Света Литургия бе отслужена в Женева от о. Юлиян Ангелов

Отец Юлиян Ангелов

Има нещо величаво и сакрално в това да създадеш църква зад граница. Да вградиш в нея мечтите и идеалите на поколения българи преди нас. Да ѝ вдъхнеш дух и живот и всичко това да превърнеш в любов. Но най-трудното е с любов да го предадеш на бъдните поколения, за да се грижат и съхраняват православната вяра и традиция.

Такова благородно дело е нашата, българската църква в Женева! Тя обединява хиляди хора – в Швейцария и извън нея. И ги обединява с онова невидимо нещо, което е съзидателно и свързва хората през поколенията. Православната вяра, българският дух, любовта, с която пазят и носят посветеността в сърцата си! Честит празник на българската общност в Женева!

На 5 Неделя на Великия пост, в Женева бе отслужена света Литургия от отец Юлиян Ангелов. Заради ограниченията само 50 българи се бяха събрали да споделят духовната радост и да получат Свето причастие. Това бе ден на обединение и укрепване на вярата. С пламенни думи отец Юлиян ни призова да бъдем по-добри, смирени и отдадени на вярата! Да бъдем пример за добри дела чрез любов, смирение и себеотрицание. Да бъдем обединители на българската православна общност във вярата, надеждата и любовта чрез истината и благодатта.

С благодарност към Станислава Нанкова, която заради кантоналните ограничения, с любов изпя самостоятелно цялата литургия. С благодарност и към всички, които въпреки епидемичната ситуация споделиха общата ни радост и спомогнаха Женева да празнува поредната православна служба. Защото за нас, българите зад граница, тези служби са събитие, празник и радост, които изграждат истинска духовна общност, в която се развиват християнските и семейни добродетели, тъй необходими в днешно време.

А децата в храма бяха многобройни и шумни… но не попречиха на молитвите ни, защото както казва и Митрополит Антоний Сурожки: “Когато наистина започнете да се молите в храма, децата ще престанат да ви пречат.”

В края на службата, в своята проповед отец Юлиян се обърна към нас с думите: “да не търсим награда, а най-вече да се радваме, когато, правейки добро, понасяме зло, защото там Бог ни приготвя награда не само за добрите дела, но и за претърпените изкушения!”