Монах Михаил: право на отговор

Отговор на отец Михаил на критиката на отец Артемий Григориат за поредицата "Обявеното за издирване Православие"

"Настоящата критика е направена с благословията и молитвата на игумена на светата наша обител и уважаван наш старец", ни уверява любезният атонски монах Артемий. За познавачите на светогорските въпроси това означава, че всяка дума, която ще последва, е изпълнена с вдъхновението и благословението на Светия Дух и че целият текст е боговдъхновен.

Ще кажа следното:

Обични ми брате Артемие, знаеш ли, че и издателката на книгите, които с толкова страст критикуваш, ги издава с благословията на нейния старец? Който при това от цялото си сърце желае тази поредица да продължи, за да може някога Православната църква да започне да говори за проблемите си и по този начин да се оздрави.

Колкото до автора, мога да те уверя, че се намирам в постоянна връзка с десетки клирици и някои епископи. А това, че те остават незабележими и гласовете им не се чуват, се дължи само на една причина: че над църковното пространство тегне сянката на страха и един друг, различен вид турска робия.

Разбира се, ти ще ми кажеш, и ще бъдеш напълно прав, че едно е благословията на светогорския монах и игумен, а съвсем друго на един иеромонах в света. Не могат да се сравняват каквото и да правим, защото едно е каламатска маслина, друго е патринска, и едно е качественото коринтско грозде, което сте вие (въпреки че ние живеем в Коринт) и друго сме ние, които сме като грозде от асмата.

Ще попиташ: "Кой е този духовник, който благославя такива неща?" Уверявам те: Много са. Колкото до мен лично, когато отивам на изповед, никога не споменавам книгите си, както и изповедникът ми никога не ги споменава, макар че винаги ме изпраща с думите "Добро вдъхновение и сили!"

С психологията, която носиш, възмутен ще ме попиташ: "Как се осмеляваш да издаваш такива книги без благословията на изповедника си?" Отговорът е: Осмелявам се, защото съм малко по-честен от теб. Реших да издам тези книги с желанието да провокирам диалог в нашата Църква. За теб те са недопустими, чак нечисти. Но те питам: "Ако взема благословията на изповедника си и продължа да ги издавам, ще станат ли те от това свети и чисти? Получил съм благословиите на десетки духовници. Те нямат ли никаква стойност пред твоята съвест? От колко свещеника трябва да взема благословия, за да се изравня с теб? Или може би имаш предвид, че за да продължа да съществувам и да пиша, трябва да взема специално благословията на твоя игумен с основния аргумент за каламатската маслина и коринтското грозде?

Обвиняваш ме с довода на стареца ти, който избегнах да спомена, защото ме прави на пух и прах: "това, което пише отец Михаил, са помисли и вместо да отиде да ги изповяда, той ги описва в книги".

В своя отговор ще включа и още едно твое недоумение: Защо след като някъде съм писал добри думи за твоя старец, след това съм променил мнението си? Защото при мен дойде монах от твоя манастир и ме попита за причината: "Знаеш ли как се държи с нас отец Георги Капсанис на монашеското събрание? Знаеш ли колко авторитарен е в ежедневния ни живот? А ти го представяш като демократичен? И основното, което искам да те питам и което лично ме вълнува като проблем: Знам игумени (и той спомена 3-4 имена), които вземат психолекарства. Те трябва ли да останат игумени или трябва да се оттеглят?"

Обични ми отче Артемие, такива ли помисли изповядват вашите монаси пред твоя старец и след като ги изповядат, напускат? Колкото до това, че промених мнението си – както съм длъжен да поправя едно отрицателно становище, когато съм сгрешил, по същия начин съм длъжен да оттегля и похвалните си слова, когато те не отговарят на истината.

Писмото ти, отче Артемие, бе разпространено 4-5 дни преди да пристигна в София, във всички църковни среди. Твоите хора действаха светкавично и успешно. Във всеки случай знай, че в университета в Солун, където говорех преди да дойда в България, социолози и психолози изучават писмото ти с научен интерес, защото считат, че е невероятно такъв текст да излезе от психически здрави хора, но и мислят, че е полезен материал за проучване на различни социологически феномени.

За съжаление обаче, за огромно съжаление, светогорските "оранжерийни патладжанчета", неосветогорското поколение монаси, никога няма да научат за отговора, който ще получиш.

В петък, на 12 април т.г., бях на Света Гора. Някои от монасите, с които бях, са и наши общи познати. Бяха чули за книгите ми и искаха да ги прочетат. Знаеш ли колко време обсъждахме начина, как да се изпратят книгите, за да ги получат тайно?

Един от тях ми каза за решението на Свещения Кинотис да не се появяват книгите ми на Света Гора и разбира се, да не се продават в светогорските книжарници. За всичко това, любезни ми Артемие, за теб и за всички светогорци, само една дума е подходяща: Срам!

Госпожа Мария, която е отговорна в енорията, която ни бе поканила, ни показа твоето писмо и възмутена коментира:

– Да знаеш, че има писмо изпратено срещу теб. Аз не го прочетох, защото достойнството ми не го позволява. Считам за много недостойно това, което направиха светогорците: да се покани един монах от Богословските факултети и 4-5 дни преди пристигането ти да разпратят в България писмо срещу теб! Ако наистина бяха загрижени и искат да ни предпазят от теб, трябваше да дойдат и говорят пред теб…

Мая, която е редактор в един от най-големите седмични вестници, коментира по следния остър начин писмото ти.

