„Ще Ми бъдете свидетели…“: за християнския разговор в секуларното общество – беседа от поредицата „Православие и съвремие“ и представяне на книгата „Атеистичните делюзии“

Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя.

(Деян 1:8)

С тези думи, засвидетелствани в книгата Деяния на светите апостоли,  Господ Иисус Христос се разделя с учениците си след Възкресението, като ги окуражава да очакват Слизането на Светия Дух, Който ще им даде сили и начин да свидетелстват за Него по всички краища на света. На Петдесетница Светият Дух слиза върху апостолите и човешкото множество, и така се ражда Църквата. От този момент Христовото послание към всички верни, да бъдат свидетели за истината и да разширяват спасителното присъствие на Църквата в света, остава неизменно.

 Знаем от библейските книги и от историята, че християнското свидетелство среща съпротива във всяко време. От друга страна, всяко време предлага нови възможности за неговото разпространение. Какво може да се каже за нашето време и за подходите към християнската тема в обществото?

 „Християнската тема е изключително мъчна. Тя даже е невъзможна за модерния човек; за българина, в един определен смисъл, тя е комична. Българската християнизация е много плитка, изключително плитка. Християнският разговор, тематизацията на човешката драма през християнството е друга култура. Като че ли не ни е присъща. Това е жанрът на някакъв перманентен плач със сухи очи. Апостол Павел казва: „Това е състояние на човек с разкъсано сърце…“ Има ли начин да проведем този разговор между секуларното и християнското, тъй че да търсим тази светлина, която принадлежи на християнската вяра и прави възможен живота? Мисля си, че първата самоотбрана в режим на много голям ценностен дефицит е да разберем, че радикалният секуларизъм на XX век, в началото XXI век, който преживява всяко твърдение за истина като политически некоректно, трябва да намери отпор..

(д-р Николай Михайлов, лекция по темата „Християнство и демокрация“)

Такъв отпор предлага книгата на Дейвид Бентли Харт „Атеистичните делюзии“, която излезе наскоро на български език (издание на Омофор, София, 2020). В нея авторът пише: 

„Човек би помислил, че за най-страстните противници на религията са настъпили шеметни дни: едва ли някога за тях е имало друг така опияняващо обещаващ момент. Дори и най-беглият поглед към модните тенденции на масовия книжен пазар би бил достатъчен, за да накара пламенното сърце на секулариста да затрепери от дръзката и очарователна надежда, че едва ли не току-що ние сме навлезли в златната епоха на смели атаки срещу древното робство, наложено на човечеството от „ирационалната догма“ и от „вероизповедния трибализъм“. Никога досега условията в света на книгопечатането не са били дотолкова благоприятни за пламенни тиради срещу религията, срещу монотеизма (в по-тесен смисъл), срещу християнството (в още по-тесен смисъл) или (още по-точно) – срещу римокатолицизма. Никога досега медиите или печатът не са били дотолкова гостоприемни за журналисти и биолози, за незначителни философи и моралисти-аматьори, гордо и заплашително размахващи своите бакалавърски дипломи, за романисти и за (най-нужните от всички) филмови актьори, горящи от нетърпение да изобличат диващината на вярата, френетично да разгласят собствените си тревоги от заплахата от нова „теокрация“ и да възхвалят добродетелта на духовното разочарование пред всички онези, които биха проявили мъдростта да им обърнат своето внимание. Както вече писах, „Развалянето на магията” – най-новият опит на Даниел Денет да отучи вярващото човечество от неговото упование в нелепи религиозни фантазии, – дойде насред врява от възмутени дюдюкания и ревове от посветените и ликуващи безбожници. „

Така ли е в действителност? Какви са предизвикателствата  за християнското свидетелство в днешния свят? Възможен ли е и как е правилно да се води християнският разговор в съвременното модерно секуларно общество? Каква е мисията на Църквата днес?… на тези и на други въпроси ще потърсим отговори в дискусията от поредицата „Православие и съвремие“ с участието на нашите гости:

Борис Маринов – преводач на книгата „Атеистичните делюзии“. Борис Маринов е възпитаник на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия. От 2012 г. е ръководител на Редакционния екип на проекта на Двери на православието „Живо Предание: образци на съвременното православно богословие“ (predanie.dveri.bg). През есента на 2019 г. българското издание на Първия том Събрани съчинения на Диоклийския митрополит Калистос (Уеър), под заглавие Царството вътре в нас (С.: „Омофор“, 2019 г.) – в негов превод – е отличена с грамота на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на превода в раздел „Хуманитаристика“. Негови текстове и преводи на статии и студии на съвременни православни богослови са излизали през годините в списанията Духовна култура, Богословска мисъл, Християнство и култура и др., а книги в негов превод са били отпечатвани от издателствата на Руенския манастир „Свети Йоан Рилски“, на Варненската и Великопреславска Света Митрополия, на фондациите „Покров Богородичен“,
„Комунитас“ и др.

Момчил Методиев – редактор на книгата „Атеистичните делюзии“. Момчил Методиев е български историк. Роден е през 1969 година. Завършва „История“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където след това защитава и докторат. Активен участник в Института за изследване на близкото минало, автор на редица книги за историята на Държавна сигурност и за взаимоотношенията между Българската православна църква и комунистическия режим в страната. Главен редактор е на списание „Християнство и култура“.

доц. д-р Стоян Ставру – философ и участник в дискусионни формати по темата „Християнство и наука“. Доц. Ставру  е доктор по гражданско и семейно право и доктор по философия на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавател по медицинско право и биоправо (първият преподавател в България по биоправо) в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 2002 г., със златна диплома. От 2010 г. е основател, основен автор и редактор на сайта ChallengingTheLaw.com; от същата година е съучредител във Фондация за развитие на правосъдието.

От 2009 г. участва в изготвянето и редактирането на различни законопроекти в областта на медицинското и биоправо, сред които Законопроект за правата на пациента, Законопроект за изменение на четири закона във връзка с уредбата на заместващото майчинство, Законопроект за изменение на Закона за гражданската регистрация за допускане на възможността за погребване на мъртвородени деца и др. Активен участник и организатор на дискусии относно етичните и юридически регулации, следващи от биологичността на човека като морален и правен субект. През 2013 г. е организатор на първата в България Национална конференция по биоетика и биоправо „Тяло и достойнство“. Автор на монографии и статии, посветени на биоправната и биоетичната проблематика.

Пламен Сивов – модератор на срещата. Пламен Сивов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет. През 1993 – 1994 г. живее в САЩ, където провежда изследване към университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. През 1997 – 1998 г. пише изследване за Световната банка по темата за отношенията между българските неправителствени организации и държавата в рамките на програмата Robert S. McNamara Fellowship. От 1996 г. е директор на фондация „Покров Богородичен“, на която е също така един от учредителите. Редактор на списание Мирна (1996 – 2008), гл. редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж SYNDESMOS (1999 – 2003). Автор на много статии за състоянието на Българската православна църква, преводач (от английски и руски) и редактор на книги и периодика. Като сценарист работи по филмите „Лепта“ (2000 г.), „Балкански дневници – Македония“ (2004). Автор е на сценария на пилотните епизоди на поредицата „Животът на другите“ на БНТ1 (2008). Участва в документалния филм „Песен и молитва“ (2014).