„Народ от исихасти“ – смиреното и признателно осмисляне на живота като богослужение

По думите на един духовен старец, истински исихаст е онзи, който е достигнал такова състояние, че във всеки час може да плаче, независимо къде се намира, и с кого.
Деян Енев е такъв „литературен исихаст“, който съзерцава света като Божие творение, улавя всяка болка от него и я изплаква, като същевременно променя същия този свят, защото всеки негов текст е своеобразна молитва.
Следващ порива на истинския творец да помогне „да разкъсаме завесите, които ни разделят от просторите на духа, от невидимото“, както сам описва боговдъхновението на всяко изкуство, той ни открива онова видимо, което трябва да познаем, в което трябва да живеем. Неговите текстове са съкровени като изповед, символни като църковни обреди и точно толкова необходими за душевното ни израстване.
Особено силно проличава Божието дарование на литературния талант и смирението на писателя – християнин във великолепния сборник „Народ от исихасти“ (Омофор, 2010). Той съдържа седем есета, в които се търси отговор на все по-актуалния и задължителен въпрос: Как да сме християни в днешния чужд на християнството свят?
Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия, нощен санитар, пресовчик, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации и десетки книги с разкази, носител на редица престижни литературни отличия, последното от които е Националната литературна награда „Йордан Радичков“.
Наред с припомнянето на факти и събития в настоящия сборник, Деян Енев разказва така лично и искрено своите мисли и чувства, своите чисто човешки търсения и терзания, че някак съвсем естествено го припознаваме в собствените му думи:

„Християнската философия за света съдържа две основни начала. Първото е: светът е богоявление, а второто: човешкият живот е богослужение.“

Като богослужение за богоявлението могат да се определят тези есета, които сплитат история и вяра със смирение и съзерцание – стълбове, от които все повече имаме нужда напоследък.
Тихо, ненатрапчиво, с кроткия глас на човек, който е намерил най-важното в живота и света си, Деян Енев ни помага да намерим и ние тази най-важна ос в съществуването си:

„Всичко в нашето православно християнство е такова – ненатрапчиво, бавно, незабележимо, непроменимо и в това е огромната му стойност за съвременността. Един превърнат в клипове свят, готов да се разпадне и да се разхвърчи, да се разлети на мига, трябва да има някаква ос. И именно Словото на Иисус Христос е тази ос. В този смисъл приказките за нуждата от модернизация на Църквата ни, ако не влизат в категорията на зложелателството, са просто едно обикновено неразбиране на същността и мисията на Тялото Христово. Не – Църквата не трябва да се променя. Да – тя трябва да е такава, каквато е вече близо 2000 години. Защото само чрез Църквата можеш да „вкусиш колко благ е Господ”.

Не проповед, а пътуване са тези блестящи седем текста. В тях Деян Енев ни води от София до Благоево, от Търново до Цариград, от студеното легло до спасителния храм, при това той взима тежестите ни с онова топло, човешко разбиране, на което само един истински духовен човек е способен:

„Сутрин, когато човек се пробужда, все още на границата между съня и истинската будност, има няколко безценни минути, които ни дават макар и бегла представа за смисъла на онзи зов: „Сърце чисто създай в мене, Боже”. Тогава изведнъж, сякаш с магическа пръчка, костеливи проблеми намират бързо разрешение, лицата на хората, и зложелателите, и добронамерените – ни се показват в нова светлина, непосилният, както ни се е струвало, товар от грижи добива нова, неочаквана и най-често твърде смислена подредба. Това трае наистина само минути, но олекналото, очистено от съня сърце дава своята лепта от кураж, нужен ни и през новия ден.“

В това пътуване авторът ни запасява с факти, изследвания, мнения на духовници и експерти, така че то да е не само въздействащо и емоционално, но и да дава онова така необходимо познание, което да укрепи вижданията ни, да подплати вярата, да затвърди паметта.

„Аз видях тези възрастни жени и тази година при едно пътуване из няколко странджански села, а също из Гоцеделчевско – облечени изцяло в черно, със строги черни забрадки, много приличащи на монахини – подобно на моите две прабаби. Тези възрастни жени обаче лека-полека изчезват като вид. Като изчезнат съвсем, бързо ще ги забравим, защото нашето време бързо забравя всичко, което не може да вижда и да се пипне. (…) Набожните бабички са направили повече в историята на нашето отрадно българско огнище, за да се опази то и да остане човешко в своя вид. Без широката земя на набожните бабички нямаше да има род, памет, човешко слънце. Затова, когато настъпи часът да изчезнат набожните бабички, сигурно е, че падението на родовете, оскверняването на кръвта и навременното погубване на духа ще протече за миг и над земята ще настане глухото, тъжно веселие на младостта и лудостта.”

Освен задълбочено изследване на богословски и исторически въпроси, възхитително пътешествие по географски пътища и сърдечни честоти, припомняне на забравени събития, Деян Енев ни връща нещо много ценно през страниците на „Народ от исихасти“ – а именно умението да сме благодарни. Единствено през него ще успяваме да не сгрешим пътя, независимо от съвременното изобилие на завои:

„На кого ни оставяш, добрий пастирю?” А той – и сам просълзен – отговорил: „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!”

Великият прозорливец св. Патриарх Евтимий е знаел какво говори. И затова младите днес се тълпят, без да имат лично обяснение защо правят това, именно пред неговия паметник. Благодарната народна памет се подчинява на специален закон. Тя никога не греши.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>