста свободно фор­мулирана идейна база, която се е формирала през втората половина на 60-те години на ХХ в. в Калифорния. Но можем да говорим за „Ню ейдж“ и в един по-широк смисъл като за социокултурен фе­номен – идеологическа основа на съвременната постхристиянска цивилизация. И в това второ значение практически всички секти, за които се говори в тази книга, спадат към тази парадигма, включват органично една или друга (или по няколко наведнъж) нейни идеи и са нейни съставни части. Затова ще говорим за „Ню ейдж“ вече в самия край на книгата, правейки обобщение на казаното по-горе.

Да се даде точно определение на движението „Ню ейдж“ в първото му значение е доста трудна работа. Можем да го наречем конгломерат от различни спиритистки и окултистки групи, култове, школи, секти и учения. Самото му име може да заблуждава, защото в религиозната същност на „Ню ейдж“ няма собствено нищо ново, всичко там са отколешни мухлясали идеи и стари, проядени от мол­ци теории.

Членовете на големите сурово организирани секти, които не­съмнено спадат към идейното поле на това движение (например мунистите и сциентолозите), никога няма да признаят, че принад­лежат към него. Ако даден човек заяви своята принадлежност към движението „Ню ейдж“, то най-вероятно той ще има предвид дви­жението в онова тясно значение, което посочихме по-горе: неоези­ческия окултизъм. Такива хора обикновено казват, че движението „Нова ера“ е огромен потенциал по пътя към световната хармония, подобряването на обществото, човешкото щастие, самореализа­цията и придобиването на вътрешен мир. Един от най-популярните автори на „Ню ейдж“ – Джеймс Лавлок, авторът на концепцията за „Гея, Майката-Земя“ – твърди, че „мъжката агресивна религиоз­ност“ на християнството трябва неизбежно да загине и да се замени с „женската миролюбива религиозност“ на „Ню ейдж“. Според нюейджърите тя ще се окаже способна не само да обедини чове­чеството, но и да осигури хармонията му с природата.

И тъй, първата и основна характеристика на движението на „Новата ера“ е вярата в това, че днешното човечество живее в пре­ходно време, когато Земята навлиза в нова ера. Досега живеехме в ерата на Рибите, под астрологическия знак на Рибите. Рибата, напомнят нюейджърите, е знакът на християнството. Но сега гос­подството на Рибите свършва и настъпва ерата на Водолея, когато всичко ще бъде ново и различно. Ерата на Рибите беше течна и во­дниста, а ерата на Водолея ще бъде ярка и блестяща. Кога точно ще настъпи ерата на Водолея, не може да каже никой, едни твърдят едно, други друго, но единно общо мнение по този въпрос няма дори сред самите нюейджъри. Повечето от тях с по-голяма или по-малка сигурност свързват началото на новата ера с началото на новото хилядолетие. Но от друга страна, най-общоприетото мне­ние сред „научно ориентираните“ нюейджъри е, че една звездна ера продължава средно 2200 години. Според това летоброене скоро няма да дочакаме ерата на Водолея, стига, разбира се, „Рибите“ да не са започнали далеч преди Рождество Христово. От трета страна, мнозина активни дейци на движението, например прочутата амери­канска актриса и пророчица на „Ню ейдж“ Шърли Маклейн, смя­тат, че ерата на Водолея – ерата на хуманизма, братството и окулти­зма – вече е настъпила.

В социалните фантазии на нюейджърите можем да открием множество аналогии с комунистическата утопия. Манифестът на глобалната цивилизация на нюейджъра Матю Фокс предизвик­ва неволни асоциации с Манифеста на комунистическата партия. Нюейджърите, както и марксистите, свързват настъпването на рая на земята с революция, само че в сферата на духа, която те разглеж­дат като своего рода пробив и скок от царството на необходимостта към царството на свободата. За марксистите единица на историята е социално-икономическата формация, а за нюейджърите – епохата или ерата. Както марксистите учат, че постъпателното движение на формациите се диктува от непоклатимите закони на историята, така и нюейджърите смятат, че епохата на Водолея трябва да дойде на смяна на епохата на Рибите в съответствие с обективните астроло­гични закони. За нюейджърите тя е и самото окончателно състоя­ние на човечеството – царството на абсолютното щастие, в което всички материални и духовни проблеми ще бъдат напълно решени.

