Смиление

Не е грешка и да – няма такава дума. Прави сте. Ако попитате в интернет, търсачките ще ви предложат „смирение“. Която пък дума, от друга страна, е много разпространена. Особено се засилва употребата ѝ по време на пости. Буквално се търкаля по пода на храмовете и хората се навеждат да я търсят, превивайки егото си за секунди. Но после бързо се изправят, и с приповдигнато от аскезата настроение, продължават борбата за изправление на другите.

Няма дума „смиление“, но можем да я изобретим. И като чуем за смирение, да се сещаме за нея. Да я направим от думата милост, за да ни подсеща да имаме милост – най-вече към себе си. Важно е това, последното, защото иначе няма да имаме милост и към другите. И не, това не е розово, сантиментално християнство. Историята със сламката в чуждото око не предлага технология на съденето: за да сме по-ефективни, първо да премахнем това, което ни пречи да видим чуждите грехове. Тя има един друг, интересен аспект. Съобщава ни, че чувствителността към сламката в чуждото око е симптом на гредата в нашето. Парадоксално, но ако виждаме тази сламка, това не означава, че имаме добро духовно зрение, а означава, че ние непременно имаме греда в своето. Виждате как е…

Психолозите днес го обясняват с една фигура, която наричат проекция. Но Църквата разпространява това знание от хилядолетия. Божественото Откровение изпреварва науката и дава на човека всичко нужно за спасението му, без да се нуждае и да чака нейните потвърждения. Така или иначе – дочакахме науката да се съгласи с Библията по този въпрос, и вече знаем със сигурност: можем да разпознаем злото в другия, само ако носим опита от него в себе си.

Наречете както искате този текст. Есе да бъде. Но потрудете се да имате милост – най вече към себе си. Преди да посягате към сламката в чуждото око, хванете се за гредата в своето и поне опитайте да я помръднете. Това може да заболи, може даже да насълзи окото. Но тези сълзи са духовно препоръчителни.

Навлизаме в последната седмица на Великия пост. Предстои ни чудото с възкресението на Лазар, тържественото влизане на Господ в Йерусалим, посрещането с възгласи и палмови клонки. А после нарцистичното преобръщане – ако няма да ни дадеш да властваме, какъв Цар си ти?! Какво си мислехме, какво излезе… Разпни го! Предстои да го преживеем, да бъдем част от тези събития – както всяка година. Както всеки празник на Църквата, когато прекрачваме от времето в Божията вечност, където всичко е сега – защото Църквата живее извън времето. Предстои ни да изберем.

Нова заповед ви давам, да любите един другиго;

както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,

ако любов имате помежду си.

(Иоан. 13:34-35)

Да изберем оставащото време до Страстната седмица, за да изпълним.