Простихме се със стареца Мойсей Светогорец
Сутринта на Неделята на светите отци от Първия вселенски събор, 1 юни, Православният свят изненадващо се прости с една от своите най-значими и знакови фигури на днешното време. Почест за Православната земна църква, слава за православното монашество, труженик на истинното слово, старецът Мойсей живя и почина в радостта на светогорската градина – Света Гора Атон.
Както съобщи сайтът Аmen.gr, намиращ се под благословението на Вселенската патриаршия, старецът Мойсей се престави в Господа след кратко боледуване и неговата кончина бе оповестена от митрополита на св. митрополия Кастория, където старецът пребиваваше през последните месеци. Неговото тяло бе положено за поклонение в параклиса на митрополията. На 2 юни тленните останки на блаженопочившия старец бяха пренесени на Света гора, за да бъде отслужено последованието на опелото в съборния храм на скита „Св. Пантелеймон” и извършено погребението му в гробищата на скита.
Винаги творящ, благ и сияйно дръзновен в попрището на светогорски труженик на словото – писмено и изповедно, старецът Мойсей изпълваше с утешение и надежда всеки, който се е докосвал до него лично или чрез посланията на словата му.
Обичаше Православието – обичаше го и То, превеждан бе на всички познати езици. Обичаше го и България – обикна я и той. Първите му творби на български език бяха публикувани на страниците на изданията на Българската патриаршия – „Православна мисъл” на www.bg-patriarshia.bg и „Църковен вестник”.
През септември 2012 г. по покана на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил монах Мойсей Светогорец бе гост-лектор на Седмицата на православната книга във Варна. Вечерта преди отпътуването му се състоя и официалната вечеря, дадена от митрополит Кирил за гостите на Седмицата. Двамата, митрополит и светогорец, почти на една възраст в света и в Христа, седяха един до друг и дълго обменяха мисли за живота по Бога днес и за това къде и кой приютява благодатта на спасението, подкрепяйки казаното с чудни житейски примери – поне за нас, които бяхме там и които днес молим: „Упокой, Господи, душите на Твоите раби в селенията на праведните. Амин”.
Източник: www.bg-patriarshia.bg