Трябва ли пастирите да се изповядват пред народа?

Във въпроса си пишете “изповядат” и не ми става много ясно дали питате за еднократно или за редовно изповядване на пастирите пред народа. Знаем, че в ранната Църква е съществувала общата, публична изповед. По много причини тя е отпаднала. По този въпрос има един хубав разговор със Стареца Паисий (вж. dveribg.net), в който той казва, че днес публичната изповед не дава плодове. Днес се практикува индивидуалната изповед пред духовен изповедник. От името на Църквата той я изслушва, дава наставления, препоръки, при необходимост налага епитимия и пр. Така този, който се кае се примирява и съединява със светата Църквата. Така се изповядват и пастирите и пасомите. Изповедта дава плодове когато е израз на покаяние. Изповядване “защото трябва” няма смисъл и стойност. За съжаление на Тодоровден мнозина се “изповядват” по подобен начин.

Мнозина от пастирите в нашата Църква страдат от т. нар. “клерикална ерес” и си въобразяват, че с ръкоположението са получили някакво привилегировано положение, което им дава право само да изискват, без да дават. Затова подобно на книжници и фарисеи “връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат” (Мат. 23:4). Св. апостол Петър като презвитер призовава своите съпрезвитери: “пасете Божието стадо… не като господарувате над причта (паството; християнската община; наследието), а като давате пример на стадото” (І Петр. 5:3). Трябва да запомним (и да напомняме) думите на един от най-големите съвременни православни богослови, Негово Високопреосвещенство Пергамския митрополит Иоан Зизиулас, че в Църквата няма неръкоположени хора: чрез светото таинство Миропомазание всеки кръстен християнин получава ръкоположение от светите Апостоли. Затова преди да ръкоположи някого за дякон или презвитер, епископът пита Божия народ: “Достоен ли е?” Ако се чуе дори и един глас, че някой не е достоен, ръкоположение не би трябвало да се извърши. Най-често, обаче, този въпрос се задава на църковнославянски език: “Достоин?” и народът изобщо не разбира, че го питат, камо ли да отговори достоен ли е кандидатът или не.

Пастирите и пасомите би трябвало да живеят в единство, разбирателство и любов. Пастирът трябва да бъде и отец (баща), и съветник, и приятел. Пастирът, като приема да се обръщат към него с “отче” трябва да се старае наистина да бъде любещ, грижовен и дори жертвоготовен баща. Трябва да се среща със своите пасоми не само когато го повикат за “треби”срещу заплащане. И най важното: пастирът трябва да не забравя, че се причастява от една чаша със своите пасоми и пред чашата е равен с тях.

Преди да започне Светата Литургия, както и преди приемането на Светите Евхаристийни Дарове, пастирът се обръща към Божия народ в храма, прави дълбок поклон пред него, като казва: “Простете ме, отци и братя, и се помолете за мене грешния”. На Всеопрощението – вечернята на Сирна неделя, пастирът (патриарх, епископ, презвитер) застава пред народа и измолва неговата прошка. Няма никаква пречка да се поиска прошка и през всяко друго време на годината и не само “по принцип” (простено-прости), а и за конкретен грях.

“Усещам”, че във въпроса Ви има нещо повече от написаното, има някаква болка, но сте се притеснили да го доизкажете. Покаянието и изповедта не могат да стават по силата на някакво външно задължение. Едното и другото имат смисъл, когато идват от сърцето. В храма, в който аз служа, а и в други храмове познавам пастири, които имат със своите пасоми близки, братски отношения, винаги са заедно, изповядват си “един другиму греховете” (Як. 5:16) и се молят един за други. Това пожелавам и на всички братя в Христа.

Божията любов да пребъдва във Вас,
презвитер Стефан