– Първото нещо, което попитах, когато ми го изпратиха, бе: "Това писмо разпространено ли е в Гърция? Отговориха ми: "Не." "И как тогава монасите от манастира Григориу искат да предпазят нас, българите, от отец Михаил, а не се грижат за своите духовни чеда в Гърция? Значи трябва да имат друга някоя причина, за да изпратят това писмо в България и да го разпространят с такава скорост и така изкусно из цялата страна. Знаеш ли защо са го изпратили в България? Защото тук не познават книгите ти, а както забелязах авторът на писмото прави 229 посочки като си играе с тях както иска. Докато се преведат книгите ти на български и стане видна неговата некоректност, ще минат години и писмото ще е свършило работата, за която е изпратено. 229-е посочки убеждават всеки непредубеден и честен читател, че изводите са абсолютно …….. и дори преписват твоите мнения. Все едно да вземе думите на Христос "Горко вам" и като ги откъсне от целия дух на Евангелието, да представи Христос като учител чужд на всеки мир и любов. А обратно – проклет и вечно разгневен.

– Знаеш ли на какво най-много залагат светогорците? Ти дори не можеш да си представиш какво е за нас българите, църковните българи, Света Гора. Всичко светогорско за нас е съвършено, неоспоримо, мъдро и боговдъхновено. Достатъчно е в разговора някой да спомене: "Това го каза светогорец" и разговорът приключва там.

– Добре правите, че толкова уважавате Света Гора и добре правите, че ходите на поклонение там. Това място притежава наистина голяма благодат, защото там са се подвизавали и са се осветили вече 1000 години стотици монаси. Това е реалност. Но тази реалност се промени през последните десетилетия. Мой приятел, монах, завел своя ученик при стареца Паисий, за да обсъдят един проблем. Младият монах искал да отиде при друг старец и моят приятел му казал: "Каквото ти каже старецът Паисий, това и прави". Когато старецът Паисий чул при кой старец искал да отиде младият монах, помръкнал и поклатил глава натъжено: "Чуй детето ми, не само Христос води Своите хора на Света Гора, така че като участват в преданието на светиите да научат лека-полека духовния живот, така че някога да се окажат полезни за другите, за болящите. Но на Света Гора дяволът също води своите хора, за да изучат светогорското предание и ред и да воюват с Църквата отвътре. И ще приведа един разбираем за теб пример – дяволът прави с Църквата онова, което правеше комунистическия режим, когато назначаваше за архимандрити и епископи хора на тайните служби, чистокръвни комунисти". За да не се изненада никой, че е възможно дяволът да води на Света гора своите хора, защото "как така го допуска Богородица, след като това е нейната градина", ще споменем само, че най-святото място е Светият гроб в Иерусалим и въпреки това много пъти негови пазачи са залавяни да блудстват в съседните стаички. Но как го допуска Христос, само на 10 метра от Пресветия Гроб на Неговото възкресение? Затова трябва да помним, че едно място може и да е свято, но неговите обитатели може да имат проблематична личност и живот и тяхното присъствие и ръководство да причинява по-скоро вреда, отколкото полза.

***

Обвиняваш ме, че съм използвал смута в Българската църква, за да се намеся и да разпространявам своите опасни и недопустими идеи. Не подценявай интелигентността на хората и не считай желаното за факт.

Миналата година ми се обадиха по телефона и ми казаха следното:

– Аз съм журналист от България и искам да ви предам поканата, която ви изпраща Варненският митрополит Кирил и организаторите на един балкански семинар, който ще се проведе във Варна. Искаме също и по един екземпляр от книгите ви, за да ги изложим на изложбата на православната книга, която ще се провежда успоредно със семинара. Разходите ви ще бъдат поети. Къде мога да се срещна с вас?

Когато журналистката дойде и ми предаде поканата, тя ми обясни причината, поради която са ме поканили.

– На български език са преведени немалко части от вашите книги и са публикувани във вестника на Българската църква. Организаторите на семинара във Варна са ги прочели и се запитали: "Защо да каним от Гърция различни лектори и университетски преподаватели, когато този монах казва нещата така хубаво? Той явно има какво да ни каже. Нуждаем се от истинско поставяне на проблемите, а не от сухи теории и умозаключения".

Отговорих й, че приемам поканата и ще отида по две причини: Първо, защото ме канят млади хора и винаги дълбоко ме трогва, когато млади сърца да търсят Бога, и второ, защото ме интересува църковният живот на Балканите и чрез този семинар бих могъл да науча нещо за поместните църкви.

Семинарът продължи шест дни и през пет от тях се занимаваха с мен, пренебрегвайки други лектори. Поставиха ме в много трудно положение. Обикновено започвахме разговора по следния начин:

– Бихме искали на този въпрос да отговори отец Михаил.

И свършвахме след 3-4 часа.

На връщане останахме за кратко и в София, където също изнесохме беседа. След няколко месеца ме поканиха в Богословския факултет в София и Народната библиотека, където пак изложиха книгите ни, а по-късно и в Богословския факултет в Търново.

Отче Артемие, аз ли се възползвам от незнанието и незрялостта на хората, за да ги обърквам духовно и аз ли съм орган на Новата епоха, или ти си способен безсъвестно да отправяш обвинения към хората и то от една тесногръда и авторитарна гледна точка. Това, което те притеснява, любезни ми отче Артемие, е, че един монах, който се разграничава от днешната светогорска идеология, може да говори за Бога на тези хора. Смисълът на свободата на човешките права, на свободния изказ и развитие на идеи, на правото на мнение на Света Гора са немислими и недопустими неща, подложени на гонение. Единственият, когото допускате да говори за Православието, е този, който напълно се идентифицира с вас. Преценявате всеки говорещ сякаш сте Вселенски събор в постоянно заседание. Авторитарни среди като Света Гора считат за опасен всеки свободен дух, който се опита да ги оспори, да отправи критика и да се дистанцира от тях, и се опитват да го задушат, при все че този дух ги уверява с цялото си сърце че и Христос обича, и за Неговата църква го е грижа, и на страдащите съчувства и се опитва да помогне, и че би предпочел да носи десет болести повече, стига Църквата да тръгне малко по-добре и страдащите да намерят малко утешение и мир.

На Синай, в моя кабинет, пиехме чай с някои светогорски игумени. На един от тях, най-способния, наистина най-будния и свободен светогорски дух (много пъти ви е …. министерствата и Брюксел) казах следното в присъствието на неговите придружители:

– Дядо, вие сте най-подходящото лице за да направите едно нововъведение и една промяна по един много чувствителен, но и решителен и определящ момент от светогорското предание. Всяка година се избират двама епитропи, които заедно с игумена управляват братството. Вторият игумен се занимава повече с ежедневните практически въпроси на монасите и техните служения. Остави братята да избират това лице. Дайте им възможност всяка година да решават те кой да бъде човекът, който да ги ръководи.

Той се изненада и ми отговори:

– Но какви са тези неща, отче Михаиле? Това не го допуска преданието на Света Гора. Как е възможно да ми предлагате нещо подобно?

– Предлагам го нарочно на вас, защото вие може да разберете за какво говоря. Не е несправедливо това, което ви казвам. Монасите около вас са ви поверили душата си, живота си, мечтите си, духовните си копнежи и са готови да се пожертват за една ваша дума. В замяна на всичко това вие им разрешете да казват мнението сии да решават кое да бъде лицето, което най-добре ще ги представлява и с което най-хармонично ще си сътрудничат.

Той се обърна към придружаващите го монаси, за да види какво впечатление са произвели у тях думите ми и като видя, че те се бяха очаровали от предложението и го гледаха с очакване, той реагира раздразнено:

– Отче Михаиле, ние сме светогорци. И като светогорци сме длъжни да следваме светогорското предание. Ще продължим да живеем както са живеели и по-старите монаси, уважаващи напълно светогорското предание. Такива предложения са повърхностни и не съответстват на реалността на Света Гора.

– Дядо, естествено последната дума е ваша, но позволете ми да кажа нещо. 14 години живях на Света Гора в добре организиран общежитиен манастир. И видях напрежението, което се създава в братството от различните несправедливи административни решения и което после се превръща в гняв, защото братята не могат да се изразят по-друг начин. Дори само от тази гледна точка – да се уталожава това напрежение, би трябвало да помислите върху предложението ми.

Игуменът се изправи изнервен и даде знак на монасите да излязат. Застана за малко на вратата, за да каже последната си дума:

– Отче Михаиле, зная те откакто дойде на Света Гора. Ти си свободен дух, но не си разбрал, че не представляваш мнозина. Не отъждествявай себе си с другите монаси и не си прави илюзии.

***

Обични ми, отче Артемие, зная, че преосвещеният игумен те изразява 100 %. Но знай също така, че всеки трезво мислещ грък се възмущава и негодува от това, което ти наричаш "светогорско предание", както е в конкретния случай. Оставям те на съда на обикновения гръцки гражданин.

За това и ви дразни, че един монах говори за Бога без да има към вас абсолютно послушание. Да, вярно е, че се намесих в Българската църква, но то е само по една причина и тя не е това, което ти си мислиш. В очите на десетки деца във Варна видях нещо, което дълбоко ме трогна: една честност, една искреност и желание за саможертва в името на това, което считат за правилно. И най-вече, едно богато сърце с истинско съдържание.

Богати, красиви и честни сърца, с открит и спонтанен поглед, които обаче животът бе унижил, бе им отнел много, но главното е, че бе наранил тяхното достойнство и националната им гордост. От друга страна, идвате вие – прославените, световно признати и възхвалявани светогорци, с милиардите на Европейския съюз и със златни прибори за храна. С милионите, които текат в краката ви се осмелявате и искате да имате право да говорите на бедните за Бога?

И сега, отче Артемие, ще ти открия причината, поради която искам да се намеся в Българската църква – за да не ги завладеете вие и други гръцки клирици и да ги доведете до състоянието, в което се намира Света Гора и до трагедията на упадъка на Гръцката църква. С цената от продажбата само на един от многобройните свръхлуксозни автомобили на Преосвещения Атински архиепископ, той би могъл да храни Варна за месеци.