За изграждането на „Новата ера“ нюейджърите, както и марк­систите, са готови да разрушат остатъците от „стария свят“. Съвсем не е случайно и това, че много окултисти – предтечи и идеолози на движението „Ню ейдж“ – навремето са приветствали радостно идването на комунистите на власт в Русия. В книгата си „Основи на светогледа на новата епоха“ Клизовски, който е ученик на Елена Рьорих, пише:

„Смяната на изживяната цивилизация трябва да се разглежда като нормално явление, произтичащо от основните закони на ево­люцията… Разбира се, такива замени не минават безболезнено и се придружават от големи страдания за човечеството, но главната причина за страданията е не самата промяна, която е неизбежна, а непознаването на законите на еволюцията“.

Небезинтересен е и текстът на „Посланието на махатмите“, пратен по Николай Рьорих на комунистите:

„Ние от Хималаите знаем извършеното от вас. Вие унищожи­хте църквата, станала разсадник на лъжи и суеверия. Вие унищо­жихте еснафщината, превърнала се в проводник на предразсъдъци. Вие разрушихте затвора на възпитанието. Вие унищожихте семей­ството на лицемерието. Вие изгорихте армията на робите. Вие уни­щожихте паяците на печалбата. Вие затворихте вратите на нощните бордеи. Вие избавихте земята от предателите. Вие признахте, че религията е учение на всеобхватната матария. Вие признахте ни­щожността на частната собственост. Вие отгатнахте еволюцията на обществото. Вие посочихте предназначението на познанието. Вие се преклонихте пред красотата. Вие донесохте на децата цялата мощ на космоса. Вие отворихте вратите на дворците за хората. Вие съзряхте неотложността на строежа на домовете на Общото Благо! Ние спряхме въстанието в Индия, когато то беше ненавременно, но също и признахме навременността на вашето движение и ви из­пращаме цялата си подкрепа, утвърждавайки Единението на Азия! Знаем, че много неща ще се извършат през годините 28-31-36. Поз­дравяваме ви, ревнители на Общото Благо!“ Рьорих предал на Чи­черин от името на същите онези махатми и кутийка със свещена за индийците хималайска земя „за гроба на нашия брат махатма Ленин“.

А ето какво пише „махатма Рьорих“ в книгата си „Алтай-Хи­малаи“ за Тамерлан, когото той разглежда като инструмент на про­греса:

„Не беше ли Тамерлан велик дезинфектор? Той разруши много градове. Ние знаем какво означава да разрушиш глинени градчета, пълни с всякакви зарази. Ето, ние минахме през дванайсет града. Какво може да се направи с тях? За народното благо те трябва да се изгорят и до тях да се планират нови селища. Докато старите не из­гният, трудно е да накараш хората да се обърнат към нови места“.

Това твърдение е характерно в светлината на „глобалното прочистване“, планирано от „плуралистично-толерантните“ нюей­джъри. Това глобално прочистване ще придружава настъпването на „новата ера“; в него ще загинат не само съзнателните противници на новия режим, но и всички, които са далеч от „Ню ейдж“ съзна­нието. Контактьорката с духове Алла Тер-Акопян пише: „Ракови­те човекоклетки… космическият боклук, душите на стигналите в своето развитие до задънена улица и нереализирали вътрешните си възможности хора ще бъдат унищожени“.

Пророците на „Ню ейдж“, говорейки за плановете си за „про­чистване на Майката-Земя“, успокояват своите слушатели и читатели с това, че „всъщност смърт няма“ и затова изтребените в процеса на установяване на „Новата ера“ ще се завърнат отново на земята в съ­ответствие със закона за прераждането. Така се оправдават бъдещите убийства. Но идеите на „Ню ейдж“ оправдават и убийствата, извърш­вани дори в този момент. Например един от „космическите духове“ съобщава, че абортите са напълно допустими, ако родителите са заети със собствения си духовен растеж. Животът не е нещо неповторимо и душата на детето може спокойно да почака до следващото преражда­не. Нещо повече, както отбелязва същият този дух, абортът изобщо не е убийство, тъй като душата на детето предварително знае, че родите­лите ще извършат аборт и просто не се заселва в такъв плод.

