Чудо

Това е разказ за действително преживяно събитие, което промени живота ми…

Минаха няколко лета от тогава, но всичко е пред очите ми, като да се е случило вчера. И ужасът, и страхът, и чудото…

Беше юли или август, не си спомням точно… Едно от летата, които прекарвах в красивото селце Луково, над река Искър, дето бе залято от придошлите й води неотдавна. Утрото подрани, подгонено от първите лъчи на слънцето. Наоколо цареше онази тишина, която можеш да чуеш само в най-усамотените кътчета на земята, където сте само ти и Бог!…

От време на време я нарушаваше песента на горските птички, но тя по-скоро допълваше или беше част от този необятен всемир. Там всеки миг изживявах с неизказана благодарност в душата си, че съм далече от шума на големия град и с възхита към дивната прелест на природата, която ни е дарена по голяма щедрост на нас хората. Четях боговдъхновените творения на светите отци, Библията и Псалтира и прекарвах в молитва и размишления. Храната ми беше проста. Гледах всичко да бъде толкова по-оскъдно, колкото по-засилено беше чувството ми за греховност. Имах нужда от изправление на живота си. Някак всичко, което се беше случило през изминалите ми дни намирах като торба с дългове, която носех на раменете си. Kамък подир камък се бяха насъбрали грешки и ми беше натежало доста в гръдта, дори имах усещането, че от там се изтръгваха от време на време стонове, които ми напомняха за смъртта. Сигурно нямаше да съм и между живите, ако Бог не беше явил великата си милост. От тогава аз знам, че всичко се случва за добро. Дори и най-големите злини идват при нас като благо да ни утвърдят във вярата, да ни смирят и направят по-добри. По мъдростта на великия Промисъл всичко съдейства на човека да се възкачи на върха на стълбата към небето. А там е любовта!… Няма нищо по-всесвято от нея!… Само тя е достатъчна и в себе си побира всичко потребно за нашето спасение!…

Любовта е дълготърпелива и многомилостива и никога не отпада. В нея няма ни следа от омраза, ни жажда за мъст, нито някакво зло, но ни прави да греем подобно слънце в непрогледната тъма на света. Който е изпълнен с любов, той като от безспирни извори ражда добри дела и не се уморява, а преумножава жаждата си да благотвори и с нестихващо добротворство прави и другите да възжелаят доброто и да го следват и става благ пример във всичко. Както от добро дърво се раждат добри плодове така и добрият човек от дъното на душата си ражда добро!…

Но какво се случи по-нататък…

Денят движеше колелото си и часовете и минутите отлитаха невъзвратимо. Исках да разчистя градината. На полянката до стълбището бяха се насъбрали стари дървени летви, които натрошихме за огън преди време, и беше останала само една прогнила врата, която реших да преместя някъде другаде. Когато я взех в ръцете си, изпитах странното усещане, че нещо лошо ще се случи. Понесох я надолу към дерето, където бе натрупана купчина дърва за огрев и където имах намерение да я оставя. Цялото ми същество продължаваше да настръхва от ужас и неясен и неопределен страх. Някъде дълбоко в себе си човек има вътрешно зрение, с което вижда всичко наоколо много преди да го е съзрял с очите си. Така то беше погледнало на опасността и вече препращаше сигнали. В това време сякаш някакъв глас ми каза, че там откъдето бях взела вратата в горния десен край има змия. Забързах се обратно към мястото и каква беше моята почуда, когато наистина видях да пълзи змията. Пепелянка с шарена ивица по средата, в оранжево- жълти краски. Толкова красива ми се видя, че аз забравих за страха си и се спрях да я наблюдавам. Дори мисля, че изпитах възхищение от движението, с което се придвижваше по стръмнината. Но само след миг тя се уви около себе си и изправи нагоре главата си, сякаш готова за нападение. В този миг се вцепених!… Виждах очите й, които ме приковаха със своята дяволска страст. Бях убедена, че ще се хвърли върху ми и не смеех да се помръдна. Тогава отново онзи тих глас, който незнайно от къде дочувах, ми напомни да се помоля и аз викна в себе си: "Господи, помогни ми!…" Това беше моят ангел пазител, който сигурно се молеше заедно с мене, защото молитвата веднага беше чута. Внезапно върху змията се стовари камък и я затисна. Каква бе тая велика невидима сила, която извърши това и до днес се изумявам и я възпявам!…

Случи се чудо!…

Молитвата сама ми откри своето величие и ме утвърди с могъщата си длан!…

Няма нищо по-свято от нея, което може да разтвори небето и да стигне до самия Бог!…