Материалът в България е наистина превъзходен, но и незрял. Това дали ще станат герои в Христа и завършени духовни личности или ще свършат като измъчени и достойни за съжаление жертви в ръцете на комплексирани духовници, зависи не толкова от тях, колкото от духовните им наставници и от начина, по който те ще ги ръководят.

Не че вие сте по-зрели от българските християни, но се страхувам, че бихте могли да им се наложите с милионите, които притежавате, както се налага разглезено и комплексирано богато дете над здравите деца, поради самочувствието и силата, които му вдъхва богатството. Богатството разваля и най-добрите качества.

Желанието ми е да дам на тези хора критериите, по които могат да различават духовно здравата личност от комплексирания старец, здравия свободен дух от разюздания и необуздан дух, традиционния старец от тесногръдия и ограничен. Искам да ги науча на това, преди да дойдете вие. За да не превърнете Българската църква в редовен клиент на индустрията за производство на психолекарства и други успокоителни. Тоест да не стигне до хала на Света Гора, където я докарахте дотам, всеки старец-игумен да си има и психиатър и успокоителните лекарства да пристигат с тонове в манастирите ви.

Отче Артемие, искаш ли да ти кажа колко кутии с такива лекарства пристигат в манастира ти всяка година? Не се ли срамуваш от това? И имаш уста да говориш! Срам! Отговорен си за посетителите и поклонниците на манастира. Когато виждаш братята в манастира си след 10-12 години монашески живот да започнат да вземат успокоителни, нима няма да кажеш нищо? Когато трябва да отговориш на този въпрос пред Христа, какво ще направиш? Ще изпиеш един Lexotanil, за да намериш решението?

С други думи, няма да ви харижа българите, за да ги докарате до състоянието на днешните религиозни гърци.

***

Казваш, че за теб съм един пишман-революционер. И го доказваш с две основни твърдения:

Първото е, че всъщност всичко е наред, а аз се боря с призраци и фантазирам. Нито на Света Гора, нито в Гръцката църква съществува някакъв проблем и следователно всичко, което казвам, е или клевета, или преувеличение.

Трима игумени и много игумениси, които поддържат контакти със светогорски игумени, използват за духовните си чеда израза: "За теб аз съм твоя Бог". Ти го тълкуваш и го оправдаваш, че след като предават волята Божия за чедата си, могат да използват тези думи. Отче Артемие, от Бога не се ли страхуваш? Пред такова изопачаване на духовното старчество нима можеш да останеш невъзмутим, но го оправдаваш с обичайни думи и изрази, само и само да запазиш витрината на Света Гора и да не би някой да я одраска. Отче, наистина ме вълнува въпросът: Наистина ли вярваш в Бога или не? Как не се възмущаваш от такова изопачаване? Христос за да поучи наставниците и старците да държат в равновесие духовните явления, им казва да не използват за себе си дори названието учител, а те стигнаха дотам да възприемат думата "Бог"?

Злоупотребата с духовната власт разкрива безсърдечие и жестокост, както и това, че личността, която действа по този начин, е завладяна от тщестлавие и огромно честолюбие.

Второ, ти твърдиш, че когато си изложил гърдите си пред дулата на танковете в името на висшите идеи на демокрацията и свободата, за не съм се появил тогава и следователно съм пишман-революционер, след като върша своята революция от сигурно място, 25 години по-късно. Отговорът ми е крайно прост: При все че съм с много години по-възрастен от теб като монах, на възраст съм по-млад. Отидох в манастира през 1973 г. и когато в страната ни се случваха тези важни революционни събития, аз вече бях извършил своята малка революция, поемайки към Света Гора. Тогава бях на 18 години и идвах от едно малко село много далеч от Атина. А колкото до закъснелия ми бунт, ще трябва да ти обясня, че би бил закъснял ако бе насочен към Георгиос Пападопулос. Но когато става дума за злоупотреба с духовната власт и послушанието в църковното пространство, за изравняването със земята на духовни явления и личности и за промяната на много здрави църковни състояния, както се случва днес, то не мисля, че ще преувелича, ако го нарека и навременен, и съвременен.

Това, което искам да заявя с моята революция, в едно изречение е следното: Бил съм свидетел на духовното левенство, на духовната царственост, скромност и неописуема смелост на духовно здрави личности, които за съжаление починаха без да оставят наследници. Днес служението на стареца и духовното ни православно наследство се представлява от лоши подражатели и имитатори (в гръц. текст – идиом "маймуни"). Последните два израза употребявам нарочно, за да ти дам материал да продължиш любимата си тактика да подбираш думи извадени от техния контекст. "Ето вижте, моля, – ще кажеш, – монах Михаил нарича старците "лоши пордражатели" и "маймуни"".

А колкото до твоята революционност, за която храня доста съмнения, ще ти отговоря с въпрос: "Как революционерите на Света Гора се превръщат в кокошки?"

