Как да се държим в храма?

Сякаш този въпрос го задавам аз преди тридесетина години. Сигурно си го задава всеки, когато за пръв път прекрачва прага на храма. Това е така, защото не умеем да посрещнем с любов. Защото, поради потребителското отношение, което доминира в представите на мнозина, в храма се отива когато имаш някаква лична нужда. Или поради моралистичните разбирания на друга немалка част християни, считащи, че храмът е място за праведници, които знаят всички правила и стриктно ги изпълняват. Или поради пиетистките норми, изискващи от християните само скръб и поглед, забит в земята. Когато богослужението се разглежда като ритуал, всеки, влязъл в храма, става зрител, който му се наслаждава. И така те посрещат с правила, чути от баби, които нямат край, но също така нямат и смисъл. Да не говорим, че някои биват посрещани в храма от неговите “властелини” с груби забележки и ругатни. Дори с теб да не се е случвало последното, вероятно си усетила студената “топлота”, която се излъчва от “благочестивите праведници”. Не случайно слагам тези понятия в кавички. Те не са християнски.

Лесно е да ти кажа: “не се притеснявай”, но си спомням как аз съм се притеснявал по същия начин. Но наистина няма защо. В храма отиваме да се срещнем с Бога. И нещо много повече: отиваме да приемем чрез Причастието Бога в себе си. Не случайно наричаме храма църква. Това е така, защото Църквата се събира в храма. А Църквата сме всички ние – Божият народ, царственото свещенство, люде придобити (І Петр. 2:9). Църква е братската общност, събрана около своя Спасител Иисус Христос. Не самодостатъчни благочестиви мними праведници, а грешници, отзовали се на Христовия призив за покаяние (Мат. 9:13). Няма смисъл да ходим на църква като индивидуалисти. Напразно сме си изгубили времето в храма, ако си излезем толкова непознати и чужди, колкото сме влезли. Изведи това на преден план, изтласкай разните правила на заден план, и всичко полека-полека ще си дойде на мястото. Тогава постепенно ще усетиш Божия дом като свой дом. Избери си едно място в енорийския храм, където да чуваш и виждаш богослужението, за да можеш да го разбираш и заставай винаги на него. Присъствай редовно (по възможност) всяка неделя и празник на света Литургия. Отивай в началото и стой до края. Литургията се служи не за да присъстваме на нея, а да участваме. Т. е. причастявай се редовно, въпреки че сигурно ще чуеш мнения, че имаш право да се причастяваш само четири пъти през годината, и че постът и изповедта са задължително условие за допускане до причастие. Изповядвай се, когато имаш необходимост от покаяние за конкретен грях, когато покаянието напира в душата ти. Спазвай според силите си отредените от Църквата пости. Подготвяй се с молитвеното правило от молитвеника. Старай се да живееш честно и чисто. Така съвестта ти ще бъде чиста и няма да се смущаваш от забележки или от неволни и незначителни грешки. Не обръщай внимание на “безгрешните”. Знай, че правилно е само това, което се прави с чисто сърце, с благодарност, с любов и носи радост.

Сърдечен братски поздрав,
презвитер Стефан