Издателство „Омофор“ представя най-новото заглавие от своя каталог, сборника „Църквата и идеологиите. Трансхуманизмът“.
Сборникът е плод от работата на научната конференция с международно участие, проведена на 5 и 6 октомври 2022 г. в online формат, организирана по съвместен проект на Центъра по систематическо богословие на Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и фондация „Покров Богородичен” с цел да се инициира сериозна научно-богословска дискусия по важната тема за отношението на Църквата към идеологиите, при това с особен акцент върху трансхуманизма. Поради подчертания интерес към темата в сборника намериха място не само доклади на участници в конференцията, но и други представителни текстове, посветени на трансхуманизма. В изданието ще откриете текстове на проф. д-р Димитър Попмаринов, доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-р Наталия Христова, д-р Свилен Спасов, прот. д-р Стоян Бербатов, прот. проф. д-р Николаос Лудовикос, проф. д-р Боян Йованович, Теофанис Тасис, проф. д-р Ристо Солунчев, о. проф. д-р Милан Джорджевич. Съставител на сборника е доц. д-р Свилен Тутеков.
„Изминалият двайсети век беше белязан от срещата на Църквата с модерността, която всъщност стана среща с модерните идеологии. Поради различната динамика на историческо и обществено развитие на традиционно православните държави в сравнение със Западна Европа тази среща като че ли закъсня, но това по никакъв начин не я прави по-малко предизвикателна. Историята на XIX и XX. век може да се изтълкува и като „история на срещите” на православната вяра и етос с големите идеологии на модерността, които се опитваха или да съблазнят християнската съвест, или да ѝ наложат по тоталитарен начин своите наративи за света, човека и обществото. Вярно е, че от тези срещи покълнаха не малко квазицърковни митологии и утопии, но те преди всичко родиха автентични свидетелства на вярата и живота в Христа, които остават пример за съвременно мъченичество. Във всеки случай тъкмо срещата с радикално идеологизираното мислене на модерността даде силен импулс на интелектуалната богословска керигма (= проповед), едновременно отворена за диалог и непоколебима в отстояването на Истината.
Залезът на модерността донесе надеждата за края на големите идеологии, която се превърна в една постмодерна догма, формулирана от Лиотар като „край на големите наративи”. Същевременно обаче настъпващата постмодерност превърна „края на историята” във време на нови идеологии, най-често мутации на предишните. Постмодерните стихии на релативизма, деконструктивизма и нихилизма родиха нови идеологически наративи за света, човека и историята и създадоха демоничната фантазма за конструиране на нова човешка идентичност.
Без да има достатъчно дълъг опит от срещата си с модерността, Православната църква (особено на Изток) се озова в ситуацията на „пост“- феномените, в която властва диктатурата на релативизма и догматиката на постмодерния нихилизъм. Християните се оказаха в среда, в която всяка проява на тяхната идентичност насилствено се включва в „играта на симулакрумите“ на постмодерната култура, животът се превръща в пърформанс, а всяко говорене за вярата остава в сянката на постистината. Всъщност постмодерният нихилизъм превърна това „пост-” в последен хоризонт за опитите на съвременния човек да създава общество и култура, да изгражда живота и да „конструира” идентичността си – факт, който остана неизменно предизвикателство пред християнската съвест. И тъкмо в хоризонта на това „пост- ” през втората половина на 20. век се роди може би най-големият постмодерен мит за „самосътворяването” на човека, за постигането на едно постчовешко състояние на технологично съвършенство и безсмъртие. Това е радикалната идея за трансхуманизацията като нова антропология, артикулирана в идеологическия квазирелигиозен наратив за „човека след човека”. Въпреки горчивия опит от мизантропските идеологии на миналите два века, постмодерният хуманизъм роди идеята за новия човек, която се превърна в техноутопия за самосътворяването и обезсмъртяването на човека, известна като трансхуманизъм и постхуманизъм.
Налагането на идеите на новата антропология на транс и постхуманизма, а заедно с това и реалната заплаха тази техноутопия да се превърне в антиутопия няма как да останат встрани от интереса на богословието, което е призвано пророчески да свидетелства истината за Бога, но и за човека. Именно това прави темата за транс и постхуманизма толкова актуална за богословието и по естествен начин я превърна в основна за текстовете от настоящото издание.