Обвиняваш ме, отче Артемие, че с написването на книгите си съм целял слава и пари. Ако исках слава, първо на първо щях да бъда традиционен монах с броеница в ръка, щях да мърморя молитвата и да разказвам на обикновените хора невиждани чудеса и видения. Получавал съм и немалко предложения от епископи да стана игумен на някой манастир. Уверявам те, че тези предложения не бяха малко. Вместо всичко това обаче аз предпочетох да живея подложен на гонение и клеветен и от Света Гора, и от други подобни вам. И избрах това по една единствена причина: за да запазя свободата си и да мога да казвам това, което ми заповядва съвестта. Цената на този избор ти можеш да разбереш само ако се окажеш без пари и свободен.

А що се отнася до парите, които съм преследвал, отговарям ти: Ти добре ли си, отче? Ако исках пари, в България ли щях да отида за тях? Плащат ми билетите за автобуса (ние не сме светогорци и не можем да мислим за самолетни билети..) и толкова се срамувам от това, че се чувствам все едно са ми предложили чаша с кръвта си. Приемам го обаче, защото и на мен ми е трудно и може би дори повече отколкото на тях. Тези, които искат пари, приятелю, обикалят Европа и вече са направили 16-17 манастира в Щатите. И това сте вие, светогорците, които дори не стъпвате в България, защото там няма да намерите богатите госпожи, които обикновено ви посрещат. И ако по някаква причина все пак отидете в София – за стари халкографии, например, то бягате като подгонени, та да не би случайно да ви усетят хората, които живеят там, и да ви обременят със своята бедност и утеснение.

Обвиняваш ме, че си противореча и затова по всяка вероятност съм шизофреник. Връщам ти обвинението, тъй като противоречив си по-скоро ти: Веднъж твърдиш, че "на някои места (в книгите ми) се отхвърля формата на налагане на послушание не по Божията воля върху християнската съвест и правилно се препоръчва второто". Макар че не е много ясно какво искаш да кажеш, вероятно имаш предвид вероятността някоя заповед на стареца да противоречи на съвестта и критерия за истина, които притежава човек, и се съгласяваш, че трябва да изберем "второто", т.е. да изберем ненакърнената съвест, пренебрегвайки такава заповед. Но пак ти, малко по-надолу, си поборник на абсолютното послушание и ме наричаш дързък задето правя разлика между послушанието на начинаещия от послушанието на зрелия и стар монах.

Ако не греша, твоето главно обвинение към мен е, че разрушавам основния камък – абсолютното послушание – не само на монашеския живот, но и на цялото наше аскетично предание, който представлява и основно задължение на всеки подвизаващ се християнин. Във връзка с това един отец от Атина имаше следното благословено недоумение:

– С един протосингел отидохме в един женски манастир. Свършихме работата си и на връщане чакахме автобуса за Атина на спирката, която е точно пред манастира. Видяхме една монахиня да работи в градината и протосингелът я попита: "Сестро, кога минава автобусът?" И тя отвърна: "По молитвите на игуменията, минава в 3 часа." Протосингелът попита отново: "Тоест без молитвата на игуменията ти не минава ли? Да го знаем, де."

– Този протосингел, отче Михаиле, е сред нормалните и духовно здрави личности в нашите среди и той много се притесняваше от това, което наблюдаваше в монашеството. Често ме питаше: "Докъде ще стигне, бе отец, всичко това с абсолютното послушание? Излизат светогорците и навсякъде го играят авви, намират жертви, хвърлят сред тях идеите си и хората стигат до крайното послушание. Товарят с това задължение дори миряните, които се сближават с тях. Напълно недопустимо! Аз ще ги попитам само едно: след като толкова много настояват на безпрекословното послушание и го изискват дори от миряните, тогава защо те, които са и монаси, не упражняват никакво послушание към Патриарха, който е тяхна духовна глава? Нали според тяхното учение чрез абсолютното послушание Бог превръща и грешката на стареца или игумена в нещо добро? Защо тогава те не оказват послушание на духовната си глава, патриарха, и не оставят Господ да изправи грешките, които прави той? Те, където и да отидат, учат за "десния помисъл" ("праведен помисъл, не забелязващ грешките на другите") и "не съдете, за да не бъдете съдени.", но в същото време съдят и осъждат не само Гръцката църква, където постоянно ходят, но и патриарси и патриаршии по целия свят. Когато ни изпращат някакви документи и послания, имаш чувството, че ги подписва Вселенски събор. Защо това, на което учат бедните атиняни, не си дадат усилие да приложат и те?

Опитвам се да разбера защо пишеш всичко това и как не можеш да осмислиш елементарни неща, които всеки приема. Обяснявам реакцията ти с това, че действаш с наглост като разглезено светогорско богаташко дете и с претенцията това, което казваш, да се приема безрезервно и без да се коментира. Защото иначе не би казвал неща, които не могат да издържат дори в обикновен разговор. В кое предпиятие, в кой завод, кой служител може да прекара десет години на работното си място и да не придобие мнение за предмета, с който се занимава? Всички хора без изключение се държат по един начин, когато биват наети и съвсем друга зрялост и отговорности придобиват с течение на времето. И всички малко или повече очакват деня, когато ще станат отговорници за нещо. Само монахът не придобива духовна зрялост, така че с течение на времето да може да има някакво мнение за случващото се в живота му? За мен такъв вид послушание над 10 години е признак на духовна изостаналост и болестна личност, а не е добродетел.

