Всеки става донор, ако не е изразил несъгласието си приживе
Донор ще може да става всеки българин, който приживе не е изразил писмено несъгласие да дари органи след смъртта си. Това реши вчера Народното събрание, като гласува на второ четене промяна в Закона за трансплантациите.
Промените предвиждат писменно да заявяват волята си само тези българи, които не желаят да бъдат донори след смъртта си. Всички останали, които не са записали несъгласие в декларация пред личния си лекар, ще се смятат за потенциални донори.
Разпространено проучване на НЦИОМ показва обаче, че над две трети от българите смятат, че донорството на органи трябва да става с тяхно съгласие. Според 54 процента от анкетираните човек сам трябва да дава съгласие да стане донор след смъртта си, а според 20 на сто съгласие трябва да дават близките на починалите. Почти толкова са и тези, според които донор трябва да бъде всеки, който не е заявил изрично несъгласието си за това.
Поправката беше одобрена въпреки несъгласието на дясната опозиция, чиито депутати бяха категорични, че българите не са дали право на Народното събрание да ги прави донори. Липсата на отказ за донор приживе не означава автоматично съгласие за дарение на органите, заявиха десните.
Въпреки, че заседанието на парламента беше удължено, липса на кворум в пленарната зала наложи прекратяването му. Което попречи да бъде гласуван другият спорен текст в проектозакона, с който ще бъде решено дали близките на починало лице ще дават съгласие за взимане на негови органи, ако приживе не е имало изричен отказ от негова страна да бъде донор.
Българската православна църква няма официално становище относно последните промени в Закона за трансплантациите, стана ясно при първото четене на законопроекта през м. юли. Тогава Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил изрази мнение, че Българската православна църква подкрепя по принцип донорството, но то трябва да става с изричното съгласие на човека. – Б. ред.