Петко Хинов: In memoriam

Днес научихме вестта за кончината на Петко Хинов – преводач, публицист, поет, неуморен защитник на православната ни вяра и задълбочен познавач на светоотеческото наследство на Църквата.

Роден е през 1972 г. в Пловдив, където завършва английска гимназия. Висшето си образование получава в Софийския университет със специалности Румънска и Китайска филологии. Тази последната предопределя до голяма степен и бъдещите му върхови постижения като преводач. Прекарва няколко години в Китай като учител във Фошан. От Китай е и съпругата му Лили Сяо.

През последните години Петко превеждаше неуморно текстове от много езици – китайски, румънски, руски, сръбски. За три от преводаческите си трудове – преводите му от старокитайски на класическите произведения “Тридесет и шестте стратегми”, “Нощни разговори край огнището” и четиритомния “Сън в алени покои” получава най-високи отличия от Съюза на преводачите и Министерството на културата.

Познавач и любител на високата словесност, Петко започна авторския си път като поет със стихосбирката “Плачевни напеви за родния край и душата”, която маркира завинаги творчеството му с темите за вярата, родината и “мерзостта на запустението”, която преживяваше лично и дълбоко. Дълбока следа в паметта на православната ни общност ще остави и книгата му за Баташките новомъченици, излязла през 2006 г., преведена и на английски език.

Петко се трудеше неуморно и за преводи от църковнославянски на новобългарски на малко известни богослужебни текстове. Ще запомним и преводите му на важни произведения на св. Теофан Затворник и св. Николай Велимирович. В интернет имаше сериозно и вдъхновяващо присъствие като автор и преводач – поддържаше собствен сайт (petkohinov.com), създаваше и аудиокниги, прочетени от него.

Петко Хинов остави съпруга и четири деца. Отиде си в разцвета на творческите си сили.

Бог да го прости и да го приеме в селенията на праведните.

Съболезнования на семейството и близките му.