Я ми кажи, защо апостол Павел казва: "всичко изпитвайте, за доброто се дръжте" и "изпитвайте духовете откъде идват, за да различите здравото учение от измамното"? Тези съвети не предполагат ли зрялост и критична способност на личността? Нима само монахът никога не може да постигне в живота си тази критична способност?

Искаш да подкрепя това със светите Отци. В този момент ми идва наум свети Йоан Дамаскин, който обсъждайки въпроса за послушанието разказва, че мъдрият старец, с когото живял, казал на един от старите си монаси:

– Пей!

Но той не запял. Казал на един по-млад:

– Пей ти!

И той запял.

Кой от двамата е постъпил правилно? И отговаря: "И двамата. Старият, защото е действал с разсъдителност. А младият, защото е действал с безрезервно послушание".

Причината, поради която послушанието на монасите остава статично и непроменящо се, по един прекрасен начин ми разясни г-н Сфикаки, професор по медицина в Солунския университет. На 10 май тази година се разболях с целта да приключа земния си път. И тогава, отче Артемие, не само щяха да се приключи с проблемите ви, но и щяхте само добри неща да казвате за мен. Защото и народът го е казал: "умри, да те обикна, живей, за да не те желая". Та както лежах така неподвижен в болницата, се появи г-н Сфикаки с 4-5 студенти.

– Вижте този монах. Страда от остро възпаление на панкреаса, който е можел по всяко време през последните 24 часа да се превърне в един мъртъв панкреас. Ако го попитате него или който и да е друг пациент какво му е, ще ви отговори стереотипно, както казват всички: "Болеше ме коремът, повръщах, имах температура и диария". Знаем обаче, че панкреасът се възпалява не за часове, а за дни, дори и месеци. И така, нашият урок днес е "конкретната болест" или поставяне на диагнозата.

Не знам дали защото урокът сам по себе си бе впечатляващ или лекарят бе много обигран, или може би защото аз бях главният заинтересуван от случая, но следях разговора им с голямо внимание.

– Какво означава "настояща болест"? – попита преподавателят. Студентите гледаха смутено, опитвайки се видимо да си спомнят нещо от прочетеното в книгите. Приличаха на монаси, които след литургия се мъчат да си спомнят прочете ли свещеникът евангелието или не.

– Не е възможно да не сте минали този урок. Нищо ли не помните? Погледна ги толкова приятелски и движенията му бяха толкова естествени, че автоматично се надигаше въпросът: първо, трябва ли да се държи толкова приятелски със студентите? Или може би ролята на учителя изисква някаква дистанция? Във всеки случай беше сигурно, че е човек без комплекси за по-висшестоящ. Тъй като на Света Гора сме се наситили от изкуствени и неискрени авторитети, които винаги поддържат задължителна дистанця с благочестивата жертва, сега когато срещнах човек, който имаше всички основания да се държи като по-висш, той не го правеше. И аз наистина оцених това. Второто, което се запитах, бе: "А останалите преподаватели как са? Може би всички се държат така, защото това е стилът, който изисква професията им? Стори ми се невероятно и се уверих в това още същия ден.

Една девойка се нае да отговори на преподавателя:

– "Настояща болест" е комплексът от признаци, които ни помагат да поставим диагноза за една болест.

Г-н Сфикаки сви устни, като че не приемаше напълно отговора.

– Не е само това. "Настояща болест" е направлението, до което стигаш, слушайки това, което ти казва пациентът. Ти трябва чрез помощни въпроси към пациента да извлечеш от отговорите му някакви данни, които да ти помогнат да направиш изводи. "Настояща болест" е твоята лична преценка за болестта на пациента. Затова и подписваме документа, на който записваме сведенията на болния. Едно е документ, който съдържа стереотипните въпроси, и друго е документът на лекаря, който чрез лични въпроси стига до някакви изводи. Например, тук сме петима лекари. Това означава, че ако опишем "настоящата болест" на един от лежащите тук, всеки един от нас ще събере негови сведения – затова и се подписваме под този документ. И не записвате в "настоящата болест" онова, което ви казва пациентът, но изводите, които си правите вие. Например той ви казва: "Вчера вечерта ме заплашиха, че ще ме убият". Вие не записвате: "Болният каза, че са го заплашили с убийство", а че "болният вчера бълнуваше". Друг ти казва: "Докторе, вчера космите на главата ми се изправиха и станаха като иглички". Ти ще запишеш: "Болният имаше халюцинации". С други думи, болният нито разбира от болести, нито може да ви помогне в диагнозата. Вие с правилните въпроси и с вашия инстинкт ще стигнете до верните заключения.

Той се обърна към едно напето момче от Кавала.

– Съгласен ли си с това, което казах?

Младежът разпери ръце с израз не просто на съгласие, но на пълно предаване.

– След като го казвате вие, господин преподавател, така трябва да бъде. Тогава у преподавателя настъпи рязка промяна. Докато до този момент той беше изключително приятелски настроен към студентите, сега се ядоса и стана строг и сериозен.

– Не искам да чувам друг път такъв отговор. Ако го чуя отново, уверявам ви, че ще прекъсна урока. Значи ако ти кажа да скочиш от третия етаж, ти ще скочиш, защото го казвам аз? Настоявам за отговорни и сериозни отговори на въпросите, които обсъждаме.

