Митрополит Климент (Капалин): След Достоевски вече не може да се пише повърхностно

„Никой друг писател в целия свят не е оказвал толкова силно влияние върху читателя както Фьодор Михайлович Достоевски, който в своите произведения разкрива дълбочината на вътрешния свят на човека, неговите страдания и търсенето на Бога“, сподели по-рано днес пред РИА Новости  Калужският и Боровски митрополит Климент (Капалин), председател на Издателския съвет на Руската православна църква.

Ф. М. Достоевски

Според Негово Високопреосвещенство Достоевски изцяло променя представата за литературата и за човека.

„Преди Достоевски нито един автор на художествена литература не е изразявал толкова дълбок интерес към вътрешния свят на човека, към това, което се случва в душата му. И вероятно никой друг писател в цялата световна литература няма толкова силно влияние върху читателя, както Достоевски. Това е дар от Бога“, заяви митрополит Климент.

Владиката подчерта, че за един образован човек е немислимо да не знае нищо за Достоевски, да не е прочел нито едно негово произведение. В продължение на двеста години творбите на писателя не са загубили своята актуалност, те вълнуват днешните читатели не по-малко от съвременниците на Достоевски, защото разказват „не за мимолетното, а за това, което е еднакво важно както за човека от отминалия век, така и за съвременния“, отбеляза той.

„Фьодор Михайлович е познавал в дълбочина и е откривал пред читателите сърцевината на вътрешния свят на човека, динамиката на неговия ум и душа, съмненията, мъката, живота на мисълта. Откакто са създадени творбите на Достоевски, вече не е възможно да се пише повърхностно – няма как подобно писане да се възприема като истинска художествена литература“, смята владиката.

Той отбеляза, че убежденията на Достоевски, намерили художествено въплъщение в зрелите му творби, се открояват на фона на множеството теории и възгледи на неговите съвременници за подобряване на живота, политическия и обществения ред. По-голямата част от идеите по това време са били фокусирани върху външното: променете външната реалност и светът ще се подобри, животът няма да е същият.

„Достоевски е разбирал не политическата или социална реорганизация като възможност за промяна на света към по-добро, а осъзнаването на отговорността на човека пред Господа за всичко, което е сторил. Според него човек трябва да е наясно и да помни, че няма право да нарушава моралните закони и да пренебрегва моралните норми, дори и да му се струва, че целите му са достатъчно оправдание за това, и че прави всичко за благото на другите. Основната идея на Достоевски е, че без промяна на самия човек никакви външни промени няма да помогнат“, подчерта Негово Високопреосвещенство.

Митрополит Климент отбеляза, че в годините на каторга писателят е чел само Евангелието.

Авторът на романите „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Идиот“, „Бесове“ е роден на 11 ноември (20 октомври по стар стил) през 1821 г. в Москва.

През 1843 г. Достоевски завършва Главното инженерно училище в Санкт Петербург, но решава да се посвети на литературата.

За участие в кръга на „петрашевците“ през 1849 г. писателят е арестуван и осъден на осем години каторга. Император Николай I променя присъдата на Достоевски на четири години. Писателят става дълбоко вярващ човек, като описа впечатленията си от каторгата в разказа „Записки от мъртвия дом“.

През 1857 г. Достоевски получава пълна амнистия и разрешение да публикува книгите си.

Според ЮНЕСКО днес Достоевски е един от най-четените писатели в света, неговото литературно наследство е преведено на повече от 170 езика, романите му са многократно филмирани в Русия, Европа, Япония, САЩ и други държави.

Източник: РИА Новости