„Отците праведни, жените непорочни…“

Представяме ви стихотворението на Александър Пушкин, вдъхновено от великопостната молитва на св. Ефрем Сирин.

Отците праведни, жените непорочни
за да прославят Бога с думи точни,
кураж за да дадат в неволи и злини,
създадоха безброй молитви-светлини;
но ни една от тях не ми е толкоз драга
като онази, що с решимост блага
свещеникът чете през поста, съкрушен.
Тя влива бодрост и надежда в мен
и ме крепи непоклатимо, здраво:
Владико Господи! Безделие лукаво,
надменност, пустота и празноговор кух
не давай нивга, моля Те, на моя дух.
Но дай ми греховете си да виждам,
с осъда брата си да не обиждам,
и дух на правда, радост, мир и нов
живот в сърцето ми вдъхни с любов.

1836 г.
Александър Сергеевич Пушкин

Превод: Андрей Романов

Повече за стихотворението и неговия автор можете да прочетете тук >>>