Ето защо докторите могат да правят изводи кое е нужно на болния и кое не, докато калугерите на Атон се нуждаят от вековно безпрекословно послушание, за да им стане различимо лошото от доброто, делото на Бога от делото на дявола.

Още един момент от урока засягаше монашеското предание или както самият преподавател го определи: проблемът за "предишната диагноза на болестта".

– Когато се облягате на предходна диагноза, – каза той на учениците си, – съществува една вероятност от 10 % в нея е допусната грешка. Това е научно установено. Затова и винаги, когато могат, лекарите проучват симтомите на болния от началото. Ако лекарят няма смелостта и силата да подложи на съмнение някои предходни диагнози и да изследва истинските причини, то тогава, приемайки поставената диагноза, той автоматично възприема и потенциалната грешка от 10 %.

Затова и преданието, предавано от старец на старец е наистина безценно (който го оспорва, за него плачат и камъните), от друга страна обаче съществува вероятността от тази 10% грешка. С други думи, съществува опасността да се смесят лични, човешки елементи с преданието на Православието. Например някой старец, който е прекарал младежките си години в църковните среди (и за съжаление болшинството от старците, но и от монасите произхождат от там), е твърде вероятно да пренесе в останалата част от живота си страховете, пораженчеството и липсата на свобода, които виреят в църковното пространство. Ако се развие духовно, разбира се, той ще бъде принуден да се освободи от това наследство и да се издигне над тези неща. Но монашеският ми опите доказал, че г-н Сфикакис е прав: вероятността от 10 % грешка на човешките елементи е твърде голяма. И ако послушниците на такъв старец нямат възможността да живеят лично това предание, но просто го пазят, то монашеското тесногръдие увеличава вероятността на грешката с много над 10-е процента. И всичко това от урока на г-н Сфикакис.

С един григориат (монах от манастира Григориу), с когото разговарях (онзи същият, който ме бе питал може ли да остане игумен на манастира някой, който взема психолекарства), ме увери, че монасите от вашия манастир нямат никаква представа за съдържанието на моите книги, с изключение на информацията, която им дава вашият игумен и обкръжението му. Ти обаче, отче Артемие, си ги прочел. Как е станало това? Ти ли си най-мъдрият в компанията и са ти го разрешили или по някаква друга причина?

От какво точно се страхувате ако монасите ви прочетат моите книги? Че ще хвърлят расата си и ще отидат в Солун да се оженят? Или че ще престанат да имат безпрекословно послушание?

Моите духовни чеда, преди да стигнат до мен, са минали през много неща в търсене на истината – и връзката помежду ни предполага само едно: че ще бъда честен с тях и ще им казвам само истината (доколкото я притежвам) и правата на Бога. И те приемат словото ми, защото оценяват искреността ми. Един основен принцип, който споменавам и в книгите си, че това което ще кажа на един посетител, ще трябва да мога да кажа и на площада и да го чуят 10 000 души. Ти, отче Артемие, можеш ли да кажеш открито в Атина или в Солун кои са причините да забраните книгите ми във вашия манастир и да убедиш хората?

Но ако търсиш винаги противоречия сигурно ще ги намериш първо в Евангелието, където един път Христос сипе огън и жупел, които разтърсват вселената, а на друго място съветва: "Ако съблазниш ближния си, по-добре си отрежи ръката и извади окото". На едно място казва: "Моят мир ви давам", а на друго "не дойдох да донеса мир, но нож – между майка и дъщеря, между син и баща" и т.н.

Толкова е ниско нивото, на което е построена критиката ти, че нямаше да отговарям изобщо, ако не настояваха за това духовните ми чеда, които се възмутиха от злобата и нечестността на писмото ти. Не си честен в изводите си. Когато с гняв като Кайафа разкъсваш дрехите си, питайки: "Къде е написано, че монахът, който напуска манастира си бел благословия, е придружаван от Светия Дух?", "Къде се споменава, че общуването с Духа е противоположно на послушанието към стареца?" и т.н.

Отче, ти добре ли си? Нима твърдя такива неща? Тогава ти защо ги казваш? Защо ме обвиняваш за нещо, което не съм казал и не съм мислил дори?

Тъй като вече достатъчно се разпростряхме и хората ще се отегчат да ни четат, няма да отговарям на останалите неща в писмото ти. Бях избрал около 20 момента, но се отказах. Но тъй като от друга страна, имам предвид хората, които ще ни четат, ще дам някои отговори в кратки изречения – и ако има нужда от повече разяснения, ще ги направя по-късно.

1. Госпожа Рания и въобще богаташите не дават никъде нищо, освен там където са сигурни, че ще им бъде върнато, като например на светогорците.

2. Твърдиш, че книгите ми са плод на човек, разкъсван от тежнения за самоубийство и се позоваваш на моите текстове като доказателство. Ще поместя конкретния цитат, за да видят всички, колко нечестна е критиката ти:

"Старецът Порфирий ме хвана за брадата, така както бях наведен, и ми каза:

– Приближи се, защото съм изнемощял и не мога да говоря. Виждам проблема ти, но кажи ми и ти как точно го чувстваш?

