Исус Христос – рекламна звезда
Филмът се разпространява от "Агапе-България", неправителствена организация, която се занимава с религиозно-просветна дейност. А пък "Агапе" е част от коалиция "Моето семейство". Първоначално се твърдеше и че БПЦ е свързана с разпространението на филма, но после по стара своя традиция се оказа, че са много против филми за Исус. А защо се прави всичко това? Ами, за да вярват хората и да се посочат позабравените семейни ценности. Всъщност сдружението, което се оказа толкова загрижено за българското традиционно семейство, нашумя преди няколко седмици с "шокиращото" си "изследване", че хомосексуалистите в България се били увеличили. А това, както те ни убеждаваха, е много лошо.
В детската версия на филма "Исус" историята се разказва от деца, съвременници на Исус, които се вълнуват от неговото съществуване, докато правят бели из Йерусалим. Твърде много прилича на някой от българските детски филми от соца. Децата се гонят из тесните улички, заобикаляйки брадати търговци, после си разказват тайно в плевня интересни истории за някакъв, който правил чудеса. Естествено, едно от момчетата (Венямин) не е много убедено в съществуването на Исус, освен това си има проблеми, защото баща му е закоравял юдей и не вярва в царствеността на самонареклия се Божи син, но към края и той рони сълзи на кръста. Екранизираното древно еврейско семейство твърде много прилича на англосаксонското 2000 години по-късно. Двама родители, баща му не го разбира, недоволен е и пие вино (въведено от римляните), майка му е домакиня. А когато баща му се кара за исусовското увлечение, Венямин се качва сърдит в стаята си на втория етаж.
Самият Исус е изобразен според клишето – слаб, дълга коса, брада. Той се разхожда по земята галилейска и, общо взето, ръси поучителни цитати от Библията. За ограниченото време на филма – малко повече от час, той без много да му мисли, успява да каже доста. Но Исус от Назарет е и на моменти строг. Той поглежда към камерата и казва, че който не приеме Бог в сърцето си, докато е дете, лошо му се пише, няма да ходи в Божието царство.
Децата много харесват чудесата и в този детски филм има много чудеса. Дали ще укротява буря с вярата си, или слепи ще захвърлят патериците си, Исус е винаги готов. Той съживява мъртво дете, казва му: "Дете, стани!" и, познайте, детето става. После Исус пита слепец: "Искаш ли да прогледнеш?" Хоп, готово. А за обяд мултиплицира 5 хляба и две риби, за да нахрани множеството.
Дори и Мария Магдалена не ни е спестена. Зрителите трябва да се досетят за нейната греховност, защото тя беше изобразена с къдрава коса. А както знаем, на къдравите жени не им е чиста работата. Е, Мария Магдалена изми със сълзи краката на месията и после дълго ги целува, без нито една дума да каже. Чак неудобно ми стана от тая сцена – рай за фетишиста. Но, докато всички в Йерусалим ходят с Исусовски сандали, това улеснява целуването им. Най-важната част от декора, който на моменти твърде много приличаше на тясно студио, бяха сандалите и брадати мъже.
В този филм на децата не им е обяснено коя е Мария Магдалена, не им е обяснено кой е Йоан Кръстител, библейски сюжет е сведен единствено до общ преглед на чудесата в Библията, извършени от Исус, който в този контекст може да мине за един неособено могъщ магьосник. Е, накрая Исус е разпънат, възкръсва, приказката свършва и главните герои деца се обръщат към детския си зрител, уверяват го, че Исус съществува, и го призовават да се моли заедно с тях. Казват му, че най-важното е да се чете Библията и да се молят. Има и две примерни молитви, които децата да повтарят.
Но това според Дирекцията по вероизповедания не е религиозна пропаганда. Остава само да предполагаме как дирекцията и българското общество би се отнесло, когато се появи филм, в който невръстни мюсюлмани ни уверяват, че Аллах е един и Мохамед е неговият пророк. Прецедент вече съществува. А дотогава, деца, четете Библията и пийте кока-кола.