„Тайното знание“ за всички

При внимателно разглеждане на всички секти, за които стана дума в тази книга, можем да видим, че очакването на някаква нова ера е много силно практически във всяка от тях, както и че поч­ти във всяка от тях присъстват елементи на окултизъм. Например мормонският пророк Джоузеф Смит, който бил дълбоко въвлечен в спиритизма и често общувал с духовни същества (нещо много ха­рактерно за „Ню ейдж“), провъзгласил началото на ерата на „ново­то откровение“. „Децата на Бога“ говорят за скорошно настъпване на нова ера; мунистите очакват преобразяване на човечеството и поява на „духовна Нова ера“ и нов човек; кришнарите пътешест­ват из различни планети, а сциентолозите мечтаят за ново, „изкли­ърено“ човечество върху „изклиърена“ планета*. Дори най-малко окултизираната от всички разгледани от нас секти, „Църквата на Христос“, говори за настъпването на нова епоха, която може да се осъществи, ако цялото население на Земята се евангелизира в тече­ние на живота на едно поколение.

И тъй, елементи на „Ню ейдж“ има във всяко от тези движе­ния. Това важи и за нашите „родни“ движения: „Бялото братство“**, БЦ, сектите на Висарион и Иванов, а да не говорим за други, не толкова известни секти. Всички те са убедени, че с настъпването на новата ера ще се появи и нов човек – било то Ивановият нов „аутотропен“ човек или Висарионовият човек, който ще си „смени генотипа“ и ще бъде приспособен към живота в новата ера. Трябва да се отбележи, че когато нашата страна беше затворена за западно­то въздействие, влиянието на движението „Ню ейдж“ в някаква сте­пен все пак се просмукваше през Желязната завеса под формата на астрология, „източна мъдрост“, литература в стил „фентъзи“ и т.н. Ето защо когато границите се отвориха и всичко това нахлу и у нас, хората започнаха да поглъщат лакомо вече донякъде познатия им буламач. Трябва да се отбележи и това, че уклонът към окултизъм вече отдавна се подготвяше под сурдинка от атеизма, защото, както е казал справедливо Честъртън, когато хората престават да вярват в Бога, те започват да вярват във всичко останало. Твърде характерна е смяната на ориентирите от страна на бившия официален рупор на атеизма – списанието „Наука и религия“, станало днес един от главните рупори на окултизма. Да си спомним и това, че днешният отряд сектозащитници (такива например като С. Иваненко, Н. Гор­диенко или Е. Балагушкин) почти поголовно произлиза от средата на професионалните пропагандисти на „научния“ атеизъм.

Идеите и парадигмите на „Ню ейдж“ днес са приети „на ура“ от почти цялото ни население; това са образите, с които то мисли, езикът, който то говори. Ето защо на всички описани в тази книга секти е толкова лесно да работят у нас. „Аурата“, „третото око“, „космическата енергия“, „прераждането“, „екстрасенсите“, „чакри­те“ и „мантрите“, „донорите“ и „вампирите“ – всичко това беше пуснато в широко обращение от „Ню ейдж“. От тези неща просто няма къде да избягаш: почти всеки ти говори като за нещо само­очевидно за „негативна“ или „положителна“ енергия и „енергийни вампири“, а когато някой политически деец се опитва да се изка­же на духовни теми, той най-често го прави отново в духа на „Ню ейдж“. Дори когато днешният човек иска да каже нещо добро за Църквата, той не може да измисли нищо по-оригинално от това, че „в храма има положителна енергия“.

Ако наблюдаваме движението „Ню ейдж“ отвън, то изглежда като нескопосан и безреден миш-маш от най-различни идеи, но при по-внимателно вглеждане прозира поразителното единство на всичко, което се върши там и което позволява на нюейджърите да различават лесно „своите“ от „чуждите“. Не че това е някаква съз­нателно изградена, обмислена и разгърната система, но все пак в движението присъства един достатъчно твърд единен скелет, върху който се нанизват все нови и нови елементи. Това единство се оси­гурява дори не толкова от общите възгледи, колкото от едно особе­но мистично отношение към живота, подхранвано от контактите със свръхестествения свят.

