Патриарх Алексий: Разделението е дело на врага на човешкия род

Източник: Интерфакс

Патриаршеско послание до верните на Сурожка епархия

Възлюбени в Христа архипастири,
пастири и верни чада на Сурожката епархия!

Обръщайки се към вас в тези дни на епархийско събрание и епархийска литургия, когато съгласно сложилата се многогодишна традиция клириците и миряните на Сурожката епархия от различни части на Великобритания се събират в храма „Успение Богородично и Вси светии”, изпитвам печал от това, че през тази година това събрание няма да бъде пълно. Някои миряни и свещенослужители, включително бившия управляващ епархията епископ Василий, взеха решение да напуснат Сурожката епархия и изобщо Руската православна църква, на която приснопаметният митрополит Антоний остана верен до смъртта си.

Ставащото в Сурожката епархия е още по-удивително и достойно за съжаление, ако имаме предвид, че в момента ние сме както никога досега близко до възстановяването на единството на Московската патриаршия и Руската задгранична църква. И ето че когато настъпи тъй дългоочакваното време за възстановяване на църковното единство, в епархията се появи разделение, фактически – разкол. Това е наша обща болка.

Кой е виновен за това, което се случи? Без да изпреварвам изводите, които ще направи Светият синод, след като изучи всички факти, събрани от назначената за това комисия, искам да спомена очевидното: разделението е следствие от завистта на врага на човешкия род, който, намирайки опора в човешката немощ, търси нови начини да уязви Църквата. Защото единството е от Бога, а разделението в Църквата е неизменно от лукавия. И за всекиго от нас сега е най-полезно да погледне в душата си и да изпита своята съвест: не сме ли давали и ние място на дявола (Еф. 4: 27)? Не сме ли проявявали нетърпимост, невнимателност, равнодушие, от които постепенно е израствал разколът?

"Умолявам ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да… няма  разделения между вас" (1 Кор. 1: 10), ни казва свети апостол Павел. Различията в езика, културата, битовите навици, социалното положение, гражданството, материалното благополучие – нима могат всички тези особености на твърде разнообразното православно паство на Британските острови да станат причина за разсичане на Църквата, която е Тяло Христово? Да, срещата с човешките различия понякога изпитва здравината на нашата любов към ближния, а значи и към Бога. Преодоляването на това изпитание е духовна задача, жизнено важна за всички нас.

Носейки бремената един на друг (Гал. 6: 2), вие, архипастирите, пастирите и верните чеда на Сурожката епархия, ще можете плодотворно да продължите делото на живота на приснопаметния митрополит Антоний. При неговото значително участие във Великобритания израсна плодът на руското църковно изгнание – многобройните чеда на Църквата, които са коренни жители на Западна Европа. Покойният иерарх и вашите отци във вярата се надяваха, че след възсъединяването на руската църковна диаспора ще настъпи време и за израстване на единна Поместна Църква в Западна Европа – Църква, която да вмести цялото многообразие на духовните и културни традиции на православните народи.

Молим се тези надежди да се сбъднат. Уви, днешното разделение в Сурожката епархия слага нова пречка пред тяхното осъществяване. И все пак печалният опит на разделението не е нов за нас. Тялото на Руската църква е било терзано и разпъвано през целия ХХ век. И затова, без да изпадаме в униние, да търсим онова, което служи за съзиданието и мира, твърдо помнейки: пътят към единството не може да минава през разкол.

И тъй, скъпи събратя архипастири, отци, братя и сестри, да възнесем усърдна молитва към единния Пастиреначалник, за да можем "с всяко смиреномъдрие и кротост и дълготърпение, снизхождайки един към друг с любов, да запазваме единството на духа в съюза на мира" (Еф. 4:2-3).