Как става канонизирането за светец?

Въпросът за канонизацията на светиите е сложен и във вековете към канонизацията винаги са се отнасяли с голямо внимание. Канонизацията никога не е била основно нещо в почитането на определен човек, във връзка с което провъзгласяването за светец е ставало, така да се каже, по естествен начин. Когато Бог благослови такова. А това е ставало по различен начин. След смъртта почитането на определения човек продължавала явно сред християните, които ходели на гроба и отправяли молитви. Като следствие на това често са се случвали чудеса: честите сънища и някакъв вид видения. А случвало се е по чудесен начин Бог да открие и мощите на определения човек и когато те са се оказвали нетленни, това е било едно от доказателството за светостта.

Нетленните мощи не винаги сe явяват критерий или предпоставка за канонизация – това във връзка с нетленните мощи на митрополит Климент, ако те наистина са нетленни. В сегашно време с въпроса за канонизация се занимава специална комисия, определена да изследва живота и смъртта на даден човек и всички детайли и необходими предпоставки, които изброихме по-горе. Комисията разглежда най-често тези случаи, които свидетелстват за специална почит, а също и ако човекът мъченически е загинал за Христа. Едно от необходимите условия за канонизацията е да са минали поне 50 години от смъртта на човека, за да не са останали хора, които биха могли да помнят някакви слабости или грехове на определения човек. Разбирате, че няма човек без грях. Тук можем да кажем, че Църквата канонизира светците не заради тяхното съвършенство, което те биха могли да постигнат чрез някакви упражнения, а за тяхната любов и упование в Бога, чрез които те са победили своите страсти и своя егоизъм.

След като комисията е изследвала всичките точки по проблема, тя предлага на Св. Синод всички необходими документи за канонизация и той решава по какъв начин да стани канонизацията. Обикновено това става на събор. За целта се пише житието на светеца, рисува се негова икона, пише се тропар и песнопения за негова прослава; по възможност се излагат негови мощи (те могат да бъдат и тленни). Не винаги нетленните мощи са гаранция за светостта на един човек. След канонизацията името на светеца се вписва в кондиката на определената поместна църква и в календара. Впоследствие може да бъде вписан и в календара на други поместни църкви.

Можем да кажем, че светиите и техните жития се явяват една солидна част от преданието на Църквата, неин жив опит и пример. И ако животът на определен човек е откровение за истински живот в Бога, той може да участва в преданието на Църквата за наша поука и спасение.

Съжалявам за закъснелия отговор, моля да ми простите.
Свещеник Василий Шаган – ваш покорен служител