Четиридесетдневно пътуване с Канона на свети Андрей Критски

Представяме ви книгата на месеца за март 2025 год. в книжарница „Къща за птици“.
До 31 март можете да закупите или да поръчате онлайн печатното издание с 40% отстъпка.

Както всяка година, предстои ни да навлезем в покайната атмосфера на Великия пост с текстовете от химна на свети Андрей Критски – Великият покаен канон, който се чете в храмовете на Българската православна църква през първата седмица на Поста.

Тази година имаме благоприятната възможност да задълбочим повече молитвата си с помощта на една нова книга, която изследва и разяснява на вярващите съдържанието на този богослужебен текст. Това е книгата „Първи плодове на молитвата. Четиридесетдневно пътуване с Канона на свети Андрей Критски“ от американската православна писателка Фредерика Матюз Грийн – първо по рода си издание на български език, дело на издателство Омофор, София. Книгата стана достъпна за българските православни вярващи в края на 2024 год. с помощта на преводачката Гергина Дюкенджиева. Редактор е проф. д-р Димитър Попмаринов, известният български богослов и изследовател на Свещеното Писание, дългогодишен преподавател по дисциплини в областта на старозаветната библеистика и библейското богословие. В негов превод са и стиховете на Канона, които се съдържат в изданието.

Авторката, Фредерика Матюз-Грийн има магистърска степен по богословие от Духовната семинария във Вирджиния (1977) и почетна докторска степен по литература от „King University“ (2019). Съпруга на православен свещеник, тя е знаково име в съвременната американска литература и публицистика. Автор на 10 книги и повече от 700 статии, посветени на различни общественозначими проблеми. Особено популярни са текстовете ѝ, свързани с православната вяра и начин на живот. Нейни статии публикуват издания като „The WashingtonPost“, „Christianity Today“ и „The Wall Street Journal“.

Великият покаен канон на св. Андрей Критски е молитвен химн с много голям обем, който се използва всяка година във великопостните служби на Православната църква. Авторът му, св. Андрей, е една от най-изявените фигури в раннохристиянската химнография. Той е роден в Дамаск, младостта си е прекарал като монах в Иерусалим, а по-късно отишъл да служи на сираци и старци в Константинопол. Впоследствие е ръкоположен за архиепископ на Крит и е починал през 740 г.

Книгата съдържа кратък исторически преглед, раздел за духовния произход на Канона с пояснение на основни термини, които се срещат в него, и тълкувание на съдържанието му, с посочване на конкретните връзки между стиховете на Канона и библейските текстове, на които те се основават. Както пише самата авторка, „Свети Андрей е изградил Канона си на основата на много подробно изследване на Писанията, преди всичко на Стария Завет. Той разглежда всеки откъс, като взема присърце събитията и личностите, търсейки в тях уроци за своя живот, и подбужда себе си да обича Бога всеотдайно… Вървейки заедно със свети Андрей, ние долавяме смирението му, съпътствано от благодарна увереност в Божието милосърдие, и започваме да откриваме изцеляващата сила на покаянието.“

Ключова в подхода към разбиране тази богослужебна книга е една особеност на религиозното преживяване на източните и западните християни, на която авторката обръща внимание в самото начало на книгата. Тя пише:

„Когато днес говорим за „религиозно преживяване“, обикновено имаме предвид „емоции“. Наскоро гледах една телевизионна поредица, която представляваше дискусия между хора с различна вяра, атеисти и агностици. Всички те бяха на мнение, че разговорът за Бога може да отиде в две посоки: или към рационални интелектуални концепции („ума“), или към емоции („сърцето“). Но ранните християни са очаквали да преживеят Христа в пряк буквален смисъл, както когато казваме: „Отидох на зъболекар и преживях изваждане на зъб.“ Може да имате мисли и емоции свързани с изваждането на зъба, но самото преживяване е съвсем непосредствено. Преживяването на Христовото присъствие е също толкова реално. Днес очакванията, които за съжаление и много християни споделят, са че става дума единствено за емоции. Това е пример как са се променили основополагащи идеи за религиозността.

