„Езерни молитви“ на св. Николай Велимирович е отново на книжния пазар

Зазидана в народното тяло, векове наред нашата народна душа е пелтечила и мучала, търсейки език, на който да изкаже своите болки,
своите тъги, своите копнежи и своите молитви. И го намери най-сетне тоя език, намери го у владика Николай. Той претвори мъката на нашата мучаща душа в сълзи, каквито окото ни не е виждало, и сладкодумни молитви, каквито ухото ни не е чувало. Той е богоизпратеният огнен език, който играе над душата ни и я кара да се изповядва пламенно и страстно на „Трислънчевия Владика на световете”. Той е стилът,
благодатно-разкошният стил на душата ни. Той говори; никога у нас не е говорил така човек. Той се моли; никога у нас не се е молил
така човек.

Той с молитва мисли, с молитва философства. Усеща се, че през него говорят светлоносните души на великите православни подвижници и особено чудната душа на Симеон Нови Богослов. Той с молитва усеща Бога, с молитва усеща и цялата твар. Той е в молитвена връзка с всичко. Към това води Православието и само Православието. Душата цяла се събира в молитвата, и върви през това безкрайно мъчно нещо, наричано свят, водена от молитвата, защото молитвата е едничкият зрящ пътеводник на ума, сърцето и волята.

Отец Юстин Попович, 1922 г.

Кому да съм послушен,
ако не на Най-мъдрия? Неуките ли ще ме
научат и невежите ли ще ми кажат истината?

Кому да съм послушен, ако не на Най-светия?
Грешниците ли ще ме опазят и хайдуците ли
ще ми спасят душата?

Как бихте нарекли залуталия се човек,
който е опазил огъня си в тъмната нощ, но не
преценява пътя си по светлината му?

Накичил се бях с вярата в Теб като с цвете
и продължавах да ходя по своите пътища,
без да усещам, че Твоята любов ме
съпровождала навсякъде.

Сега очите ми са се отворили за Твоята любов.
Ранил си ме люто и раната ме пече като огън.

Ранил си ме люто с Твоята любов и раната ме
пече като огън.
И пак милостта Ти е безмерна, та ми отвори
очите, преди да умра.

Издателство „Омофор“ с радост съобщава, че книгата на св. Николай Велимирович „Езерни молитви“ отново може да бъде намерена на книжния пазар.

Владика Николай Велимирович е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва богословие в Белград; специализира в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Защитава докторат по богословие в Берн и по философия в Женева. След завръщането си от Европа през 1909 г. приема монашество в манастира Раковица. Преподава богословие в Белградската духовна академия.

Във войните от 1912 до 1918 г. участва активно като доброволец, проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и Америка. Връща се през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича (1936 г.).

След окупацията на Югославия през 1941 г. е интерниран от германските нацисти и изпратен в злокобно известния концлагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гавриил. Освободен през 1945 г., той не се връща в комунистическа Югославия, а през 1946 г. се преселва в САЩ. Пише и преподава до смъртта си на 18 март 1956 г. Умира, застанал в молитва, с разтворена Библия в ръце. До 1991 г. мощите му се пазят в американския сръбски манастир „Св. Сава” в Либъртсвил. След падането на комунизма в Югославия е изпълнено изказаното приживе горещо желание на Владика Николай – да бъде погребан на родна земя, в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.

Св. Николай Велимирович

Година на издаване: 2009

Брой страници: 320

Корици: меки

Цена: 15 лв.

размери: 140/190

ISBN: 978-954-9700-79-4

За поръчки от сайта на книжарница „Къща за птици“ >>>

За поръчки от издателството: Фондация Покров Богородичен, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1407, тел. (02) 9871655, моб. 0886 149 991, Ивайло Недков