За вируса и приземяването

Един мъдрец е казал, че вярващият е човек, здраво стъпил на земята, но с устремен поглед в Небето. Позволявам си да публикувам настоящия кратък текст, тъй като ми се струва, че една част от вярващите в момента (надявам се – не голяма) не се замислят над тази сентенция, не я изпълняват на дело, или по-точно – изпълняват само втората ѝ част.

Не знам за вас, но мен напоследък започнаха да ме заливат (било на живо, било в социалните мрежи) с всякакви конспиративни мнения, изказани от знайни и незнайни авторитети, че идвал новият световен ред, всичко било свързано с упражняването на тотален контрол над хората, болестта била създадена нарочно от еди-коя си държава, за да съсипе икономиката на друга и т.н.

Е, хайде поспрете се бе, хора. Приземете се… И нека не бъркаме – тук не говорим за полета на хвърчащите хора на Валери Петров, които „литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора”, чиито сърца са „по-кристални от звук”^[1].

Наглед интелигентни хора ми казват, че такъв коронавирус нямало, че това било инсинуация на силните на деня. Това, обаче, ми идва в повече. Не може всички да гледаме и слушаме по всички медии за огромния брой заразени и починали хора в световен мащаб (към момента, 4 април, заразените са повече от 1 170 000, а починалите над 63 000), а някой да ми твърди, че това не е вярно. Не може всички лекари, медицински работници, полицаи, цял Национален оперативен щаб да се борят денонощно за здравето ни (с риск за своето собствено), а някой да ми казва с усмивка, че не ми е ясно какво става.

Някои от тези „спасители от заблудата” забравят, че тази коварна болест не подбира хора по религиозен или какъвто и да било друг признак. Вирусът не казва: „Ти си вярващ, мини надясно (любимата страна на вярващия). Ти, невярващия, точно ти ми трябваш, ела тук, за да те поразя”.

Чудя се и на едно такова, как да кажа, биещо се в гърдите напразно геройство у някои вярващи, които сякаш демонстрират своята неприкосновеност: видите ли, аз съм по-силен от всякакви вируси, не са ми нужни предписания, забрани и предпазни средства, те са за маловерците, мене Бог ме пази. Приземяване, хора, приземяване…

Допускам обаче, че твърдението на мой приятел, според който определен тип хора намират тръпка в това – да разпространяват такива версии и материали, е вярно. Това като че ги гъделичка по някакъв начин – едни намират тръпка в мачовете, други в карането на МПС-та с висока скорост, трети в това да смятат, че те са призвани да отворят очите ни относно световните конспирации.

Светогорски монаси се заразиха с COVID–19, румънски духовници и църковно-служители също, сръбски епископ почина от това, както и десетки италиански свещеници, а мой събрат ми казва: не бой се, усили вярата си. Един от най-големите православни богослови, Пергамският митрополит Йоан твърди: „Това се разпространява в цялото общество и защо трябва ние да бъдем причина за разпространението на вируса?” Същевременно някой си позволява да те пита иронично: „и тебе ли те зомбираха с тоя вирус?”

В посланието си до римляни св. ап. Павел говори за ревност „не по разум” (Римл. 10:2). Протопрезвитер Николай Лудовикос обяснява тази ревност лаконично: „Да браниш нещо, за което си в неведение”. Нека, братя и сестри, в крайна сметка не подлагаме на съмнение чрез мислите и действията си смисъла на термина хомо сапиенс.

Дано Бог ни пази. Имаме нужда от това, докато сме тук, на земята. Повтарям – на земята (взимам повод, за да изрека за последно: при-зе-мя-ва-не). Тези, които са отишли при Него, вирус не ги лови, но за тези, които са тук, е друго. Трябва да помним това. Бъдете здрави. Във всички смисли на този израз.

Бележки

1. Стихотворението на Валери Петров „За хвърчащите хора”. ↑