С течение на времето християните в Западна Европа са се отделили от останалия свят: Близкия Изток, Африка, Индия, Източна Европа и Азия. Вярата се е променила повече на запад, защото източните християни не са имали механизъм за промени (като папството, магистериума, а по-късно богослови и реформатори, прокарващи свои нови идеи). Също така източните християни продължили да използват най-древните форми на богослужение, практика, която е запазила преданието. Когато днес източните християни гледат на запад, това което виждат (независимо дали става дума за римокатолическа, епископална или за евангелистка църква) е принадлежност към едно и също семейство. Те долавят нещо, което ние трудно усещаме, което е общо за всички форми на западното християнство, че всички те споделят едни и същи основополагащи концепции, развили се след Великата схизма. Всички версии на западното християнство са отделни страни на една и съща призма. Затова Великият покаен канон на св. Андрей Критски, изглежда по съвсем различен начин, погледнат през призмата на идеите на западното християнство в сравнение с възприятието на източен християнин, без значение дали е живял през 8-ми век или днес.“

Какво е различното? В предговора на книгата са посочени някои съществени особености на богословието и духовния опит на православието. За разлика от западното християнство например, в православната църква „…не присъства идеята, че греховете ни ни правят длъжници на Бога в юридическия смисъл на думата. Не съществува идеята, че някой трябва да Му плати, преди Той да ни прости. Той просто ни прощава. Когато блудния син се върнал вкъщи, баща му вече тичал към него с разтворени обятия. Той не казал: „Иска ми се да те приема обратно в дома си, синко, но ръцете ми са вързани. Кой ще плати тази сметка, която си натрупал на кредитната си карта?“

По-нататък Фредерика Матюз Грийн коментира разбирането за вината и за първородният грях според православното богословие, и по- конкретно в Канона на свети Андрей Критски.

„Разбира се, ние сме отговорни за греховете си и в този смисъл сме виновни. Но не се раждаме, носейки бремето на вината на Адамовия грях. Това всъщност има предвид през 5 век бл. Августин, използвайки термина „първороден грях“. Неговата теория не е била широко приета в ранната Църква (всъщност не всички православни на Изток го приемат за светец. Той далеч не е централна фигура, в каквато се е превърнал по-късно за западната богословска мисъл). Идеята за това, че се раждаме с унаследен грях логически води бл. Августин да приеме, че бебе, което е починало некръстено, е осъдено.

Въпреки че раннохристиянската духовна литература постоянно се занимава с греха и покаянието, там рядко се появяват понятията „вина“ и „дълг“. Свети Андрей Критски, като повечето писатели от тази епоха, разглежда греховете по-скоро като рани, които сами си причиняваме. Също така неговото виждане за Бога е, че Той е по-скоро състрадателен, отколкото гневен. Бог е описан винаги като бащата, който бърза към блудния си син, който идва да превърже раните ни като добрия самарянин.

Както в Канона, така и в Православието като цяло, не се отделя толкова внимание на външната видимост на греха, а преобладава идеята за греха като всепроникваща болест. Иисус Христос не дойде просто да ни спаси от наказанието за греховете ни, от смърт и вечно страдание. Той дойде да ни спаси от греховете ни сега, днес, да ни избави от отровата, която тече във вените ни, която ни отчуждава от Светлината и ни води към смъртта. Той ни спасява както пожарникар изнася дете от горяща сграда. Ние сме като безпомощно дете, каквото и да направим, не можем да се спасим. Но, когато постепенно започнем да открехваме вратата на сърцата си, усещаме Неговото присъствие. Той е бил там винаги, тъй като присъства у всеки човек, когото е създал. Като се грижим за това мъждукащо пламъче, ние го усилваме и му позволяваме да се разгори, докато се изпълним с Неговата светлина и слава.“

Вижте и кратко представяне на книгата в следващия видеоматериал:

За поръчки от издателството: Издателство „Омофор“, книжарница „Къща за птици“, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22, София , тел. 0886 149 991

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“, до края на януари с 40% отстъпка: ТУК>>>