Невидимият хирург. Чудото на светителя Лука

св. Лука (Войно-Ясенецки)

Право се казва за светците: „Делата им вървят заедно с тях” (Откр. 14:13). Случва се да бъде отслужена празнична служба на светец и след това научаваш за удивителната помощ, която светецът е оказал на някой твой близък. Такава история ми разказа и отец Сергий, с когото се познаваме от дълго време. Самата история е малко смешна и едновременно с това малко тъжна. Но в нея се съдържа основното – духовната поука, която ще се опитаме да извлечем от случилото се.

В юношеските си години, веднъж, играейки футбол, той получил лека контузия на крака – образувала се подутина на пръста му. Това не му пречело. Спокойно служил в армията, след това учил в семинарията, а сега напълно спокойно служи като свещеник. Но след известно време започнало да му се струва, че бучката на пръста се търка в обувката. Нищо особено, но като че ли му създавало известно неудобство и в името на пълния комфорт отишъл да му я махнат.

Трябва да кажа, че отец Сергий има много приятели. И така, един хирург, негов познат, след като прегледал пръста на крака, потвърдил, че не е нищо сериозно. Необходимо е да се направи елементарна козметична операция и бучка няма да има, привидните неудобства също ще изчезнат. С оглед на простотата на предстоящата задача, хирургът инструктирал своя асистент да извърши операцията. По-късно станало ясно, че е прерязал важно сухожилие, а раната се е инфектирала.

Изненадата на отец Сергий и неговия приятел хирург била огромна. Ако по-рано само изглеждало, че има проблем с пръста, сега той вече действително съществувал. Изпитвал болка, когато стъпвал на крака си, възпалението също напомняло за себе си. Предписали му силни антибиотици. Тук ще разкрием още една тайна – отец Сергий така и не взел лекарствата. И без това никога не знаеш какво се възпалява, мислел си той, а всичко някак си преминава от само себе си, проблемът се разрешава. Така той отложил за известно време грижата за здравето си, с оглед на други, по-важни, според него, дела и житейски задачи.

В резултат на това загубил време. Възпалението се задълбочило, поразило хрущяла и започнало да се разпространява по крака. Един ден отец Сергий осъзнал, че не просто има проблем, а вероятно той е и много сериозен. Отново отишъл в клиниката. Там прегледали крака му, направили снимки и изследвания. Това, което отец Сергий чул, го разтърсило до дъното на душата му: „За съжаление инфекцията вече не може да бъде изчистена. Има опасност от гангрена. Налага се да ампутираме палеца и част от стъпалото. И трябва да се направи възможно най-скоро, не бива да се губи никакво време”.

Как така? Вероятно е грешка, помислил си той, не може изведнъж, ей така, просто да легна под ножа. Втурнал се към други клиники, но навсякъде, дори и в най-скъпите, му казали едно и също: спешно трябва да ампутират пръста, в противен случай по-късно ще се наложи да ампутират крака, или той просто ще умре. Така въображаемият дискомфорт от незначителната подутина се разраснал като снежна топка до реален риск за живота. Отец Сергий отказал да повярва в това и продължил да търси различни лекари, обръщайки се за помощ към всичките си познати.

И накрая, в един изследователски институт в Москва, след като разказал за премеждията си и скитането по медицинските центрове, го зарадвали: „Трябва да ви приемем при нас колкото е възможно по-скоро. Има шанс да ви излекуваме без ампутация.“ Той веднага се съгласил. Била планирана спешна хирургическа интервенция, може би почистване на тъканите, както той си мислел. Но в късния следобед преди операцията, лекарят дошъл в стаята му и казал: „Знаете ли, тъй като сте свещеник, не мога да ви мамя, утре ние всъщност ще ампутираме пръста.“ Лекарите взели това решение, без да го уведомят, за да спасят крака му от гангрена. В този случай те просто нямали друг избор. Искали да спестят на свещеника безкрайните мисли, страха и лутането по медицинските центрове. След като научил какво го очаква, отец Сергий не измислил нищо по-добро от това веднага да избяга.

Какво го е накарало да постъпи така? Въпросът е риторичен. Нека просто кажем, че ние, свещениците, сме хора като всички останали – имаме същите страхове и съмнения, имаме своите преживявания. Понякога самите ние не знаем как да постъпим правилно. Вярваме, че Бог няма да ни изостави, но каква трябва да бъде следващата стъпка, за да не съгрешим – това не знаем. Понякога дори не можем да се помолим с истински плам и смело да поискаме нещо. Но отец Сергий, въпреки всичките премеждия с болния крак, продължил да отслужва литургия в храма. Продължил да изповядва, да причастява, да проповядва. Макар и куцайки с единия крак, той все пак неизменно продължавал да върви пастирския път, на който някога се отдал с цялата си душа.

А сега, тук стигаме по-близо до основния въпрос. Отец Сергий, без никаква връзка с историята с болния крак, поръчал икона на св. Лука (Войно-Ясенецки) и измолил частица от мощите на светия лечител. Той не дал никакви обети и изобщо не дръзнал да измоли за себе си чудо. Просто искал иконата на славния чудотворец да бъде поставена в църквата навреме за неговия празник – 11 юни.

И така, иконата била изографисана и частица от мощите на светеца била предадена в храма. Поставили иконата, реликвария положили върху нея. В определения ден, на 11 юни, отец Сергий отслужил литургия и молебен на светеца, прочел молитвата, изпял величанието с всички, изкачил се до иконата да почете светите мощи. Празничната служба протекла по обичайния ред. Отец Сергий не искал да мисли за болния си крак. Той просто се молил. Без сълзи или кършене на пръсти. Молил се така, както е записано в служебника, в молитвеника и в требника. А на следващата сутрин, 12 юни, когато се събудил, открил нещо удивително.

Нямало никакво възпаление – нито на пръста, нито на стъпалото му. Сякаш никога не ги е имало. В същото време на местата на инфекцията се виждали малки шевове, сякаш през нощта, докато той спял, невидим хирург го е оперирал, за да го спаси от гангрена и неизбежна ампутация. Изследванията потвърдили, че кракът и пръстът са здрави и дори няма увреждане на сухожилието.

Това е историята на моя познат отец Сергий. Чудни са Твоите дела, Господи!

Поуката вероятно е следната. Ако нямате сериозен проблем, тогава не го създавайте сами. Ако се намирате в безнадеждна ситуация, не се отчайвайте. Помнете, че имаме свети угодници, които в Царството Небесно стоят пред Бога, виждат ни, и могат по Божията милост да ни изведат от всяка улица без изход в живота.

Превод: Ралица Кръстева

Източник: pravoslavie.ru