За почитането на светия Кръст

Архим. Клеопа (Илие)

Светият Кръст е олтарът, на който е принесена най-истинската жертва за хората през всичките времена. Иисус Христос бил и истин­ната жертва, и Свещеникът, Който я е принесъл, и чрез нея е спечелил нашето спасение, както свидетелства Свещеното Писание, казвайки ни: „Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе вед­нъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!“ (Евр. 9:11-14).

Свети Кирил Йерусалимски казва: „Спасителят е изтърпял всички страдания, за да помири чрез кръвта Си на кръста това, което е на не­бето и това, което е на земята“ (срв. Кол. 1:20). Като следствие от греха ние сме се превърнали във врагове на Бога, а враговете Божии няма как да останат живи¹. Трябвало е да се случи едно от двете: или Бог според правосъдието Си да погуби всички, или да отмени решението Си спо­ред любовта Си към човеците. Виж каква е премъдростта Божия! Той извършил и двете – спазил решението Си и показал силата на любовта Си към хората! Чрез разпънатото на кръста Тяло Христос е изчистил греха, за да можем чрез Неговата смърт да умрем за греха и да живеем за истината (1 Петр. 2:25). Не беше обикновен човек Този, Който умря за нас. Не бе безмълвна овца. Не бе ангел, а въплътен Бог! Не беше ­толкова голямо безчестието на грешниците, колкото велика бе правдата на Този, Който умря за нас!“²

Трябва да се знае, че в Свещеното Писание думата кръст има два смисъла:

а) духовен (по-рядко използван) смисъл, който е предаден в думите на Спасителя: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк. 8:34);

б) материален или обичаен смисъл, означаващ дървен кръст, изра­ботен от две кръстосани дървени части като тези, на които е бил разпнат Христос. Този смисъл се използва по-често в Свещеното Писание. Среща се в следните текстове: „И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота“ (Йоан. 19:17); „А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му“ (Мат. 27:32, Марк. 15:21); „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина“ (Йоан. 19:25), „…спаси Себе Си и слез от кръста!“ (Марк. 15:30, Йоан. 19:31);

В разговорния език (не и в Свещеното Писание) думата „кръст“ се използва и за кръстния знак, който правим с ръката, докосвайки главата, гърдите и раменете.

Предобраз на кръста като средство за спасение на хората в Стария Завет била медната змия (Числ. 21:9). Този предобраз ни е припомнен от Спасителя в Новия Завет (Йоан. 3:14-15).

Сектантът: Кръстът е просто една бесилка и е абсолютно неестест­вено да почитаме предмет, който е послужил за разпъването на обичана от нас личност. Как е възможно да почитаме предмет, който е послужил като инструмент за мъчението на Спасителя?

Свещеникът: Ние трябва да почитаме светия Кръст колкото се може повече, защото Иисус Христос е възлюбил кръста, прегърнал го с любов и изгорил на него като на олтар греха ни. Кръстът показва нашия срам и любовта Божия. Мисълта за него, от една страна, ни кара да се срамуваме и да съжаляваме за греховете си, да се борим против тях, прегръщайки и ние кръста като Господ Иисус Христос, а от друга – да се докоснем до Неговата любов, с която чрез кръста ни спасява от нашите грехове. Зато­ва трябва да го славим. Разбра се, че не почитаме предметите, които ни носят тъга и болка от загубата на скъп човек, но Христовият кръст не ни е донесъл тъга, а радост и спасение. Той не е бил, както смятате вие, едно обикновено бесило, а олтар, на който е принесена най-голямата и скъпа жертва, направила възможно нашето спасение.

Сектантът: Трябва да почитаме Христос, а не кръста, на който е умрял.

Свещеникът: И в Стария Завет са почитали не само Давид, а и меча, с който убил Голиат. Той бил пазен в скинията до ефода: „Давид рече на Ахи­мелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо. Свещеникът отговори: ето меча на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други ос­вен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го“. (И му го даде.) (1 Царств. 21:8-9). Трябва да почитаме светия Кръст, като го поста­вяме в църквите против нечестивците, защото той несъмнено е по-силен меч от меча Давидов – чрез него е бил победен сатаната. Затова и великият апостол казва: „Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18).

Сектантът: В такъв случай, щом ще почитаме кръста, тогава трябва да почитаме и пироните, трънния венец, Пилат и Юда, първосвещени­ците Ана и Каяфа, войниците безбожници, защото всички те са допри­несли за нашето спасение.

Свещеникът: Не трябва да почитаме Пилат и Юда, Ана и Каяфа, войниците и убийците на Христос, защото е хубаво да си даваме сметка за намерението, което са имали, когато са взели участие в страданията и смъртта на Господа. Тяхната цел била да се подиграят и посрамят Иисус Христос, да Го измъчват и да Го убият. По отношение на трънения венец, пироните и т.н. ние ги почитаме, но не толкова колкото кръста, защото никъде в Свещеното Писание не се казва, че сме били помирени с Бога чрез тях, нито пък те са били предобразени в Стария Завет, както кръста.

Сектантът: Ако трябва да почитаме Христовия кръст, то тогава би трябвало да почитаме само истинския кръст, на който Той бил разпнат, а не всички кръстове, изработени от човеци, тъй като, след като са направени от грешници, те не биха могли да бъдат свети и достойни за почитание.

Свещеникът: Тогава и с Библията следва да направим същото. Днес имаме много Библии и подобно на това, което твоя милост твърди, би трябвало да уважаваме само оригинала, но не и набраните и напечата­ни от грешници или нехристияни. Това би било неприемливо, както е неприемливо и горното възражение.

Сектантът: Кръстът не трябва да се носи на гърдите или да се по­ставя в църквите или домовете и т.н., а вътре в сърцата.

Свещеникът: Всеки, който носи кръста в сърцето си, се радва, ко­гато го види някъде. Видимият кръст укрепва невидимия, тъй като вина­ги видимите предмети разбуждат и укрепват невидимите чувства. Освен това, благочестивото чувство на невидимия кръст в нас е породено от видимия кръст. Който следва кръста Христов, обича и невидимия кръст и благочестиво почита видимия знак.

Вярващият: Каква е била целта на Господа, като е благоволил да умре на кръста?

Свещеникът: На този въпрос отговор дава свети Максим Изповед­ник: „Целта на Господа е била да бъде послушен на Отца дори до смърт, като човек, заради нас, пазейки за нас заповедта на любовта, и да порази дявола, страдайки от него чрез книжниците и фарисеите. Така свободно, сякаш позволявайки победа над Себе Си, Той е победил очакващия да Го победи, и изтръгнал света от неговото тиранство“³.

Вярващият: Има ли място в Свещеното Писание, което да ни показ­ва силата на кръста и това, че е послужил на Господа за нашето спасение?

Свещеникът: Да, има. Чуй великия апостол Павел, който слави кръ­ста Господен и смята, че той притежава силата Божия: „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18), „а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14). А как чрез кръста била унищожена враждата и как пак чрез кръста Спасителят примирил Бога с човеците, чуй какво казва: „Защото Той е нашият мир, Който направи от двата наро­да един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищо­жи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир“ (Еф. 2:14-14). Казва също: „…понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му. И вас, които няко­га бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела“ (Кол. 1:19-21). И също: „а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста; като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържест­вува над тях“ (Кол. 2:14-15).

Чрез кръста Христос се въздигнал в Славата Си (Фил. 2:8-9, Лук. 24:26, Йоан. 17:1). Ако кръстът беше нещо, от което да се срамува, Той не би се издигнал чрез него.

Из „Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие), Омофор 2018, превод: Камелия Константинова

Бележки: