In Memoriam

През последните години Патриархът видимо отсъстваше. Немощите му бяха сериозни и видими за всички. Всяко движение му беше трудно; трудно говореше.

Но той беше там, на мястото си. Молитвата му не беше престанала. Затова и отсъствието му от църковния живот се оказа по-плътно и осезаемо, и принасяше повече полза от присъствието на мнозина негови събратя.

Патриарх Неофит беше благ човек. Тази дума “благ” чухме многократно по телевизиите в репликите на случайни хора, бършещи сълзите си на излизане от храмовете след вестта за кончината му. Каква беше тази благост? Някаква неизкоренима и генетично обусловена черта на характера, за която той е нямал никаква заслуга? Както певческия си талант?

Мисля, че благостта му беше колкото въпрос на характер, толкова и резултат от монашески труд над себе си. От невидимата духовна битка със страстите и слабостите. Със сигурност ги е имал, тези страсти и слабости, като всеки от нас. Осанката му, която възприемахме като достолепна, светеше обаче с достолепието на осъзнатата и овладяна човешка немощ. И затова нямаше гордост в това достолепие. И затова достолепието в този човек излъчваше и преливаше в благост. Благост на движението, на жеста, на гласа, на погледа и на словото.

Когато говореше с някого, го гледаше в очите и често се усмихваше. С това ще го запомня. Беше монах в най-съкровеното значение на тази дума – беше останал насаме с Бога, за да се моли за всички ни. Обичаше Църквата. Мисля, знам, че беше незлоблив. Мнозина сега ще го споменават с певческия му талант – и за мен като човек, свързан с музиката, този талант беше безспорен и запомнящ се. Но тия три други неща – монашеският му устрой, незлобливостта и любовта му към Църквата, сякаш бяха сами по себе си достатъчни, за да остане в сърцата на вярващите като “милия ни Патриарх”, както прочетох в десетки публикации за него. Хората безхитростно го обичаха и това няма да му се отнеме там, Горе.

Да, дядо Неофит беше не просто уважаван, беше обичан. Дай, Боже, всекиму да си отиде, изпратен от любов, а не само от уважение. Защото уважението понякога е резултат от други, не съвсем лицеприятни неща. Любовта никога не е.

Как е бил възприеман от събратята си в Синода не мога да знам. Но докато беше в сили, в църковното ръководство имаше някакво базисно приличие. Това говори самò по себе си. Дано Бог да издигне от средите им достоен нов предстоятел на Църквата ни. В този момент това ни изглежда непостижимо според човешките ни разбирания, но нека не забравяме Кой отговаря за тези неща и какви са възможностите Му. 

От нас се иска само искрена молитва в правилната посока, а всичко останало ще ни се придаде. Бог да прости Българския Патриарх Неофит.

Автор: Пламен Сивов

Източник на изображението: Булфото