Житие на св. апостол Петър

Петър, който отначало се наричал Симон, бил син на рибар от Витсанда Галилейска. Баща му се казвал Йона, а брат му Андрей пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или "Петър" (на гръцки), което значи "камък". Андрей и Петър били по занаят рибари.

Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. "Наставниче – отговорил Петър, – цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата". Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Йоан. И двете лодки били напълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: "Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" С това чувство на искрено смирение и съзнание на греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа.

При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: "Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!" Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел.

Името на Петър постоянно се среща в Евангелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял Преображението Господне, възкресяването дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов към своя божествен Учител.

Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се дигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: "Не бойте се, Аз съм!" Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!" – "Дойди" – казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: "Господи, избави ме!" Иисус прострял ръка, хванал го и казал: "Маловерецо, защо се усъмни?" И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала.

Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение "Аз съм живият хляб – казал Той. – Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!" Някои от учениците, не разбирайки тия думи, се смутили и Го напуснали. Тогава Иисус казал на дванадесетте апостоли: "Да не искате и вие да си отидете?" Петър отговорил: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме, и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог" (Йоан 6:51, 67-69).

Друг път Спасителят попитал учениците Си за кого Го мислят човеците. Те отговорили: "Едни за Йоана Кръстителя, други за Илия, а трети за Йеремия или за някой от пророците". "А вие за кого Ме мислите?" – запитал ги Господ. Симон Петър отговорил: "Ти си Христос, Синът на живия Бог!" Тогава Спасителят му казал: "Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:15 – 19).

Приближавало времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях – според еврейския обичай – умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: "Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?" Иисус отговорил: "Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш". Но Петър повторил: "Няма да умиеш нозете ми вовеки!" "Ако те не умия – казал му Иисус, – нямаш дял с Мене". "Господи – казал тогава Петър – не само нозете ми, но и ръцете и главата" (Йоан 13:6-9).

На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящото за Петър изкушение, казал на Петър: "Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си!" Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: "Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт". Иисус му отговорил: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш". (Лука 22:31 – 34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. "Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня – казал Петър, – ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31).

Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: "Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!" И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: "Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна" (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Юда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеннка. Господ изцерил ранения и казал на Петър: "Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?" (Йоан 18:11).

Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той, обхванат от малодушие, три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75). Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие.

Когато жените мироносици дошли на гроба и не намерили тялото на Иисуса Христа, ангел им обадил, че Той е възкръснал, и споменал особено за Петър: "Идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея". Петър като чул от жените, че Христос възкръснал, побързал да отиде на гроба с Йоан. Но намерили в гроба само погребалните повивки.

След възкресението Христово Петър и няколко други ученици ловели риба в Тивериадско море. На разсъмване те видели Иисус да стои на брега, но не Го познали. Той им заповядал да хвърлят мрежата и те уловили много риба. Тогава Йоан казал на Петър: "Това е Господ". Петър бърже се хвърлил в морето и доплувал до брега. Иисус обядвал с учениците и във време на обеда запитал Петра: "Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?" "Да, Господи, отговорил Петър, Ти знаеш, че Те обичам". "Паси Моите агънца!" му казал Господ. След туй Спасителят го запитал втори път: "Симоне Йонин, любиш ли Ме?" Петър пак Му отговорил: "Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам". "Паси моите овци!" повторил Спасителят. За да даде на Петър случай чрез трикратно уверяване в любовта си да заглади вината на трикратното отричане, Иисус го запитал трети път: "Симоне Йонин, обичаш ли Ме?" Петър тоя път се огорчил. Той помислил, че повтарянето на тоя въпрос говори за съмнение в неговата любов по повод отричането му от Христа, но отговорил пак: "Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам". И Спасителят трети път му казал: "Паси Моите овци!" (Йоан 21:15-17). Така Христос възстановил Петър в неговото апостолство подир трикратното му отричане.

В празника Петдесетница, когато всички били единодушно заедно, изведнъж се появил шум, като че ли силен вятър и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху вярващите. Те се изпълнили с необикновена мъдрост и духовна сила и започнали да говорят на разни езици. Тогава Петър говорил на събралия се народ. Тия думи били тъй вдъхновени и могъщи, че тоя ден се обърнали към Христа 3000 души, а после – 5000.

Досега дейността му се ограничавала в Йерусалим. След като жителите на Самария приели словото Божие (около 45 г. след Р. Хр.) апостолите пратили при тях Петър и Йоан. И това било първото апостолско пътешествие на Петър.

При второто си проповедническо пътешествие Петър посетил църквите в Юдея, Галилея и Самария, дошъл в Лида, бил в Иопия, гдето възкресил Тавита, а след това отишъл в Кесария Палестинска. Тук ап. Петър, научен чрез божествено видение, пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил римския стотник Корнилий и домашните му (Деян. ап. 10:7; 11:1-18). От Кесария Петър дошъл за Пасха в Йерусалим. Тук, по повели на Ирод, който подигнал гонение против Църквата Христова, ап. Петър бил затворен в тъмница вече трети път.

Чудесно освободен от ангел из тъмницата, Петър извършил трето пътешествие, като отишъл с проповед по градовете на Финикия. Около 50-та г. той пристигнал в Йерусалим и присъствувал на Апостолския събор, открит от него с реч (Деян. ап. 15:1 – 1).

След събора ап. Петър предприел от Йерусалим четвърто апостолско пътешествие. Той се отправил в Сирия, пътешествувал в Антиохия и в други страни и градове. Според разказа на църковния историк Евсевий Петър проповядвал след това Евангелието в Мала Азия (Кападокия, Галатия, Понт, Витиния). Той дошъл и в Египет. От Вавилон Египетски (1 Петр. 5:13) Петър написал своето първо съборно послание до християните юдеи, които били разпръснати в страните на Мала Азия. След като поставил Марко за епископ на Александрия, св. Петър се върнал в Йерусалим за успението на Божията Майка.
След смъртта на Св. Богородица ап. Петър извършил последното си апостолско пътешествие. От Йерусалим той пак дошъл в Египет, оттук отплувал в Британия, от Британия – в Гърция; бил в Коринт и в други гръцки градове. Най-после, около 67 г. той пристигнал в Рим. В Рим св. ап. Петър с голямо усърдие благовествувал словото Божие и привлякъл мнозина към християнската вяра. От Рим, около 67 г. ап. Петър написал Второто си съборно послание до Християните в Мала Азия.

В Рим първовърховният ап. Петър бил предвъзвестен от Господа, че скоро ще остави своята земна хижа (2 Петр. 1:14) и това скоро се изпълнило. Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Според преданието, тогава християните убедили ап. Петър да напусне града, за да се спаси. Той отстъпил на техните молби. Но през нощта, когато той излизал от града, явил му се във видение Господ, Който отивал в Рим. "Господи, къде отиваш?", запитал Го Петър. Спасителят отговорил: "Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!". Петър разбрал, че бягството му от Рим не е угодно на Господа. Той се върнал, бил затворен в тъмница и след няколко дни на 29 юни 67 г. бил предаден на смърт.

Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Той бил тогава на 75 години. Римският епископ св. Климент погребал тялото му. Често християните идвали да се молят при гробницата му, над която по-късно бил построен великолепен храм – един от най-големите храмове на християнския свят.