В сборника темата за трансхуманизма се изследва от различни перспективи – социокултурна, философска, антропологична, но те неизменно стигат до богословската рефлексия и оценка, породени от отношението на Църквата към стремежа на новата техноутопия да подмени човешката идентичност с ново обещание за безсмъртие и вечно съществуване.
В представените текстове трансхуманизмът се изследва на първо място в перспективата на края на модерността и като раждане на нова антропология, неизменно белязана с края или смъртта на човека, т.е. като постантропология (вж. текстовете на Боян Йованович, Свилен Тутеков). Естествено, за развитието на това ново мислене за човека допринасят социокултурните промени и бурното развитие на технологиите през втората половина на XX и нач. на XXI век, но в края на краищата то е въплъщение на утопичната жажда за обожествяване и безсмъртие, която трансхуманизмът обещава да осъществи чрез новите технологии (вж. Боян Йованович, Свилен Спасов и Теофанис Тасис). Затова и богословското осмисляне на трансхуманистичната идея за новия човек трябва да се основава на задълбочения анализ на основните предпоставки и положения в трансхуманизма и технологичния постхуманизъм (Теофанис Тасис).
Предложените текстове очертават също и основните аспекти на идеологическия наратив за „човека след човека” като квазирелигиозен наратив, който налага идеята за подобрения и усъвършенстване на човека чрез новите технологии до постигане на безсмъртие и обожествяване. И като всяка идеология трансхуманизмът се стреми да бъде социално и културно ефективен и да доминира в културата чрез образованието, литературата, изкуството и медиите (Наталия Христова, о. Милан Джорджевич).
От друга страна, богословската критика и оценка на този транс и постхуманизъм изхожда от ясни библейски и философски предпоставки и по неоспорим начин свидетелства, че сътвореността на човека по образ Божий и богодаруваните му възможности за усъвършенстване имат своята онтологична причина в Божията творческа воля, а трансхуманистичните усилия за „намеса“ в самия логос на човешката природа не са нищо друго, освен отричане на тази богооткровена истина (вж. Димитър Попмаринов, Ристо Солунчев).
Православното богословие търси онези духовни константи, чрез които може да говори за технологията, напр. за изкуствения интелект, морално отговорно и по екзистенциално смислен начин (вж. о. Николаос Лудовикос, Димитър Попмаринов) и в същото време да осмисля критично (а и полемично) опитите за идеологизацията на живота, включително и на собственото си говорене за нещата от „този свят”, каквито са например правата на човека (о. Стоян Бербатов).
Настоящият сборник съдържа текстове, в които са очертани основните теоретични координати, в които се движи съвременната богословска критика на транс и постхуманизма и техните квазирелигиозни постулати за самоусъвършенстването и самосътворяването на човека чрез технологиите. Тази критика не е родена от някаква паническа технофобия, нито има за цел да дава богословска санкция на икономическия или политическия консерватизъм (стар или нов). Тя изхожда от богооткровените истини на християнската вяра и от утвърдения в традицията на Църквата опит от човешкото съществуване и в този смисъл нейна основна грижа е запазването на този църковен опит и знание за човека, а следователно – и на основните структури на живота. Става дума за критика, породена от особената богословска диакритичност (= разсъдителност), която в опита на Църквата се култивира като подвиг, но в крайна сметка е винаги дар за различаване на духовете, пророчески глас на църковния ум.
Със сигурност всеки от авторите тук се е ръководил от искреното си желание да говори за предизвикателствата на транс и постхуманизма според мярката на своето истинолюбие. По думите на св. Йоан Златоуст Истината е стълб и крепило на Църквата и затова само истинолюбието като църковна добродетел може да бъде мярка за нашето християнско отношение към всяка модерна и постмодерна идеология.“
Доц. д-р Свилен Тутеков
Църквата и идеологиите. Трансхуманизмът
Сборник доклади
Съставител: доц. д-р Свилен Тутеков
Година на издаване: 2024
Страници: 240
ISBN 978-954-2972-00-6
Цена: 23 лв.
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
