Изложба на българско християнско изкуство от ХІІІ-ХV век

Източник: БНР

В Националния исторически музей е открита изложбата “Балкани без граници”, която представя творби на българското християнско изкуство в периода ХІІІ-ХV век.

“Идеята е да покажем Балканите като един културен ареал, в който изкуството е свързващо звено – казва ст. н. с. д-р Теофана Матакиева. – Освен това, показваме както това, което ние сме взели от съседните страни, така и това, което ние сме дали на тях и на света. Времето на ХІІІ и ХІV век, когато наближава нашествието на Османската империя на Балканския полуостров е свързано с разцвета на едно специално течение в християнската философия, наречено исихазъм. Според него съзерцанието, уединението и постоянната молитва помагат на човек да осъществи връзка с Бога. Исихазмът при нас има много сериозни последователи, такъв е Св. Патриарх Евтимий през ХІV век. Благодарение вероятно на него и някои от българските царе също са били последователи на това учение.”

Възникнал в православните манастири на Света гора като монашеско движение, през ХІV век исихазмът се превръща в официално идейно течение в столиците на Византия и България Константинопол и Търново.

“България има свои монаси още от създаването на Света гора, както и свои манастири там – продължава Теофана Матакиева. – Така, въпреки че е възникнал там, исихазмът се разпространява и в България. Заради нашествието на османците много от монасите се устремяват към центъра и към северните части на Балканския полуостров. Ето как по поречието на река Русенски Лом край Иваново се създават цели манастирски комплекси. А прочутите скални църкви, вписани в листата на ЮНЕСКО на световното наследство, са наречени Ивановски, защото цар Иван-Александър /1331-1371 г./ е бил последовател на това учение.”

Царят е ктитор на един от манастирите, създадени в десетките скални пещери. При неговото управление средновековната българска култура преживява разцвет, наречен Втори златен век. Влиянието на Търновската книжовна школа при Иван-Александър, а и в десетилетията след него се простира далеч извън пределите на страната – в Русия, Сърбия и Румъния.

На изложбата е представен “Служебникът” на Св. Патриарх Евтимий. За пръв път се показва фрагмент от т. нар. Затрупана скална църква в Иваново, както и сваленият и реставриран стенопис “Въведение Богородично” /ХІV в./ от Боянската църква край София. Тя също е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. А стенописът е свален, защото под него е била открита по-стара живопис от ХІІІ век.

“В изложбата са включени множество икони, класика на българското изкуство и Търновския живописен център, както и паметници на стенописта от средновековния град Червен и манастирските комплекси край р. Русенски Лом – казва д-р Матакиева.- Много интересен е и т. нар. църковен текстил – пелена с изображение на Богородица Оранта, както и Плащаница Епитафия от първата половина на ХV век. Плащаницата е от Бачковския манастир и е изработена от лен и коприна със сребърна и копринена бродерия. Показва се за първи път след реставрацията й. Има и реставрирани икони, които публиката досега не е виждала. Показани са и ценни ръкописни паметници.”

“Иконата и фреската винаги са ме привличали със своята експресия и простота. Те са за мен мярка за трайна следа във времето – каза за Радио България художникът акад. Светлин Русев, дошъл на откриването на експозицията. – За мен изложбата е изключителна. Тук има шедьоври, с които всеки световен музей би се гордял. Но аз се радвам, че виждам голяма част от тях за първи път. И начинът, по който се представят, е изключителен, на едно високо естетско и професионално ниво.”