– Аз, – отговорих му, – го чувствам като един затворен кръг с три точки – едната постоянно ме отвежда към другата и така до безкрай. Както си стоя в килията и гледам стените, имам чувството, че ще полудея и ще ме откарат в лудница, и така безславно ще свърши монашеската ми кариера.

– Второто? – попита спокойно старецът.

– Второто е, – продължих аз, – че като взема нож да отрежа например хляб, той толкова ме привлича, че вече се страхувам да се доближа до него. Защото това би било най-лесното решение.

– И третото? – попита старецът със същия спокоен тон.

– Третото е, че мисля да отида и да си намеря някое момиче и с нея да забравя Бога.

Старецът се усмихна с безкрайна доброта, но това, което ме изненада най-много, бе неговото спокойствие – дори не мигна, слушайки всичко това. Но още по-изумителен бе неговият отговор

– Добре! Значи, Михалаки, всичко е добро, всичко е добро.

(Из книгата "Духовното старчество и усъвършенстването", стр. 48-49)

3. Твърдиш, че съм стигнал до тези идеи, защото ми липсва старец и епитрахил и че това разочарование, което ти приемаш за факт, е станало извор на вдъхновение за моите книги, за да ми вдъхне кураж и оправдание за живота.

Не само имам епитрахил и старец, но имам и заповед и молба от стареца Антоний Гикиза, изповедник на стареца Порфирий и също така прорицателен и харизматичен като него. Той настояваше да не се страхувам от вас, но да казвам истината, дори и да остана сам. И да помня измъчените души, които клириците на Православната църква предават, а не вас, които ядете със златни лъжици от милионите на Европейския съюз. Същият харизматичен старец ми бе казал, че в подготвяното размиване на различията и единението на църквите участват и светогорци. А причината? Причината е, че нямат опита на Светия Дух и затова всичко им изглежда еднакво*.

4. Когато една от госпожите около нас прочете твоите възгледи за жените, за подсъзнанието на жената и за развихрената фантазия и т.н. ме помоли да ти предам покана да дойдеш и да изпиеш едно кафе с нас. И двамата се питаме, кои жени имаш предвид в развинтената си фантазия и какво носиш в подсъзнанието си, за да мислиш по този начин? Ако искаш да поправиш някои от възгледите си по този въпрос, нашият офис на площад Екзархия, Тсамаду 5 е отворен всеки ден от 10 до 14 часа. Там ще срещнеш много жени, различни от тези, които срещаш във фантазията си на Света Гора.

5. Наричаш ме психично болен и използваш срещу мен собственото ми признание. Ще ти кажа какво ми каза старецът Паисий: "Знаеш ли защо сега, когато си на 25 години, са се появили тези два психични проблема? Защото много скоро ще живееш между хора, но и сред монаси, които повече или по-малко ще страдат почти всички от психични болести. Ако успееш да им помогнеш, то ще бъде, защото ще можеш да им обясниш пътя към излекуването и ще ги убедиш в това, защото през същото ще си минал и ти."

Отче Артемие, много бързо преодолях този проблем, най-вече чрез съветите и помощта на стареца Порфирий, а не, разбира се, с помощта на изключителния светогорски психиатър г-н Панос Григориу. Дори не съм и помислял да прибягна към курс на лечение, нито съм мислил за хапчетата, които по молитвите на твоя старец по всяка вероятност щях да вземам и до днес.

6. И накрая трябва да обясня, защо революционерите се превръщат на Света Гора в страхливци. Един е участвал в свалянето на Де Гол, друг е разкъсвал ризите си пред танковете на Пападопулос, а трети е горял полицейски автомобили. Как всички те се превърнаха в кокошки, когато се озоваха на Света Гора? Обяснението ми даде старецът Софроний в Есекс. Въпреки че думите му се отнасяха за друг случай, много повече подхождат тук: "Съществуват два аз-а в човека: здравото и болното "аз". Здравото е материалът, от който човек ще гради личността си и своята неповторимост. Болното "аз" е високомерно, разрушително и отровно за сърцето на човека и ако той го приеме като свое и му послужи, то ще го доведе до загуба на земния, но и на небесния живот". Някои старци от страх пред лошото "аз", за да не би да пусне отровни плевели, режат по-дълбоко корена и заедно с него режат и доброто "аз". И така човек остава завинаги едно добро дете в ръцете на своя старец.

И т.н. и т.н.

Тъй като може би ще ми отговориш и ще трябва да ти пиша отново, останалото, което имах предвид, ще запазя за следващия път.

Любезни ми приятелю, отче Артемие, като магарета се карахме в чуждия обор (в българския). Време е да поговорим и в твоята приемна стая. Ако искаш покани ме да изпием по едно кафе: от една страна ти и твоят старец (за да можеш да говориш винаги с неговата благословия и словото ти да е боговдъхновено), а от другата страна аз и моите теории. Но при едно условие (непроменимо), че ще присъстват и монасите от твоя манастир, за да се убедят и възвишат от боговдъхновените ти аргументи срещу мен. Или може би ти и твоят старец се боите? Ще ми позволиш ли да поставя още едно малко условие? Че ще покриеш разходите ми до вашия манастир. Уверявам те, че 100 евро са половината от месечния ми бюджет.

От цялото си сърце ти желая успешно решаване на проблемите!

Приятелски (искрено приятелски) Монах Михаил