„Идеологията „Ню ейдж“ може да се оприличи на ядро в рам­ките на една окултна субкултура, около което в зависимост от коли­чеството споделяни идеи гравитират най-различни окултни групи. Това е своего рода аналог на икуменическото движение в окултна среда. Нюейджърите са склонни да следват принципа „който не е против нас, е с нас“, и дори онези, които споделят далеч не всич­ки техни идеи, те възприемат като съмишленици. Увлечеността от „глобалния“ дух им позволява да причисляват към „своите“ напри­мер пророците на ноосферата Тейяр дьо Шарден*** и Вернадски**** – и това при положение че Вернадски е разбирал ноосферата в чисто материалистически дух“.

Нюейджърите смятат, че техният мироглед синтезира целия религиозен опит на света. Но в действителност това не е нищо по­вече от механичен сбор на опростени идеи и ритуали, почерпани от най-различни религии и философски системи. Окултните системи от началото на века, каквито бяха теософията на Блаватска или ан­тропософията на Щайнер, си оставаха въпреки цялата си еклектич­ност системи и техните автори се стараеха поне някак да свържат всичко, което са клъвнали оттук-оттам, в едно пъстро шарено ки­лимче. Учението на „Ню ейдж“ в това отношение е още една крачка по пътя към пълната безсистемност, към ентропията, която се изди­га тук почти до нивото на принцип.

Идеите, залегнали в основата на „Ню ейдж“, го противопос­тавят изцяло на истинското християнство, но в същото време са удобно средство за обединение на всички други религии. Ако лич­ностният Бог може да бъде източник на само едно учение, то без­личният мистичен дух може да се въплъщава във всякаква обвив­ка. Идеята за безличното божество позволява всички религии да се разглеждат като различни пътища към една и съща мистична исти­на. Ето какво пише един американски християнски автор:

„Виждаме как започват да се очертават формите на една нова световна религия, окултна по своята природа. Тя ще съдържа еле­менти на християнството, юдаизма и може би исляма, но в основата ѝ ще лежи източният мистицизъм. Появата на тази световна рели­гия ще се придружава от множество явни свидетелства“.

Това означава, че ако съществува християнски свят, християн­ска религия, християнска цивилизация, то можем да говорим и за съществуването на една обща окултна религия, дълбоко враждебна на християнството, в която въпреки цялата ѝ вътрешна безсистем­ност има много повече вътрешно единство, вътрешна солидарност, отколкото в християнския свят.

Ние сме членове на едната света съборна и апостолска Пра­вославна църква, образувана от семейството на православните ав­токефални църкви – живото дърво на християнството. Има и други християнски конфесии – клони, които, макар и да са отпаднали от дървото, все пак поне отчасти запазват приликата си с него и мо­гат известно време да зеленеят и дори да цъфтят, както казва св. Филарет Московски. Но има и едно мощно окултно дърво, което противостои на християнството и е изцяло враждебно на него. Това отровно дърво е съществувало винаги, но днес то се е разраснало особено много и е придобило името „Ню ейдж“.

 

Превод от руски: Андрей Романов

 

Бележки

* За значението на сциентоложкия термин „клиър“ (чист) вж. първата част на тази книга, гл. 6, с. 233 и сл. – Бел. прев.
** Към идейното поле на „Ню ейдж“ принадлежи изцяло и „Бялото братство“ на Петър Дънов, възникнало в началото на ХХ в. като клон на теософията на Блаватска-Безант (вж. по-долу) в България. – Бел. прев.
*** Пиер Тейяр дьо Шарден (1881-1955) – френски биолог и палеонтолог, католически свещеник, йезуит. Философията на Тейяр дьо Шарден е опит за синтез на християнството и еволюционизма, разбиран максимално широко като космическа еволюция на материята към Бога. – Бел. прев.
**** Владимир Вернадски (1863-1945) – руски биолог, геолог, геохимик, оригинален мислител. Известен най-вече с учението си за „ноосферата“ (гр. „сфера на разума“). Ноосферата (изцяло преобразуваната от човека природа) е за Вернадски висшето еволюционно стъпало, към което еволюира биосферата на Земята. – Бел. Прев.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. (02) 9871655, 0886 149 991, Ивайло Недков