Вярата в Бог – чудо и изцеление
В настоящия разказ ви описвам случай, който ме впечатли силно и вече три години е в съзнанието ми. Събитие, което ми показа една друга страна на живота и ми отвори очите към Бог. Как една болна жена намира изцеление чрез силна и искрена молитва и всеопрощаващата божия любов… На Кръстова гора, където се случва историята, ходят българи, турци, роми. И всеки намира лек за болката си, защото Бог е милостив и вижда душата в нас, не телата и произхода. Пред Господ всички сме равни и аз го видях с очите си, че е така…
Пътят до там бе дълъг и труден. За наш “късмет” валя дъжд през цялото време. Пристигнахме петък следобед за вечерната литургия. Кръстова гора или Св. Троица се намира в сърцето на Родопите, високо извисена и свързана с Бог. Пътува се от Асеновград към Смолян, минава се Бачковския манастир и когато се стигне до гр. Лъки се отбива към село Борово. След 6 км се стига до Кръстова гора. Първо се вижда разкошната църква, а зад нея има нещо като баир, на който са разположени малки параклисчета – 12 на брой. На върха има метален кръст. Всеки от дошлите вярващи потърква дрехи или предмети на кръста и вярва, че това ще му донесе изцеление. Срещу централния храм се намира огромна поляна, която също е на баир. Там е и едно по-малко и старо параклисче, в което в миналото са се извършвали църковните обреди. Жената, която се грижи за този храм, беше възрастна и добродушна – леля Еленка. Именно тя ми разказа интересна и чудновата история, която още повече ме накара да повярвам в божията милост.
Преди години дошла жена на средна възраст (ще я нарека М.) и била болна от рак. Болна, отслабнала, изпита в лице, в очите й личало отчаянието и бавно прокрадващите се мисли за наближаващия край на земния й път. Косата й била опадала и Кръстова гора й се явила като последен и най-надежден цяр. М. разказала за болестта си на леля Еленка. Вечерта легнала на каменния под в храма и цяла нощ се молела Богу. Това бил последният й шанс да оцелее – вярата в чудо. Със сълзи в очите М отпращала горещите си молитви към Бога. На следващия ден се сбогувала и си заминала. Минало се година и старата жена от храма загледала познато лице, но не можела да си го спомни …Тези очи, които преди били толкова тъжни и измъчени, сега пръскали любов и надежда. Това била М. Вече с израснала коса, с алени страни и висок дух. Бог чул молбите й и я пощадил. Болестта я освободила от жестокия си плен.
И това е само едно от многото чудеса, случили се на Кръстова гора. Разказва се, че немите проговаряли, слепите проглеждали, инвалидите прохождали. И всичко това благодарение на Бог. Бях изумена и сърцето ми се изпълни с любов. Обзе ме някакво странно чувство на милосърдие и доброта, за които по-рано не бях и подозирала, че притежавам.
Слава Богу, нямах сериозно заболяване, но все пак Господ чу молитвите ми. На следващата година имах много успехи в професионален план, а един от тях бе най-голямото ми доказателство, че Бог е с мен – на 21 май (именния ми ден) ми съобщиха, че съм класирана в конкурса “Бог е любов”. Да, вече знаех какво значи божията любов. Няма по- голяма награда от това да видя божията промисъл в делата си. Там, на Кръстова гора, нещо в мен се промени. Събуди се човешкото в мен и любовта към ближния. Сега вече знаех не само от книгите, а и от собствения си живот, че Бог наистина съществува. Той е неизмеримата сила, даваща ми импулса да живея и творя. Той е любовта, която ме прави ЧОВЕК. Той е най-великото и красиво чувство, което някога съм изпитвала. И ако някой все още се съмнява в силата му, нека посети Кръстова гора и види с очите си как страдащите се изцеляват. Аз отидох, видях и повярвах. А вие?
“Чудесата, станали на Кръстова гора” на Васил Аринински