В Беларус канонизираха светица

Източник: Патриархия.Ру

В минския катедрален храм "Св. Дух" се състоя тържествена церемония, на която известната белоруска монахиня, майка Валентина Минска (Сулковска), беше обявена за блажена. Богослужението беше ръководено от Филарет, митрополит Мински и патриаршески екзарх на цяла Беларус.

Решението за канонизиране на матушка Валентина беше взето в края на миналата година от Синода на Белоруската православна църква и одобрено от Светия Синод на РПЦ. Повече от 30 години матушка Валентина е помагала на хората да се върнат към християнската вяра и ги е наставлявала в техния живот. В нейния дом в село Коски, Минска област, са се стичали множество хора за съвет и подкрепа. Всички, които са идвали, са били благославяни от нея с кръст, който се е запазил и до наши дни. Вече 40 години след смъртта на матушката нейният гроб привлича поклонници от цялата страна. Владика Филарет нарече канонизацията на матушка Валентина "проява на великата Божия милост към белоруската земя". С този акт броят на белоруските светци достигна 55. При това матушка Валентина е първата светица в историята на Белоруската църква, която влиза в сонма на светиите като блажена.

Ето един от разказите за блажена Валентина Минска:
След закриването на манастира в град Днепропетровск една от неговите монахини, Евгения Волошчук, била на послушание в Минск при своя духовен отец митрополит Гурий. Домът му се намирал на ул. "Съветска", в двора на храм, наречен в чест на иконата на Казанската Божия майка. Християнската вяра била преследвана и владиката, който преди това излежал десет години в лагер, често не бил допускан да служи в храма. Хората разказали за това на прозорливата матушка Валентина. Тя се огорчила и предсказала: "Ако Бог го отнеме от вас, камък върху камък няма да остане от този храм".

Веднъж владика Гурий изпратил послушницата Евгения при матушка Валентина. Тя отишла в Коски заедно с иподякона Алексей, който често посещавал боголюбивата старица.

– Когато влязохме в малката мизерна къщица – разказва майка Евгения, днес игуменка на Могильовския женски манастир "Св. Никола", – стопанката ни посрещна с думите: "Заповядайте, заповядайте, чеда на владиката, аз отдавна ви чакам".

След това тя се обърнала към Евгения и й казала: "Питай, какво искаш да знаеш?" Гостенката я замолила да се помоли за владика Гурий, чийто живот бил твърде труден. "Знам, знам, той скоро ще замине при своите, по-близо до родния край – казала матушка Валентина. – Ето, аз и подарък съм му приготвила. Върви, Алексей, и донеси ей това там".

Алексей донесъл сандъче със сухари. Виждайки го, Евгения си помислила: "Такъв голям сандък и да го влачим толкова далеч? Я да вземем един сухар, да го дадем на владиката и да кажем, че матушката е искала да му подари цял сандък". Старицата веднага казала на Алексей да вземе въже и да върже с него сандъка, добавяйки: "Инак тя ще вземе един сухар и ще му го даде. А само един не стига, владиката там ще изяде целия сандък". Сухарите символизирали тежките изпитания. След известно време владика Гурий бил преместен в Ленинград, а уникалният Свято-Казански храм бил взривен. На негово място днес се намира един от минските площади.