Грешките в изповедта или защо не трябва твърде много да мислим за греховете си

В психологията съществува понятие, наречено „рефлексия“. Самата дума „рефлексия“ произхожда от латинската reflexio, която се превежда като „обръщане назад“.

В психологията и философията този термин означава обръщане на ума към собствените му действия, т. е. когато с помощта на мислите се опитваме да разберем собствените си разсъждения. А това, разбира се, предполага задълбаване в самите нас, в нашето минало, което осъзнаваме чрез преживяванията и спомените. За православния християнин анализирането на собствените грехове и осмислянето им е естествен и правилен процес. Само че тук има едно „но“.

В какво се изразява то? Човек започва много да мисли за своите грехове, да ги анализира, да си ги представя, да ги разглежда във всичките им детайли, съотнесени с другите му грешки и действия, с вътрешния му свят (мисли, чувства, емоции) и с външния свят (действия на хора, обстоятелства, събития и т. н.). В резултат на това той потъва в своеобразен мисловно-емоционален лабиринт, в който блуждае (оттук, между другото, идва и първоначалното значение на думата „блудство“ – да се отклониш от пътя, да блуждаеш) и не може да намери изход от него.

И животът му се превръща в кошмарно блуждаене в този лабиринт от огнени съмнения и колебания. Освен това такъв човек се опитва да се сприятели с дявола. Нека си припомним, че сатаната, макар и паднал дух, някога е бил най-мъдрият от ангелите. И в известен смисъл дяволът и демоните са много по-мъдри от човека. Главната задача на демоните е да пратят човека в ада. И тъй като те нямат власт и авторитет над човека, сатаната се опитва мислено или емоционално да го подтикне към грях. В светоотеческата литература това се нарича прилог.

Според мен прилогът може много точно да се сравни с удължаването на коса във фризьорството, когато в косата на човека се вплитат чужди коси. По същия начин действат сатаната и демоните. Те вплитат своята злонамерена мисъл или емоция в мисълта или емоцията на човека – много тихо и предпазливо, сякаш незабелязано. И горделивият човек (всички ние страдаме от тази духовна болест, както казват светите отци, и тя е майката на всички грехове) може да приеме дяволската мисъл за своя. Това е главната цел на сатаната. И ако това се случи, дяволът ще се постарае всячески да пречупи човека и да го отклони от пътя на спасението. Една от формите на дяволското потисничество е сатаната да накара човека възможно най-дълго и нескончаемо да се лута вътре в себе си из лабиринтите на съмненията, колебанията, скърбите и унинието, така че накрая да изпадне в отчаяние, напълно да се откаже от християнската вяра (аз лично познавам такива случаи) или да направи нещо още по-лошо.

Затова си струва да си припомним правилата:

1. Не се доверявай на себе си. Не се доверявай на мислите, на чувствата, на емоциите си. Всички те са пропити с гордост, чрез която сатаната ще се опита да доминира над човека и да играе с емоциите му, сякаш свири на музикален инструмент.

2. Помни, че всеки (включително и ти) е потенциално способен да извърши всякакъв грях. Затова живей внимателно и предпазливо. Както Спасителят многократно е казвал в Евангелието: „Бъди бдителен, бодърствай! И ако паднеш в грях, не унивай. Стани, покай се и върви по пътя нагоре, към Небесното царство“.

3. Не се вглеждай прекалено в греховете си. Твоята задача е да ги видиш. Спомни си молитвата на св. Ефрем Сириец: „Господи, Царю, дай ми да видя прегрешенията си“. Извършил си грях, разпознал си го, и тогава – веднага, вътре в себе, като че ли си в храма – принеси покаяние на Бога. Запомни греха си (можеш дори да го напишеш на лист), за да го изповядаш пред свещеника, за да го „изгладиш“ окончателно. Това е всичко. Не зацикляй върху греха. Продължавай напред. Както казва св. апостол Павел: „Забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса“ (Филип. 3:13-14). Към горния свят, към спасението!

4. Преподобният Йоан Лествичник съветва: „Побеждавай греха с противоположната добродетел. Ако се ядосваш на някого, старай се да се молиш за него и да му правиш добро. Опитай се да го обикнеш. Ако чревоугодничаш – въздържай се, и така нататък”.

5. Подлагай на проверка всичките си мисли, чувства и желания чрез Божиите заповеди. Ако те отговарят на тях – смело ги приемай. Ако не им съответстват – незабавно ги отхвърляй. Разбивай зародишите на страстите си в камъка на изпълнението на Божиите заповеди и участието в църковните Тайнства – в живота на Църквата (виж: Пс. 136:9).

И не създавай в ума си „лабиринт на минотавъра“ от собствените си рефлексии. Защото там може да се натъкнеш на чудовище, което ще те погълне и ще запали толкова силен огън от различни мании и заблуди, че после няма да можеш да го угасиш. Живей лесно и лети на крилете на Светия Дух, който действа в Майката Църква. Лети леко през живота над блатото от вероломни страсти, които искат да те погълнат.

Възложи скръбта си на Господа и Той ще те подкрепи (виж. Пс. 54:23) – това трябва да бъде твоят девиз. Сам няма да се справиш. Ще потънеш. А Господ със Своята Майка, Ангелите и всички светии непременно ще те избавят и спасят от всички беди. Главното е, че трябва да се довериш не на себе си, а на Него.

И да живееш, както пише св. Амвросий Оптински, простичко: „Там, където е просто, има сто Ангели, а където е мъдро, няма нито един“.

Превод: Виталий Чеботар

Източник: pravlife.org